ПРЕСИАН II

Залезът на Първата българска държава и събитията, довели до възкачването на рода на Комитопулите, са сред най-добре изследваните и познати периоди в българската историография. Смъртта на царя светец Петър I, нахлуването на войските на киевския княз Светослав в България, възходът на цар Самуил и неговата неравна борба с Византийската империя, както и заговорите и братоубийствените вражди, приличат на сцена от трагична пиеса, която наближава своя финал с възцаряването на Иван Владислав.

Последният владетел от рода на Комитопулите посреща смъртта си през 1018 г. край стените на Драч. Тази гибел окончателно сломява волята за съпротива на българската аристокрация срещу византийците. Множество крепости, включително столицата Охрид, капитулират. В изворите се споменават малцина боляри, които имат куража да продължат борбата – сред тях Ивац, Никулица и Сермон. Те събират войници с надеждата да отложат или предотвратят гибелта на българската държавност.

I. Пресиан II – легитимният наследник

Начело на съпротивата застава легитимният престолонаследник Пресиан II – син на Иван Владислав. Заедно с братята си Алусиан и Арон той отказва да приеме капитулацията пред василевса Василий II като неизбежна. Пресиан е роден около 996–997 г. и носи името на кан Пресиан от Крумовата династия, който повече от столетие по-рано разширява българските земи в Македония.

След падането на Охрид Пресиан и братята му се оттеглят със своите бойци в укрепен лагер в планината Томор (дн. Албания). Там те се надяват да консолидират разпокъсаната съпротива и да поведат контранастъпление срещу византийците.

Василий II осъзнава опасността, която представлява непокорният наследник, и предприема решителни мерки. Край Девол ромейският император разполага значителен военен контингент и лично ръководи изграждането на укрепени позиции за пълна блокада на Томор. Така се стига до патова ситуация, която продължава четири месеца – нито българите, нито византийците се решават на решителни действия.

II. Капитулацията през 1018 г.

В края на лятото на 1018 г. изчерпването на припасите принуждава българите да капитулират. Пресиан и братята му са пленени и изпратени при Василий II, който се подготвя да ги приеме според византийския церемониал.

Изворите описват как императорът ги посреща на „висока трибуна“ и ги успокоява с „праведни и човеколюбиви думи“. Паралелно с това ромеите елиминират и останалите непокорни боляри като Ивац. Потушаването на съпротивата окончателно завършва кампанията на Василий II и бележи формалния край на българската държавност.

III. Българските принцове във Византия

Според Йоан Скилица Пресиан, Алусиан и Арон са отведени в Константинопол и интегрирани във византийската аристокрация. За да ограничи възможността от нови бунтове, Василий II ги отдалечава от българските земи и ги насочва към длъжности в Мала Азия.

Алусиан и Арон бързо се издигат като военачалници. Около 1055–1056 г. Арон е назначен за стратег на Грузия, като оставя и строителен надпис за водопровод, подписан от „магистър Арон Българина“.

Пресиан обаче се оказва по-непокорен и по-често замесен в дворцови машинации.

IV. Конфликтът с Василий Склир

Около 1026 г. Пресиан е стратег на богатата малоазийска тема Вукеларион. Той влиза в остър конфликт с византийския аристократ Василий Склир. Според Скилица двамата използват собствените си войски, за да решат спора си – действие, смятано за престъпление срещу държавата.

Император Константин VIII ги осъжда на заточение на Принцовите острови в Мраморно море. Впоследствие Пресиан е помилван, докато Склир е ослепен. Това показва, че българският принц успява да възстанови влиянието си в двора.

V. Участие в похода срещу Алепо

През 1029 г. арабският хронист Камдлин Халеби свидетелства за участието на Пресиан в похода на император Роман III Аргир срещу емира на Алепо. Хронистът отбелязва, че заедно с ромеите участват „царят на българите и печенезите, франките, русите, абхазците, грузинците, арменците“. По-малко от година по-късно летописите вече свързват Пресиан с нов заговор срещу самия Роман III.

VI. Заговорът и падението на Пресиан

Заговорът, в който участва Пресиан, предвижда неговия брак с принцеса Теодора, дъщеря на император Константин VIII. Майка му – Мария, бивша царица и патриция, осигурява подкрепата на част от византийската аристокрация.

Метежът обаче е разкрит. Пресиан е арестуван, съден за измяна, ослепен и лишен от титли. Принуден е да приеме монашество в манастира „Св. Мануил“ в Константинопол. Майка му също е изпратена в манастир.

Докато Пресиан е низвергнат, братята му Алусиан и Арон продължават своята успешна кариера във византийската йерархия. Дори една от сестрите им, Екатерина Българска, става императрица на Византия, като се омъжва за бъдещия василевс Исак Комнин.

VII. Последни следи и хипотези за смъртта

Историографите разполагат с твърде малко сведения за по-нататъшния живот на Пресиан. Една интригуваща следа е откритият през 1978 г. надгробен надпис в словашкия град Михаловце, който гласи: „Тук лежи княз Пресиан, роден в годината 6505 (996 година) и починал в годината…“

Надписът е непълен и поражда множество тълкувания. Ако действително принадлежи на Пресиан II, той свидетелства, че българският престолонаследник е завършил живота си далеч от Константинопол, в земи под маджарски контрол. Как и защо е попаднал там остава загадка.

Историята на Пресиан II е разпъната между документираните факти и множеството догадки. Той е последният легитимен наследник на Първото българско царство – личност, която преминава от полето на съпротивата в планините на Албания до дворцовите интриги в Константинопол. Неговата съдба символизира трагичния край на държавата, изградена от Крум и Симеон, и началото на дългия период на византийска власт над българските земи.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК