ПАМЕТНИК НА ХРИСТО БОТЕВ И НЕГОВАТА ЧЕТА
Христо Ботев и неговата чета заемат едно от най-ярките и безсмъртни места в българската история. Те са символ не само на саможертва, но и на мечтата за свобода, независимост и национално достойнство. Сред множеството места в България, които пазят паметта за Ботев, Козлодуй заема особено място — защото именно тук четата му слиза на родния бряг, за да поведе българския народ към въстание срещу османската власт.
Днес Козлодуй е обграден от паметници и мемориали, които не просто увековечават този момент, но и пазят жив спомена за подвига, предаван от поколение на поколение.
I. Първият оброк – народната памет още през 1878 г.
Още преди официалната държава да започне да увековечава паметта за Ботев, жителите на Козлодуй усещат нуждата сами да почетат героите. През май 1878 г., само година след Освобождението, местните хора организират т.нар. „оброк“ — първото честване в памет на загиналите четници. Това събитие било нещо повече от просто възпоменание: то било символ на благодарност, признание и човешка обвързаност с делото на героите.
Жителите на Козлодуй правят курбан от 200 агнета — по едно за всеки загинал четник. Хората се събират на мястото на слизането на четата, където се молят, разказват си спомени и отдават почит. Оттогава това място се нарича Оброк — дума, която носи заряда на обещание, завет и дълг пред историята.
II. Първите паметници – дървен и каменен кръст
На брега на Дунав, където четата на Ботев стъпва на родна земя, даскал Младен Павлов изработва и поставя опълченски кръст от акациево дърво — скромен, но изключително символичен знак, издигнат от самите хора, които разбират значението на случилото се.
През 1882 година, по инициатива на местните жители, дървеният кръст е заменен с каменен оброчен кръст. Този кръст стои като вечен знак, напомнящ, че тук народната почит не е забравена и че дългът към падналите е жив.
III. Живият паметник – Ботевите инициали, изписани с акациеви дръвчета
През 1932 година идва нова вълна на признателност. На Крушов баир, само на крачки от мястото, където четата слиза от легендарния параход „Радецки“, местните хора създават уникален паметник — инициалите на Христо Ботев, изписани с живи акациеви дръвчета. Това е жив паметник — символ не само на памет, но и на надежда, растеж, бъдеще. Акацията, като местен и устойчив вид, става знак на несломимата връзка между героите и народа.
IV. Внушителният каменен паметник на брега на Дунав
През 1934 година жителите на Козлодуй дават израз на своята всеотдайност с още по-голям мащаб. Те отделят по десет дни доброволен труд и с личните си каруци извозват огромни количества баластра, необходима за издигането на внушителен паметник на самия бряг на Дунав.
Автор на този монумент е известният сливналия Стефан Пейчев. Паметникът е изработен с изключителна прецизност, внушителен по размер и послание. Първоначално планираното откриване е насрочено за 1 септември 1939 година, но съдбата се намесва: именно на тази дата Германия напада Полша и с това слага началото на Втората световна война. Военните вести засенчват тържественото откриване и то така и не се състои официално. Въпреки това паметникът остава и до днес, изправен срещу вълните на Дунав като страж на историята.
V. Бюстът на Христо Ботев в центъра на Козлодуй
През 1936 година юнкерите от царското военно училище подаряват на града бюст на Христо Ботев — символичен жест на признателност от страна на военната младеж. Този бюст дълго време чака своето място, докато най-накрая през 1947 година е положен върху пиедестал в центъра на Козлодуй, където и днес посреща погледите на минаващите.
VI. 2 юни – всенародното поклонение
Всяка година на 2 юни, Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България, хиляди хора от цялата страна се стичат към Козлодуй. Тук, на мястото, където историята е оставила следите си, звучи сирената на признателността, а хиляди глави се навеждат в минута мълчание. Това не е просто ритуал — това е живата връзка между минало и настояще, между падналите и живите, между дълга и паметта.
Паметниците в Козлодуй не са само камък, дърво и бронз. Те са живи свидетели на националната памет. Те напомнят, че свободата не е даденост, че героизмът не е забравен и че дори и днес, в съвременния свят, ние носим отговорност към историята си.
Много ученици, учители, родолюбци и обикновени граждани всяка година посещават тези паметници, за да разкажат на децата си за Ботев, за четата, за онези дни, когато българите са вярвали, че една малка група смели хора може да промени историята.
Козлодуй е много повече от географско място на картата на България. Това е светиня. Това е точката, в която Христо Ботев и неговите четници влизат в легендата. И благодарение на паметниците — от простия дървен кръст до внушителния каменен монумент и живите акациеви инициали — тази легенда живее.
Защото народ, който помни своите герои, е народ, който има бъдеще.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК