ПЕСЕНТА “ЗАБЛЕЯЛО МИ АГЪНЦЕ”

Борис Машалов е име, което звучи с респект, преклонение и топлота в сърцата на поколения българи. Роден на 30 януари 1914 г. в китния град Севлиево, той оставя след себе си неизмеримо културно наследство, превърнало се в основен стълб на българския фолклор. Певецът със силен, дълбок и проникновен глас остава в историята не само като ненадминат изпълнител, но и като страстен събирач, пазител и радетел за съхраняване на българската песенна традиция.

Машалов израства в семейство на потомствени занаятчии и певци – обстановка, в която музиката е естествена част от живота. Още като дете проявява изключителен певчески талант, а първите му участия са в училищни тържества, където пее заедно със сестра си. Тези първи изяви пред публика оставят ярък спомен у съучениците и преподавателите му.

Професионалното му развитие в младостта е свързано с усвояването на бояджийския занаят, но животът го отвежда в столицата – София, където заедно с братята си търси препитание. Именно софийските улици стават неволна сцена за Машалов – докато работи, той пее. И не просто пее, а омагьосва минувачите с гласа си, който звучи еднакво уверено и при народни песни, и при италиански канцонети, и при градски шлагери.

Талантът му не остава незабелязан. Един от онези впечатлени слушатели е оперният певец Събчо Събев, който решава да помогне на младия самоук артист. Именно Събев полага основите на вокалната подготовка на Машалов, като му преподава основни принципи на дишане, артикулация и звукоизвличане. Това става решаващ момент в бъдещата му кариера – Машалов придобива самочувствие и професионален подход към пеенето.

Любопитен факт от биографията на Борис Машалов е участието му в аматьорската спортна борба. Заедно с братята си, той се включва в редица състезания, организирани от клуба на българските борци аматьори през 30-те години на XX век. В тези демонстративни срещи, рекламирани като „свободна американска борба“, братята Машалови често представят финален сблъсък, който се радва на внимание и възхищение.

Борис достига до върха на спортната си кариера през 1942 г., когато става държавен шампион по борба. Въпреки това, избира музиката като свое истинско призвание, воден от усещането, че тя е неговият духовен дом.

През 1937 г., по време на посещение в Прага, Борис Машалов записва първата си грамофонна плоча. Същата година неговият глас прозвучава за първи път в ефира на Радио София. Изпълненията на „Денчо буля си думаше“, „Заблеяло ми агънце“ и „Зън, зън, Ганке ле“ предизвикват фурор сред слушателите. Този триумф поставя началото на професионалната му кариера като певец на народни песни и бележи края на изпълненията му на градски и шлагерни песни.

През 1949 г., по покана на Сирак Скитник, Машалов става солист на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия. С ансамбъла обикаля страната и света – от Урал и Сибир до Китай. Особено паметно остава изпълнението му на „Заблеяло ми агънце“ в Пекин, където пее песента на китайски език пред публика от 50 хиляди души. В края на изпълнението цялото множество се изправя на крака – доказателство за универсалния език на народната песен и силата на неговия талант.

След като напуска армейския ансамбъл, Машалов създава фолклорната група „Наша песен“, която се превръща в символ на професионализъм и отдаденост към народното изкуство. С нея пътува из цяла България и пее редом до имена като Гюрга Пинджурова, Славка Секутова, Радка Кушлева, Ика Стоянова, Лалка Павлова и акордеониста Борис Карлов.

Репертоарът му надхвърля 400 песни, включващи предимно хайдушки, юнашки, семейно-битови и лирични произведения. Изпълнява песните си с необикновено вдъхновение, често по желание на публиката. Благодарение на силния си, дълбок глас, Машалов пее без микрофон – нещо рядко и днес.

Песните не просто се пеят от него – Машалов ги изживява. Той не е само изпълнител, а и събирач на автентични народни песни, които открива по време на своите пътувания из страната. Записва, преработва, запомня – прави всичко възможно, за да не се загубят песните, родени от народа. В неговото творчество са застъпени както трагични балади, така и хумористични песни, способни да разплачат и разсмеят публиката в един и същи миг.

Сред най-емблематичните му изпълнения безспорно се откроява песента „Заблеяло ми агънце“ – трогателна балада за болката от раздялата и нарушеното обещание. В песента агънцето търси майка си Рогуша, продадена от стопанина му Тодор. Когато агънцето припомня, че тя е спасила стадото му при наводнение, слушателят усеща тежестта на предателството. Финалът, в който Тодор засвирва на кавал и сълзите му се стичат по инструмента, е кулминация на емоционалната дълбочина, която Машалов пресъздава с гласовото си майсторство.

Борис Машалов е удостоен с редица отличия, които свидетелстват за значимостта на приноса му към българската култура:

• Звание „Майстор на естрадното изкуство“
• Орден „Кирил и Методий“ II степен
• Посмъртно – „Кирил и Методий“ I степен
• Над 60 песни са включени в „Златния фонд“ на Българското национално радио

Борис Машалов умира през 1962 г., но творчеството му продължава да живее. Неговият глас, излъчващ топлина, достойнство и дълбока връзка с народната душевност, остава сред най-ярките символи на автентичното българско звучене. Той вдъхновява нови поколения певци и служи като образец за съвършенство в изпълнението на народна музика.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК