Аспарух Лешников, известен с творческия си псевдоним Ари, е български певец (тенор) и изпълнител на шлагери с международна известност („стари градски песни“ от 1930-те и 1940-те години). Наричан от европейската критика „Рицарят на горното Фа“. Нито един българин не е имал популярността на Аспарух Лешников! Няма български изпълнител, който може да си съперничи с Лешников по международна известност, тираж на издадените плочи и броя на концертните турнета. Това важи както за певците от “лекия жанр”, така и за сериозните ни оперни изпълнители.
Роден е на 28 юни 1897 г. в Хасково. Аспарух Лешников първоначално се готви за офицер, когато маестро Георги Атанасов открива певческите му възможности и го насочва към музиката. Първият му професионален опит в музиката е от църковния хор на неговия град. Във Военното училище се запознава с Христо Смирненски и от приятелството им се ражда песента „Горчиво кафе“. През 1920 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вулпе и две години по-късно заминава да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети. От 1927 г. е солист в „Чарел-Ревю корус“.
През 1928 година на Лешников хрумва идеята да направи първия в света вокален състав. След усилени репетиции те се осмелили да застанат на сцената на най-големия ревю-театър в света по онова време – Grosses Schauspielhaus. Този театър съществува и до днес, но е известен вече под името “Фридрихщадтпаласт”. През същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен хармонист“ (втори тенор – Ерих Колин, буфотенор – Хари Фромерман, баритон – Роман Циковски, бас – Роберт Биберти, пианист и аранжор – Ервин Боотц). Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка предизвикват фурор през 1930–те години. Популярността му се мери с тази на звезди като Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Няма значима сцена в Европа, на която „хармонистите“ да не са посрещани с френетичен възторг. Грамофонните фирми „Одеон“, „Електрола“, „Колумбия“ и „Хиз Мастър войс“ им записват над 280 песни и ги издават в многохиляден тираж. „Комедиен хармонист“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934 г. е последният концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ. Изнасят концерт пред 85 000 моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „Саратога“. Сред официалната публика е президентът Рузвелт. Съставът има интересни срещи с личности като Рузвелт, Крал Олаф, принцеса Юлиана, диригентите Фуртвенглер и Менгелберг. Участват в много филми заедно с популярните Гита Алпар, Марлене Дитрих, Ханс Алберс, Макс Линдер, Пер Морган, Михаел Бойнен, Роза Валети, Ла Яна, Ани Ондра и др.
Успехът на групата, наречена от Лешников “Комедиен Хармонистс” бил поразителен. Те започнали да изнасят концерти в цяла Европа – Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Италия… Нашенецът става любимец и на нациста Гьобелс. След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи. Те заминават в САЩ, докато Аспарух Лешников заедно с Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен създават групата „Дас Майстер секстет“ (Das Meistersextett) и работят заедно до 1941 г. След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи.
След 9 септември 1944 г. образува състав, с който обикаля младежките бригади. По време на бригадирското движение Лешников изнесъл стотици концерти пред младежките бригади. През 1951 г. е поканен за първи тенор от Георги Белчев за създаване на квинтет по подобие на „Комедиен хармонист“. През 1958 година се включил в пътуващата естрада “Балкан”, където негов колега бил знаменитият български илюзионист Асен Лепов-Лепас.
През 1960-те г. се получава донос, че е бил любимец на Хитлер и Йозеф Гьобелс. Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в „Борисовата градина“. През 1965 г. е гост на ГДР. Обявен е за почетен гост на градовете Дрезден и Шверин. През 1968 г. на тържествен юбилей във „Фридрихщадпалас“ му е връчена златна значка на почетен член на театъра.
В края на 1960-те г. започва преиздаването на плочите на „Комедиен хармонист“ във ФРГ. След това „Балкантон“ издава дългосвирещи плочи с най-добрите му песни. Умира в бедност на 31 юли 1978 г. в София. Една година по-късно е награен посмъртно с ордена “Кирил и Методий”.
Ежегодно в началото на юни в Хасково се провежда Национален конкурс-фестивал „С песните на Ари“, който е посветен на Аспарух Лешников. В него взимат участие непрофесионални изпълнители на стари градски песни.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
