ПЕСЕНТА “БОЯТ НАСТАНА”
„Боят настана“ е една от най-запомнящите се и въздействащи патриотични песни в българската културна традиция. Създадена по стихове на Иван Вазов – патриарха на българската литература – тази песен съчетава в себе си героизъм, историческа памет и неподправена обич към родината. В основата ѝ стои стихотворението „Панагюрските въстаници“ от първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла“ (1876 г.), писана в разгара на българските борби за освобождение от османско владичество.
I. Исторически контекст
Песента възниква в навечерието на Априлското въстание от 1876 г. – събитие, което бележи върха на националноосвободителните борби на българите срещу петвековното османско иго. Иван Вазов, вдъхновен от подема на революционния дух, създава редица творби, посветени на героизма и жертвоготовността на българския народ. „Панагюрските въстаници“ е именно една такава творба, посветена на героите от Панагюрище – един от главните центрове на въстанието.
Стихотворението по-късно е адаптирано в музикална форма и се превръща в песен с дълбоко патриотично звучене – „Боят настана“, която се изпълнява и до днес по време на тържества, възпоменания и училищни чествания, посветени на националната памет.
II. Анализ на текста
Боят настана
Боят настава, тупат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина вярна, сговорна.
Ний не сме веке рая покорна!
Нека с тоз удар врага да смажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.
Гледайте в този пряпорец красен,
лева как тича волен, ужасен!
Левове всички днес се явете
люти и страшни за враговете!
Кого ли плашат турци злокобни?
Нихната ярост, удари злобни
ще се разбият нищожни, слаби,
в нашата правда, в нашите саби!
Ний за живота нямаме жалост,
но да не умрем, братя, на халос –
нека се мъчим колкото можем
повеч душмани мъртви да сложим!
Ако пък паднем в битката славно,
то в България ще незабавно
нови юнаци пак да въстанат
и вместо нази бой ще зафанат!
Нека мрем, както нявга сме мрели,
да живейм волни как сме живели!
Кураж, другари! Бог ще ни брани!
Смърт на вековни, черни тирани!
I строфа – зовът на битката
Боят настава, тупат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина вярна, сговорна.
Ний не сме веке рая покорна!
Още с първите думи поетът въвежда читателя (или слушателя) в напрегнатата атмосфера на предстоящия сблъсък. Туптящото сърце символизира емоционалната нагласа на борците, но и общата мобилизация на народа. „Ний не сме веке рая покорна“ е декларация за прекъсването на вековното подчинение – заявка за борба и достойнство.
II строфа – идеята за свобода
Нека с тоз удар врага да смажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.
Тук е изведен основният мотив на песента – свободата, представена като реално постижение и морално превъзходство. Врагът трябва да бъде „смажан“, не само физически, но и символично – чрез демонстрация на извоювана независимост и разрушаване на робските окови.
III строфа – националният символ
Гледайте в този пряпорец красен,
лева как тича волен, ужасен!
Левове всички днес се явете
люти и страшни за враговете!
Левът – националният символ на България – е представен като ужасен за враговете и свободен в порива си. Призивът е към всички българи да се явят „левове“, т.е. герои, силни и безстрашни. Знамето, споменато в първия стих, става обединяващ символ на националното въстание и стремежа към свобода.
IV строфа – подигравка с врага
Кого ли плашат турци злокобни?
Нихната ярост, удари злобни
ще се разбият нищожни, слаби,
в нашата правда, в нашите саби!
Тази строфа внушава увереност в победата. Врагът е представен като слабо и злобно същество, неспособно да устои на силата на българската правда и оръжие. Тук се среща важен мотив – вярата в моралното превъзходство над потисника.
V строфа – жертвоготовността
Ний за живота нямаме жалост,
но да не умрем, братя, на халос –
нека се мъчим колкото можем
повеч душмани мъртви да сложим!
Смъртта се приема като част от борбата, но не и безсмислена. Целта е да се даде отпор, да се остави следа, да се нанесе удар. Това е апотеоз на жертвоготовността, но и разумен зов за ефективна съпротива.
VI строфа – надежда за бъдещето
Ако пък паднем в битката славно,
то в България ще незабавно
нови юнаци пак да въстанат
и вместо нази бой ще зафанат!
Дори при гибелта на участниците, борбата няма да загине. Има вяра в наследствеността на подвига, в непрекъснатостта на делото. Това е призив за поколенческа отговорност и непреклонност.
VII строфа – вечната борба за свобода
Нека мрем, както нявга сме мрели,
да живейм волни как сме живели!
Кураж, другари! Бог ще ни брани!
Смърт на вековни, черни тирани!
Финалът е категоричен – свободата или смъртта. Тук намираме вечния мотив на българската освободителна поезия: предпочитанието към смърт с достойнство, отколкото живот в робство. Споменаването на Бог подчертава духовната вяра в правотата на борбата.
III. Значение и влияние
„Боят настана“ не е просто литературно произведение – тя е песен-знаме, патриотичен марш, морално оръжие в ръцете на българите през Възраждането, и до днес е израз на националната гордост. Изпълнявана в различни версии от хорове, ученици и патриотични състави, песента поддържа духа на възрожденския идеал – свободна, независима и достойна България.
Песента има силно възпитателно въздействие и се използва в учебния процес, при възпоменателни събития и дори в съвременното българско военно обучение. Чрез нея Вазов завещава на поколенията духа на съпротивата, обединението и вярата в справедливостта на националната кауза.
„Боят настана“ е съкровено изразяване на българския бунтовен дух, на желанието за свобода, чест и достойнство. В нея се преплитат гневът на потиснатите, славата на героите и мечтата за свободна родина. Тя е повече от песен – тя е гласът на една епоха, духът на един народ и вечният зов за свобода.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
