ПЕСЕНТА “КОГА ЗАШУМЯТ ШУМИТЕ”

„Кога зашумят шумите“ е една от най-емблематичните български песни с патриотично и възрожденско звучене, дълбоко свързана с темата за националното освобождение, саможертвата на българския воин и страданието на поробената Македония. Това произведение е част от богатата съкровищница на българския фолклор и устна поезия, пренесла през десетилетията образи на героизъм, скръб и историческа памет.

Песента „Кога зашумят шумите“ се свързва със съдбата на български офицер или войвода – символ на борбата срещу османското и по-късно сръбското и гръцкото иго в Македония. Създадена е вероятно в края на XIX или началото на XX век, когато въоръжената борба за освобождение на поробените българи от Македония и Одринско е в разгара си. През този период се изявяват множество войводи и четници от ВМОРО, които посвещават живота си на националното дело, а техният героизъм се възпява от народа.

Кога зашумят шумите

Кога зашумят шумите, буките,
кога зашумят шумите, буките.
Кога зашумят шумите,
плачат за войводата, капетано.

Кога през село пойдете, пойдете,
кога през село пойдете, пойдете.
Кога през село пойдете,
с коне да не тропате, ама тропате.

Да не ви чуе майка ми,старата,
да не ви чуе майка ми,старата.
Да не ви чуе майка ми,
ке ви пита за мене, ама за мене.

Къде е син ми Костадин, Костадин,
къде е син ми Костадин, Костадин.
Къде е син ми Костадин, 
Костадин-войводата, капетано.

Син ти се, майко, ожени, ожени,
син ти се, майко, ожени, ожени.
Син ти се, майко, ожени,
за една македонка поробена.

Песента е построена като елегия – плач за загиналия войвода, в която природата, майката и селото са носители на скръбта.

1. Плачът на природата:

Кога зашумят шумите, буките,
плачат за войводата, капетано.

Още първите стихове създават атмосфера на траур и дълбока загуба. Шумът на дърветата – „шумите“ и „буките“ – не е просто природен феномен, а въплъщение на плача за падналия герой. Това е често срещан мотив в българската народна поезия – природата съпреживява човешката болка и се превръща в част от общата жалейка.

2. Болката на майката:

Да не ви чуе майка ми, старата,
ке ви пита за мене, ама за мене.

Следващата строфа пренася скръбта в семеен план. Загрижеността да не бъде смутена възрастната майка с новината за смъртта на сина ѝ показва както дълбока човечност, така и уважение към родовата памет. Тук се проявява и общобалканският фолклорен мотив за майката, която чака завръщането на сина си, символ на прекъснатия живот и надежда.

3. Съдбата на героя – символична сватба със свободата:

Син ти се, майко, ожени
за една македонка поробена.

Тук песента достига своя драматичен и символичен връх. Синът не е просто загинал – той се е „оженил“ за поробената македонка, т.е. за каузата на освобождението. Тази метафора се среща и в песента „Болен ми лежи Миле Попйорданов“, където „сватба се прави“ със смъртта. В случая сватбата е акт на сливане със земята, с Родината, с идеала – герой, който намира своето вечно обединение с каузата, за която е дал живота си.

Песента е изградена в типичния за балканския фолклор антифонен стил – с повтарящи се стихове и вътрешен ритъм. Повторението подчертава трагичността и усилва емоционалния заряд. Честата употреба на обръщения като „майко“ и повторението на името „Костадин“ придават интимност на разказа и персонализират героя, който може да бъде както конкретен човек, така и събирателен образ на всички паднали български бойци.

Символика и мотиви:

• Шумите/буките – образ на природата като участник в скръбта.
• Конете и тропотът – символ на войната и трагичното съобщение, което те носят.
• Майката – носител на родовата и национална памет.
• Сватбата със „македонката поробена“ – алегория за саможертвата в името на свободата.
• Капетано – дума с италиански произход, навлязла в езика чрез революционните среди на Балканите, синоним на „водач“, „войвода“, често използвана в македонски и сръбски песни.

Песента „Кога зашумят шумите“ ясно носи паралели със знаменитата революционна песен „Болен ми лежи Миле Попйорданов“, където героят също умира млад, а сватбата му със „църната земя“ символизира отдадеността към националния идеал. И в двата случая смъртта се представя не като край, а като свещен съюз с Родината – македонската земя и поробените ѝ чеда.

„Кога зашумят шумите“ не е просто фолклорна песен, тя е паметник на борбата за освобождение, на сълзите и страданието на хилядите семейства, останали без синове и съпрузи. Песента живее в съзнанието на поколения българи и македонски българи като част от културната памет, носеща духа на едно трагично, но героично минало.

„Кога зашумят шумите“ е въздействащ химн на саможертвата и героизма, в който всяка строфа носи сълза, но и гордост. Тя е жива памет за българските чети, за майките, които чакаха, и за Македония, която е била и остава болка в душата на България. Песента е не просто разказ за един загинал войвода, а олицетворение на всички онези, които се „ожениха“ за свободата.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК