ПЕСЕНТА “НЕ ЩЕМЕ НИЙ БОГАТСТВО”
Стефан Стамболов (1854–1895) е познат на широката общественост предимно като държавник, революционер и водач на младата българска нация в бурните следосвобожденски години. Като премиер (1887–1894), Стамболов играе ключова роля в изграждането на модерната българска държава, утвърждавайки независимата й политика спрямо Русия и Европа. Малко известен обаче остава фактът, че в младите си години той проявява и неоспорим поетически талант.
I. Поетическото начало на един революционер
Още преди да стане държавник, Стамболов е активен деец на национално-освободителното движение. Като член на революционните комитети, близък до идеите на Васил Левски и Христо Ботев, той участва в подготовката на Априлското въстание. Именно в този революционен контекст се ражда и поетическата му дейност.
През 1875 г. в Букурещ излиза малка, но исторически значима книжка със заглавие „Песни и стихотворения на Ботева и Стамболова“. Тя е едно от първите български поетични издания в емиграция и съдържа стихове, наситени с духа на бунта, страданието и жаждата за свобода. Докато Христо Ботев вече е познат като гениален поет, включването на Стамболов в тази книга показва, че и той умее да претвори борбата в слово, носещо вдъхновение и послание.
II. „Не щеме ний богатство“ – химнът на въстанието
Най-запомнящото се стихотворение на Стамболов е „Не щеме ний богатство“. Написано в духа на решителност и революционна отдаденост, то се превръща в истински марш на свободата, изпълняван от бунтовници, четници и войници в критични за България моменти.
Песента е възприета като неофициален химн на революционното движение, още от времето на Първото народно събрание на Оборище през април 1876 г. Там, където се решава съдбата на Априлското въстание, народните представители я пеят с вяра и надежда. По-късно стиховете ѝ звучат из улиците на въстаналото Панагюрище, сред редиците на Ботевата чета – от Козлодуй до Врачанския Балкан. А през 1885 г., когато България брани съединението си при Сливница, българските войници я запяват отново, превръщайки я в символ на съпротивата и националното достойнство.
III. Идеите в текста – отричане на тиранията и жажда за свобода
Текстът на песента е прост, но мощен като въздействие. Всяка строфа е категоричен отказ от материални блага, знатност, църковни авторитети и всякакви форми на потисничество:
Не щеме ний богатство
Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
а искаме свобода,
човешки правдини!
Припев:
Напред! Напред!
Напред да вървим!
България от робство
да освободим!
Не щеме ний боляри,
не щеме ний паши –
жадуват свободата
нашите души!
Сановници не щеме,
ни православен цар –
свободата свята
е нашият олтар!
Не щеме ний попове,
ни екзарх-шарлатан!
Не щем да сме робове
на Господ самозван!
Разкъсайте робове
робския ярем,
щом не сме свободни,
по-добре да мрем!
Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
а искаме свобода,
човешки правдини!
Още в първите стихове Стамболов заявява, че свободата и правдата стоят над всичко. Възвишеният идеал за свободен живот надделява над всякаква друга ценност. Стиховете имат съзнателно антиавторитарен характер – в тях се отрича не само османската власт („паши“), но и болярите, сановниците, дори религиозните водачи („попове“, „екзарх-шарлатан“) и „православния цар“. За автора свободата е най-свещеното, дори по-свято от църковната институция – „Свободата свята е нашият олтар!“
Може би най-въздействащият момент идва в последната строфа:
Разкъсайте, робове,
робския ярем,
щом не сме свободни –
по-добре да мрем!
Това е апотеозът на революционния дух – категоричното предпочитание към смъртта пред робството. Тези думи напомнят идеите на Ботев и Левски и намират отзвук в цялата българска литература и културна памет.
IV. Историческа стойност и актуалност
„Не щеме ний богатство“ е не просто революционна песен – тя е политически и социален манифест, роден от устрема на народа към справедливост и достойнство. По своята форма – марш, лесно запомняща се и емоционално въздействаща – стихотворението преминава от страниците на книгите в устата на борците, а по-късно и в националното съзнание.
Днес, повече от век и половина след създаването му, посланията на тази песен не са загубили своята сила. В епоха на социални неравенства, кризи на демокрацията и подмяна на идеали, стиховете на Стамболов ни напомнят за най-важното: свободата, правдата и народното достойнство не са подарък, а резултат от борба.
Стефан Стамболов остава в историята като безкомпромисен политик и архитект на съвременна България. Но не бива да забравяме, че той е и поет на свободата. Стихотворението „Не щеме ний богатство“ е не просто литературен документ – то е живо свидетелство за духа на една епоха, за етичните устои на възрожденския човек и за волята на един народ да отхвърли веригите на подчинението.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
