ГЕНЕРАЛ ГЕОРГИ ТОДОРОВ

Георги Стоянов Тодоров е роден на 10 август 1858 г. в Болград, Бесарабия, в семейството на Стоян Тодоров и Мария Грекова-Тодорова. Той е първороден син в многодетно и образовано семейство. Брат му Александър става професор Александър Теодоров-Балан – първият ректор на Софийския университет; Мартин е адвокат и кмет на София; Атанас – лекар; Михаил – инженер, а сестра му остава по-слабо известна в историческите източници.

След Кримската война и Парижкия мирен договор (1856 г.) част от Бесарабия е предадена на Румъния. За да останат в пределите на Руската империя, родителите му се преместват в село Кубей, където бащата упражнява занаята си.

I. Образование в Кубей и Болградската гимназия

Георги завършва началното си образование в Кубей, показвайки отлични успехи. За продължаване на обучението семейството отново се връща в Болград, където той постъпва в престижната Болградска гимназия – средище на българската култура и образование в Бесарабия. Благодарение на добрия си успех получава стипендия. Гимназията не само предоставя солидна академична подготовка, но и възпитава силен патриотичен дух, тъй като мнозина от преподавателите са българи, насърчаващи учениците да обичат и да работят за свободата на България.

Вестите за жестокостите след Априлското въстание от 1876 г. достигат до българската общност в Бесарабия. През 1877 г., при избухването на Руско-турската освободителна война, Георги, току-що завършил гимназията, се отправя заедно със свои съученици в Браила, за да се запише в Българското опълчение. Зачислен е в 7-ма опълченска дружина и след кратко обучение е изпратен към Шипка, но не влиза в бой.

II. Начало на военната кариера

След войната решава да остане в България и да се посвети на военната служба. Постъпва във Военното училище в София, което завършва на 10 май 1879 г., произведен в чин подпоручик.

Първите му назначения са като адютант в Берковица, след това в Източния военен отдел. По-късно служи като младши офицер в 1-ва рота на 1-ва Видинска дружина, адютант на Военното училище и помощник-началник на отделение в Министерството на войната. Макар честите премествания да не му харесват, той осъзнава, че това е необходимо за изграждането на младата българска армия.

През ноември 1882 г. е произведен в чин поручик и изпратен в Русия, за да се подготви за обучение в Николаевската военна академия. Преминава строеви стаж в 1-ви лейбгренадирски полк и завършва стрелковата офицерска школа с отличие. Плановете му са прекъснати от Съединението, когато българското правителство отзовава офицерите от Русия.

III. Сръбско-българската война (1885)

В началото на войната командва запасна дружина на 4-ти пехотен Плевенски полк. Скоро получава заповед да оглави „летуч отряд“ с цел защита на района между Видин и Кула. Съставът му включва три запасни роти, шест оръдия и доброволчески ескадрон. На 4 ноември влиза в бой с многократно по-силни сили под командването на генерал Лешанин и успява да ги отблъсне. За проявената храброст е награден с орден „За храброст“ IV степен.

След войната заема редица длъжности – командир на дружина в 1-ви Софийски полк, инспектор във Военното училище и автор на първия български учебник по военна география. През 1888 г. участва в комисията по превъоръжаване на пехотата, след което командва полкове и бригади в Севлиево, Разград и Враца.

През 1908 г. поема 7-а Рилска дивизия в Дупница, където създава военен клуб, превърнал се в културно средище на града.

IV. Балканската война (1912–1913)

При обявяването на войната 7-а Рилска дивизия под негово командване настъпва към Солун. На 26 октомври 1912 г. частите му влизат в града. По-късно е прехвърлен на Галиполския полуостров, където на 26 януари 1913 г. при Булаир отблъсква многобройни турски сили, постигайки значима победа при тежки зимни условия.

V. Междусъюзническата война (1913)

През юли 1913 г. Рилската дивизия удържа позициите при Калиманци срещу две сръбски и една черногорска дивизия. Задържането на тази позиция има стратегическо значение – осуетява съединяването на сръбските и гръцките армии и позволява на българите да предприемат офанзива в Кресненския пролом.

VI. Първата световна война (1915–1918)

През 1915 г. е назначен за командващ Втора армия. Първата му задача е да прекъсне железопътната връзка между Ниш и Солун. На четвъртия ден от войната мостът при Враня е разрушен, а градът – превзет.

Срещу англо-френските сили на генерал Сарай в долината на Вардар той постига бърза и решителна победа, принуждавайки врага да се оттегли зад Солун. Това сражение носи признание на българската армия в Европа.

На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата. През юли 1918 г. е назначен за помощник на главнокомандващия генерал Никола Жеков, а през септември, след заболяването му, поема командването на Действащата армия.

VII. Последни години и наследство

След демобилизацията през ноември 1918 г. е назначен за генерал-адютант на цар Борис III. На 20 август 1919 г. преминава в запас след 40 години служба. Избран е за председател на Съюза на запасните офицери.

Генерал Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 г. в София на 76-годишна възраст. Награден е с орден „За храброст“ II, III и IV степен, орден „За военна заслуга“, германския орден „Pour le Mérite“ и Железния кръст I клас.

Името му остава в българската история като на пълководец с блестящи стратегически качества, твърдост в решенията и безрезервна преданост към отечеството.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК