ГЕНЕРАЛ ГЕОРГИ ВАЗОВ

Георги Вазов (14 януари 1860 – 13 август 1934) е един от най-значимите военни дейци на Третата българска държава – генерал-лейтенант, военен инженер, стратег, преподавател, общественик и мемоарист. Неговото име завинаги ще остане свързано с превземането на непревземаемата Одринска крепост по време на Балканската война (1912–1913), но военната му биография обхваща далеч повече – обучение в най-престижните инженерни школи на Руската империя, служба и строителство в екстремни условия в Средна Азия, участие в Сръбско-българската война и Съединението, и активно присъствие в обществения живот след оттеглянето от армията.

I. Род и семейна среда

Произход и атмосфера в дома

Георги е роден в Сопот в многолюдното семейство на търговеца Минчо Вазов и съпругата му Съба. Той е едно от деветте деца в голям и уважаван род, дал на България редица изявени личности – най-известен сред тях е брат му Иван Вазов, „патриархът на българската литература“. Другите му братя – Никола, Владимир и Борис – също заемат достойни места в историята като лекар, офицер и общественик.

Семейството живее в атмосфера на патриархални ценности, дълбока религиозност и непреклонно чувство за дълг. Неделите са белязани от посещение на църква, а в дома се четат Евангелието, жития на светци и поучителни книги. Минчо Вазов, въпреки честите отсъствия заради търговските си пътувания, поддържа строг ред в семейството, а майката и бабата играят решаваща роля във възпитанието на децата.

Детство и първи прояви

Георги израства като будно, любознателно и енергично дете. От малък проявява смелост и известна буйност, но и постоянна жажда за знания. Още в ранна възраст впечатлява с умението да чете гладко и да разбира смисъла на текста. В дюкяна на баща си често забавлява гостите, четейки им вестници и новини.

II. Пътят към образованието

Сопот и Габрово

На шест–седемгодишна възраст Георги постъпва в местното училище, където бързо се откроява като отличен ученик. След завършването му желанието му е да продължи в най-реномираното българско училище по онова време – Априловската гимназия в Габрово. Там, от есента на 1874 г., учи заедно с бъдещи генерали, професори и общественици като Иван Фичев, Димитър Гешов, Б. Балабанов и Михаил Савов.

Престоят му в Габрово обаче е кратък – поради участие в ученически бунт е изключен преди да завърши.

Исторически контекст: Април 1876

През 1876 г. избухва Априлското въстание. Сопот не взема активно участие, но жителите стават свидетели на зверствата при потушаването на въстанието в съседна Клисура. Тези събития оставят дълбока следа у младия Георги и засилват неговото чувство за национална кауза.

III. Румъния и Освободителната война

Олтеница – среща със свободата

За да продължи образованието си и да бъде далеч от размириците, баща му го изпраща при чичо му в румънския град Олтеница – търговски и стратегически пункт на Дунав с голяма българска емигрантска общност. Там Георги за първи път вижда свободен живот, без османски произвол, и прави неизбежни сравнения с поробената си родина.

Руско-турската война (1877–1878)

В началото на 1877 г. в града пристига казашки конен полк. Чичо му снабдява руските войници с храна, а Георги се сближава с тях. След като научава за преминаването на руските войски през Дунав при Свищов, решава да избяга от чичо си и да отиде там.

В Свищов случайно среща брат си Никола, който му съобщава трагичната вест: баща им Минчо е убит от турците, а майка им, баба им и двама от братята са пленени и отведени в Пловдив.

IV. Първи служби и пътят към офицерството

Свищовското губернаторство

Останали сираци, Георги и Никола започват да търсят препитание. Георги работи първо като писар при хаджи Гьока Павлов, а после, с помощта на брат си Иван, е назначен за писар в губернаторството. Там негов колега е младият Алеко Константинов – бъдещият класик на българската литература. Двамата стават близки приятели и изучават заедно руски език.

Одеското юнкерско училище

Когато губернаторът избира група млади българи за обучение в Русия, Георги е сред избраните. Постъпва в Одеското юнкерско училище (1878–1880), където служи във 2-ра рота на 55-и пехотен Подолски полк. Завършва с отличие и се завръща в България като подпоручик.

V. Служба в Източна Румелия и обучение в Русия

След кратък престой в София и конфликт с руски капитан, Георги е прехвърлен в милицията на Източна Румелия, където става адютант на генерал-губернатора княз Алеко Богориди. През 1882 г. е командирован в Петербург, за да се подготви за Военно-инженерната академия.

Постъпва първо в Николаевското военно-инженерно училище, където за една година преминава тригодишен курс. През 1883 г. влиза във Военно-инженерната академия и е произведен в поручик.

VI. Съединението и Сръбско-българската война

През 1885 г., при Съединението, Георги се завръща в България и се включва като доброволец в Сръбско-българската война. Проявява храброст при боевете край Пирот, води настъпление и участва в укрепването на стратегически позиции. Награден е с орден „За храброст“.

VI. Емиграция в Русия и Задкаспийската мисия

През 1886 г., като русофил, участва в преврата срещу княз Александър Батенберг. След контрапреврата емигрира в Русия, където завършва Инженерната академия.

Като военен инженер служи в Ашхабад – столица на Задкаспийската област, и ръководи строителството на Кушкинската крепост в долината на р. Кушка. Строежът продължава три години при екстремни климатични условия, като получава няколко руски ордена, включително златен.

VII. Завръщане и възход в българската армия

През 1897 г. Георги подава рапорт за напускане на руската служба и се връща в България. Назначен е в чин подполковник във Военното министерство. През 1899 г. се жени за Мария Цачева, завършила образованието си във Виена.

От 1900 до 1908 г. заема ключови постове – командир на 2-ра пионерна дружина, началник на инженерните войски, председател на комисията по въздухоплаване. През 1906 г. е произведен в чин генерал-майор.

VIII. Балканската война и Одринската операция

С избухването на войната през 1912 г. Георги е назначен за Лозенградски военен губернатор. Когато обсадата на Одрин се задълбочава, е включен в комисията, изготвила плана за щурма. По настояване на генерал Никола Иванов му е поверено командването на източния сектор.

Одринската крепост е считана за непревземаема – модерна фортификация с външен и вътрешен пояс, редици укрепления, артилерийски батареи и телени заграждения. Ген. Вазов прилага комбинирана стратегия:

• концентриран артилерийски обстрел по избраните направления;
• нощни сапьорни работи за приближаване до позициите;
• внезапни демонстрации за подвеждане на противника;
• координирано настъпление по няколко точки.

На 13 март 1913 г., след интензивни сражения, турският гарнизон на Шукри паша капитулира. Победата е символ на българското военно изкуство и носи на Георги Вазов международно признание.

България тържествува. Славата на българския войн излизат извън пределите на страната. Още същия ден, след падането на крепостта, ген. Вазов е назначен за началник на гарнизона в Одрин. Два дена след това е назначен за генерал-губернатор на Тракия, със седалище Одрин. Като такъв той трябва да устрои посрещането на Негово Величество при влизането му в града и да даде възможност на чуждите военни аташета и на пратениците на чуждите войски да се запознаят с атаката на Одрин, да посрещне правителството и да даде ред в неговото губернаторство. На 5 август 1913 г. Георги Вазов е произведен в чин генерал-лейтенант. За действията си при Одрин получава големи военни отличия – орден „За храброст“ III степен, а по-късно „Св. Александър“ II степен с мечовете.

През Междусъюзническата война е министър на войната за кратко. След това се включва в обществения живот – член на Славянското дружество и общински съветник в София. Автор е на мемоари и статии, които остават ценен източник за военната история.

През 1920 г. заминава за лечение в чужбина и остава там близо три години. Завръща се в България, където живее скромно, далеч от активната служба. Умира на 13 август 1934 г. в София.

Георги Вазов остава в историята като символ на инженерния ум, военната смелост и държавническата отговорност. Одринската победа е неговият връх, но цялата му биография показва пътя на едно момче от патриархален дом в Сопот до генерал, чийто планове решават съдбата на войната.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК