На този ден преди точно 70г. при разходка из градския парк в Струмица са жестоко убити от сърбокомунистите през 1951г. петимата младежи, които са участници в революционна група, близка до идеите на ВМРО за извоюване на политическа независимост на Македония. И затова са наказани със жестока смърт. Тогавашната служба за държавна сигурност УДБА арестува петима младежи, студенти от Струмица в помещенията на службата в града. След нечовешко измъчване, в раните часове другия ден петимата са отведени на тогавашната югославско-гръцка граница и са застреляни, без съд и присъда, по обвинение, че са искали да бягат в Гърция и в ”империалистическата Америка”. Студентите не просто са жестоко избити, а костите им са изпотрошени. Телата на убитите са намерени от селяните на пограничните села и са предадени на техните семейства, за да бъдат погребани в общ гроб. Издигнат им е и паметник. Само няколко години след това, паметника е взривен с динамит от уж “неизвестни извършители”.

Години наред в Югославия чак до разпада ѝ през 1991г. никой не може да проговори или да напише нещо за това жестоко убийството на младите студенти и съдбата на техните семейства. Едва след разпадането на Югославия през 1991 г. цензурата пада и случаят е разнищен. Студентите са били от богати семейства, четирима от тях са от екзархийски семейства, а единият от тях е бил протестант, нещо което в Струмица е нормално. Имената на Борис Белев (22г.), студент по физика, Стево Топчев (19г.), студент по право, Георги Костуранов (21г.), студент по медицина, Георги Ярмов (22г.), студент по геология и Мирко Пецев (23г .), студент по право, стават символ на жертвите на Македония в Титова комунистическата Югославия, а тяхната групова фотография се превръща в символ на Македонската патриотическа организация в САЩ и Канада. Названието “Струмишки петица” се превръща в символ на българската емиграция от Македония в Сао Пауло – Бразилия и в Ню Джърси, Ню Йорк, САЩ. През 2001 г. в центъра на Струмица е открит паметник на петимата студенти.