ГЕНЕРАЛ ДАМЯН ВЕЛЧЕВ

През 1936 година големият български дипломат и писател Симеон Радев го определя като „професионален конспиратор“, а италианският дипломатически представител в България Дж. Кора – като енергична, но съмнителна личност, способна на всичко за постигане на личните си амбиции. За други той е преди всичко дясната ръка на Кимон Георгиев. Организатор на три държавни преврата, герой от Балканската и Първата световна война, той е фигура, която разделя мненията и предизвиква спорове и до днес. Става дума за Дамян Велчев – човек, за когото може да се каже, че наред с Кимон Георгиев е една от най-колоритните, противоречиви и загадъчни личности в новата българска история.

I. Ранни години и военно образование

Дамян Велчев е роден на 20 февруари 1883 г. в Габрово, в семейството на чиновник. Произхожда от среда, в която образованието и дисциплината се ценят високо. Още в юношеските си години проявява интерес към военната служба, което го отвежда в София, където през 1903 г. завършва Военното училище. Така започва неговата дългогодишна военна кариера.

II. Военна служба и участие във войните

Като млад офицер Велчев преминава през първите си сериозни изпитания по време на Балканската война (1912–1913), когато командва рота. В Първата световна война (1915–1918) вече е командир на дружина в 22-ри пехотен полк, участвайки активно в сраженията на българската армия. Военният му опит, твърдият характер и умението да организира подчинените си му изграждат репутация на способен офицер.

III. Уволнение и създаването на Военния съюз

След поражението на България в Първата световна война и подписването на Ньойския договор (1919), страната е подложена на тежки военни и териториални ограничения. През 1920 г. правителството на Александър Стамболийски е принудено да съкрати значителна част от офицерския корпус. Сред уволнените е и Дамян Велчев.

Тези уволнения пораждат недоволство сред военните и стават основа за създаването на Военния съюз – организация, която в следващите две десетилетия ще играе ключова роля в политическия живот на страната. Велчев е сред най-активните организатори, а Кимон Георгиев – сред основните идеолози.

IV. Превратът на 9 юни 1923 г.

В началото на 20-те години България е в тежка икономическа и политическа криза. Управлението на Стамболийски е обвинявано в авторитаризъм и опити за установяване на личен режим. Военният съюз под ръководството на Дамян Велчев и Кимон Георгиев решава да действа.

На 9 юни 1923 г. чрез преврат правителството на Стамболийски е свалено, а на негово място министър-председател става проф. Александър Цанков. Велчев е възстановен на служба в армията и назначен за помощник-началник на Военното училище, а от 1927 г. – за негов началник.

V. Конфликт с властта и нова конспиративна дейност

През 1928 г. влиза в конфликт с военния министър Иван Вълков и е уволнен за втори път. На 45-годишна възраст записва право в Софийския университет, което завършва успешно през 1932 г., но не практикува. Вместо това, през 1929 г. започва изграждането на Таен военен съюз с влияние сред младите офицери.

VI. Връзките със „Звено“ и превратът от 1934 г.

През 1928 г. Кимон Георгиев създава политическия кръг „Звено“. Макар формално да не е член, Велчев напълно споделя идеологията му и поддържа връзката между Военния съюз и „Звено“.

На 19 май 1934 г. двамата организират нов преврат. Целите са радикални – премахване на политическите партии, ограничаване на правомощията на монарха, укрепване на държавната власт, икономически и просветни реформи. Велчев отказва поста министър-председател и командването на армията, предпочитайки да запази влияние зад кулисите.

VII. Сблъсък с цар Борис III и изгнание

Въпреки че превратът е насочен и срещу монарха, Борис III приема без съпротива новото правителство, но скоро предприема контраудар. През 1935 г. отстранява Кимон Георгиев и изпраща Велчев в изгнание в Белград. През октомври същата година Велчев се завръща нелегално, но е арестуван и осъден на смърт за антимонархически заговор. Присъдата е заменена с доживотен затвор, а през 1940 г. е амнистиран.

VIII. Превратът на 9 септември 1944 г. и министерският пост

След амнистията Велчев подновява контактите си с Кимон Георгиев и участва в подготовката на третия си преврат – този на 9 септември 1944 г., организиран от Отечествения фронт. След успеха му става министър на войната и е произведен в генерал.

Скоро обаче е обвинен в „диктаторски прояви“ и колебливост спрямо „фашистки“ офицери. Отстранен е от поста и изпратен като посланик в Швейцария. Там отново е обвинен в участие в конспирация и уволнен. Не се връща в България, поради което му е отнето гражданството.

Живее в емиграция, предимно във Франция. До края на живота си желае да бъде погребан в България, но това не се случва. Умира на 25 януари 1954 г.

Кимон Георгиев по-късно признава, че за Велчев армията винаги е била централната ценност – тя е била мотивът и инструментът за действията му. Със своята конспиративна енергия, три успешни преврата, умението да маневрира в сложната политическа среда и готовността да действа решително, Дамян Велчев остава един от най-ярките символи на бурното и противоречиво време между двете световни войни и първите години след тях.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК