ДОКТОР АТАНАС МОСКОВ

Българската история е белязана от редица личности, които със своята несломима воля, идеи и дела оставят трайна следа в развитието на обществото. Мнозина от тях са се борили за една и съща кауза – свободата и справедливостта – но всеки по свой път и със свои средства. Сред тези борбени личности се откроява д-р Атанас Москов – юрист, дипломат, общественик, журналист и социалдемократ, който преминава през върховете на международната политическа сцена и през тежките години на репресии и лагери, за да остане до края на живота си символ на непримирим дух и вярност към демократичните ценности.

I. Ранни години и семейна среда

Атанас Москов е роден на 28 август 1903 г. в Севлиево в многодетно, скромно българско семейство, където е деветото и най-малко дете. Още от детството си попада под влиянието на социалистическите идеи. В Севлиево по това време действа силна организация на Българската социалдемократическа партия (БСДП), а един от най-дългогодишните ѝ ръководители – Андрея Конов, става негов кръстник. По-късно и по-големите му братя се присъединяват към партията.

По време на Първата световна война, когато братята му са на фронта, 13-годишният Атанас остава да се грижи за дома. Това преждевременно поемане на отговорности закалява характера му и го насочва още повече към обществената дейност.

II. Образование и ранна обществена дейност

В гимназията Москов основава и оглавява младежката социалдемократическа група „Жан Жорес“, заради което по-късно е изключен от училище.
На 19-годишна възраст е приет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където следва едновременно право и дипломатически науки. За да се издържа, работи, като същевременно активно участва в Младежкия социалистически съюз – става негов секретар и редактор на вестник „Социалистическа младеж“.

В периода 1923–1925 г., младият Москов осъжда както политиката на премиера Александър Цанков, така и прибързаното решение за организиране на Септемврийското въстание, показвайки трезвост и политическа зрелост.

III. Европейска академична и политическа кариера

През 1927 г. Москов завършва висшето си образование и заминава за Виена, а след това за Белгия. В Брюкселския свободен университет се дипломира по дипломатически науки и защитава докторска дисертация по международно право на тема „Международната гаранция в малцинственото право“ (1936).

В чужбина той активно се включва в работата на социалистическите организации и става член на Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал. На 25 години вече отговаря за социалдемократическото движение на Балканите, а през 1929 г. влиза и в изпълнителния комитет на организацията, където работи до 1937 г.

В този период Москов се утвърждава като един от най-авторитетните български представители на международната политическа сцена. Известни личности като австрийския социалдемократ Ото Бауер и други европейски лидери го оценяват високо.

IV. Завръщане в България и политическа дейност

През 1936 г. се жени за белгийката Рене Едмонд Вилме, доктор по социология. Двамата се установяват в България през 1937 г., когато Москов напуска поста си в Социалистическия интернационал, за да се включи в политическата борба в родината.

В условията на монархическия режим на цар Борис III той оглавява нелегалната БРСДП и активно участва в кооперативното движение. През 1938 г. е избран за народен представител, но парламентарната му дейност продължава само до 1940 г.

След 9 септември 1944 г. Москов влиза в Централния комитет на БРСДП и редактира в. „Свободен народ“. На изборите през 1946 г. печели срещу самия Георги Димитров, но изборът е касиран, а мандатът му – прекратен. Репресиите срещу него започват с пълна сила: изключен е от университета, където преподава международно право, и е поставен под постоянен натиск.

V. Репресии, лагери и лични трагедии

През 1949 г. д-р Москов е арестуван без съд и присъда и прекарва две години в затвора, подложен на тежки физически мъчения. След кратко освобождаване е изпратен в лагера „Белене“, където копае изкопи и изтърпява тежък физически труд. В същото време съпругата му работи като обикновен работник в ТКЗС и със собствените си ръце строи дом в покрайнините на Севлиево.

Най-голямата лична трагедия го спохожда, когато единственият му син умира едва 20-годишен.

Дълги години след завръщането си от лагерите той е под постоянен надзор на ДС, работи на дребна длъжност в психиатрия в Севлиево, но остава непреклонен в своите убеждения.

VI. Завръщане в политиката след 1989 г.

Падането на комунизма през ноември 1989 г. отново вдъхва надежда на д-р Москов. Въпреки напредналата си възраст, на 26 ноември 1989 г. той и негови съратници възстановяват БСДП. През януари 1990 г. партията официално си връща името, а Москов е избран за неин председател, след което става почетен председател.

Той отказва депутатско място и се оттегля от активната политика, посвещавайки последните години от живота си на размисъл и писане в дома си в Севлиево.

VII. Последни години и наследство

Д-р Атанас Москов умира на 28 януари 1995 г., на 92-годишна възраст. Приживе е удостоен със званието „Почетен гражданин на Севлиево“.

Днес домът му е превърнат в Дом-музей „Д-р Атанас Москов“, където се пази споменът за живота му и атмосферата на едно семейство, преживяло трудности, но останало вярно на своите идеали.

Хронология на живота на д-р Атанас Москов

Година	Събитие
1903	Роден на 28 август в Севлиево, девето и най-малко дете в семейството.
1916	На 13 години остава да се грижи за дома, тъй като братята му са на фронта по време на Първата световна война.
1918–1920	В гимназията основава и оглавява младежката социалдемократическа група „Жан Жорес“. Изключен е от училище заради политическа активност.
1922	Постъпва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където следва право и дипломатически науки.
1923–1925	Секретар на Младежкия социалистически съюз и редактор на в. „Социалистическа младеж“. Осъжда методите на Александър Цанков и прибързаното Септемврийско въстание.
1927	Завършва университета. Заминава за Виена, а след това за Брюксел, където учи в Брюкселския свободен университет.
1928	Вече е активен в Социалистическия интернационал. На 25-годишна възраст отговаря за социалдемократическото движение на Балканите.
1929	Става член на Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал – остава на този пост до 1937 г.
1936	Защитава докторска дисертация по международно право: „Международната гаранция в малцинственото право“. Сключва брак с белгийката Рене Едмонд Вилме, доктор по социология.
1937	Завръща се в България със съпругата си. Подавa оставка от поста в Социалистическия интернационал. Включва се в нелегалната дейност на БРСДП.
1938–1940	Избран за народен представител в българския парламент. Участва активно в кооперативното движение.
1944	След Деветосептемврийския преврат става член на Централния комитет на БРСДП и редактор на в. „Свободен народ“.
1946	Побеждава Георги Димитров в мажоритарните избори. Изборът е касиран, мандатът му и този на Кръстю Пастухов са прекратени.
1947–1948	Отстранен от преподавателското място по международно право в Софийския университет.
1949–1951	Арестуван без съд и присъда. Прекарва 2 години в затвора, подложен на тежки физически мъчения.
1951	Освободен и изселен принудително в Севлиево. Скоро отново е арестуван.
1952–1954	В лагера „Белене“. Подложен на тежък физически труд.
1954–1989	Живее под постоянен надзор на ДС. Работи на дребна чиновническа длъжност в психиатрията в Севлиево. Изживява смъртта на единствения си син (20-годишен). Живее скромно в къщата, построена от съпругата му.
1989	След 10 ноември участва във възстановяването на БСДП. На 26 ноември, заедно със съратници, основава партията наново.
1990	На 5 януари партията официално си връща името – БСДП. Москов е избран за председател, а по-късно става почетен председател. Отказва депутатско място.
1990–1994	Живее в Севлиево, отдаден на книги, спомени и писане. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Севлиево“.
1995	Умира на 28 януари в Севлиево на 92-годишна възраст. Домът му е превърнат в музей.

Животът на д-р Атанас Москов е пример за трагичната съдба на българската интелигенция през XX век – живот между университетската катедра, парламента и лагерите на тоталитарния режим. Но над всичко стои неговата непреклонна вяра в демокрацията, социалната справедливост и човешките ценности. С името му се свързва възраждането на социалдемокрацията след 1989 г., а личната му жертвоготовност остава като нравствен ориентир за бъдещите поколения.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК