ТОДОРА МЕРАЗЧИЕВА
Тодора Вълчо Меразчиева е една от малко познатите, но ярки жени в българското национално-освободително движение. Родена през 1850 година в Казанлък, тя израства в семейство, дълбоко пропито с родолюбив дух и непримиримост към османската власт. Семейството ѝ е жестоко преследвано и още когато Тодора е едва на шестнадесет години, заедно с родителите си е принудена да напусне България и да се засели в Букурещ – тогавашен център на българската емиграция.
I. Ранно включване в революционното движение
Още в младежките си години Тодора се посвещава на освободителната кауза. Включва се като таен куриер на Българския централен революционен комитет. Задачите, които изпълнява, са тежки и опасни, но тя ги поема със завидна самоотверженост и хладнокръвие.
Владеейки отлично турски и румънски език, тя често се дегизира като кадъна или селянка, за да може да преминава свободно Дунав и да пренася оръжие, вестници, писма и революционна литература. За да укрива документите, тя използва модни за времето „самарчета“, носени на кръста под роклята, а понякога и собствените си дълги коси, в които успявала да прикрие малки предмети. Именно оттам идва и нейният прякор – „Тодора – Дългата коса“, под който е спомената и в книгата на Стоян Заимов „Миналото“.
II. Мисии и срещи с големите дейци
Сред най-значимите ѝ задачи е разследването на обстоятелствата около залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче. При това пътуване тя посещава и Копривщица, където предава писмо на Тодор Каблешков.
Друг знаков момент е организираната от нея среща на Христо Ботев с майка му. По негова молба Тодора отива в Калофер, преоблича майка му Иванка Ботева в турски дрехи и заедно тръгват към Русчук. На турските постове тя се представя за жена, която води болна старица при „Хекимин“. По този начин успяват да стигнат до дома на Баба Тонка в Русе, където ги чака вече преминалият Дунав Ботев. След срещата тя връща Иванка Ботева обратно в Калофер, като отново преминава през Балкана с помощта на местни комитетски дейци.
III. Семейството Меразчиеви – патриотичен род
Семейството ѝ също активно участва в движението. Баща ѝ Вълчо Меразчиев и съпругът ѝ Петко Бакърджиев притежават тухларница в Гюргево, където работят заедно с група турийци, ръководени от Станчо Кавръков. Там те се срещат с Ботев, който ги приканва да се включат в четата му. Един от тях – младият Цанко Минков, едва 18-годишен, се записва и участва във всички сражения.
Според спомените на Никола Обретенов, при пренасяне на оръжие и комитетски книжа от Гюргево в Русе участват и майката на Тодора – баба Станка, както и нейни близки. Така фамилията Меразчиеви се превръща в цяло „гнездо“ на българската революция.
IV. Участие в театъра и културния живот
Тодора не се ограничава само до революционната дейност. Известна е и със своите артистични заложби. Любен Каравелов я нарича „казанлъшко-балканска фея“, описвайки я като статна, красива жена с пленителен глас и ослепителни черти. Дългата ѝ коса, достигаща до петите, я прави още по-впечатляваща фигура.
Тя играе в театралните представления на Добри Войников, като често изпълнява роли на патриотични героини. Публиката в Браила, Галац, Букурещ и Русе я познава като талантлива актриса, която съчетава сценичния образ с реалната си борческа мисия. След Освобождението участва в театралните трупи „Основа“, „Столична драматична трупа“ и „Сълза и смях“.
V. Личен живот и последни години
През 1866 година Тодора завършва девическото училище в Казанлък. Скоро след това се омъжва за Петко Бакърджиев. След неговата смърт през 1891 г. тя сключва втори брак – този път с видния артист Васил Кирков, но съюзът им е кратък.
Тодора получава народна пенсия, отпусната ѝ от Народното събрание като признание за заслугите ѝ към националното дело. Живее известно време във Варна, а след това в София. Умира на 8 март 1934 г., оставяйки след себе си образа на жена-борец, актриса и символ на саможертвеността.
За Тодора „Дългата коса“ пишат мнозина съвременници и историци. Тя остава в паметта на народа не само като куриер и помощник на революционното движение, но и като олицетворение на женското участие в борбата за свобода. Нейният живот е доказателство, че българските жени не са били само зрители, а и активни участници в историята – готови да рискуват живота си за свободата на родината.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
