ПРОСВЕТИТЕЛКАТА АНАСТАСИЯ ДИМИТРОВА

Едно от най-ценните притежания на един народ е образованието. Ако в днешно време то е всеобщо, достъпно и лесно получимо, то по време на Българското възраждане ситуацията е била коренно различна – особено за жените. Докато мъжете са имали правото да бъдат образовани, за да могат да се занимават с търговия, занаяти, управление или военно дело, жените обикновено са били ограничени в рамките на дома. За тях образованието е изглеждало непостижимо, а ролята им се е свеждала до това да въртят вретеното, да поддържат дома и да се грижат за децата.

Въпреки тези ограничения, именно невъзможността за достъп до знание поражда у българките силен копнеж към образование и култура. Желанието за промяна постепенно нараства, докато в лицето на Анастасия Димитрова – възпитаничка на майката на врачанския владика Агапий – не се появява първата жена, дръзнала да извърши истинска революция в българската просвета.

I. Анастасия Димитрова и първото девическо училище в България

През 1840 г. Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в Плевен. Това е събитие с изключителна историческа стойност, защото за първи път момичета прекрачват училищния праг и получават равни права и възможности за образование. В училището се прилага взаимноучителният метод, който позволява по-бързо и систематично усвояване на знания.

Анастасия Димитрова не просто обучава своите ученички – тя ги превръща в бъдещи учителки, готови да продължат делото ѝ. Именно благодарение на нея и на възпитаничките ѝ започва процесът на създаване на девически училища в различни български градове. Така образованието за жените вече не е привилегия, а постепенно се превръща в обществена необходимост.

II. Цвета Кръстенякова – ученичка и наследница на делото

Една от най-изявените ученички на Димитрова е Цвета Кръстенякова. Тя е родена във Враца през 1825 г., по това време градът вече е утвърден като средище на културно-националната борба. Именно там Софроний Врачански за първи път проповядва на български език, а именно оттам започва и борбата за прогонването на гръцките владици – дело, водено от влиятелния българин Димитраки Хаджитошин. С неговата подкрепа още през 1822 г. Константин Огнянович открива училище, в което за първи път се преподават светски знания на български език и в духа на класическо-хуманитарната традиция.

Врачани, като ревностни радетели на просветата, привличат най-добрите учители. Така през 1831 г. продължителят на делото на Огнянович – Георги Софиянски – приема и обучава двадесет момичета. Сред тях е и младата Цвета Кръстенякова. По-късно тя заминава за Плевен, където от 1840 г. продължава обучението си при самата Анастасия Димитрова.

III. Основаването на девическото училище във Враца

След завръщането си във Враца Цвета Кръстенякова има само една цел – да предаде наученото и да основе девическо училище. По това време градът вече разполага с ново мъжко училище – построено през 1840 г. в двора на Вознесенската църква по примера на Габровското взаимно училище.

Три години по-късно, през 1843 г., с усилията на Кръстенякова се открива и девическото училище във Враца. В него се обучават около 130 ученички – впечатляващ брой за времето. Първоначално училището няма собствена сграда и занятията се провеждат в дома на учителката. Това обаче не възпрепятства делото ѝ.

През 1844 г. в двора на църквата „Св. Дванадесет Апостоли“ се изгражда малка, но самостоятелна училищна сграда. Тя била изографисана отвътре, със стенописи и икони, и обзаведена с пейки за ученичките. Образованието се провеждало изцяло на български език, което имало огромно значение в борбата срещу духовното господство на гръцкото духовенство.

IV. „Малката“ революция за българката

Така във Враца започва една своеобразна „малка революция“ за жените в образованието. Делото на Цвета Кръстенякова и на Анастасия Димитрова доказва, че българката е жадна за знания и култура. В училищата, създадени от тях, момичетата получават равен шанс за просвета, независимо от социалното си положение – един демократичен принцип, който е бил истинска новост за времето.

Тяхната дейност е не само педагогическа, но и будителска. Тя показва, че и жените са способни да извършват велики дела, редом с мъжете, и да бъдат двигатели на националното възраждане.

Не е случайно, че образователното дело на Кръстенякова дава плодове още десетилетия по-късно. Данните за грамотността в България през 90-те години на XIX век ясно показват, че Враца изпреварва средните стойности за страната както при мъжете, така и при жените. Особено впечатляващ е ръстът на грамотните жени – броят им се увеличава седем пъти в абсолютна стойност и 5.2 пъти в относителен дял спрямо общото за страната. Това е безспорно доказателство за непреходността и значението на делото на Цвета Кръстенякова.

Историята на първите девически училища в България е неразривно свързана с имената на Анастасия Димитрова и Цвета Кръстенякова. Те показват, че националното Възраждане не е дело единствено на мъжете, а че българката също е жадна за знание, култура и духовна свобода.

Техният принос далеч надхвърля рамките на просветното дело. Той е част от общата борба за съхранение и възраждане на българския дух, за утвърждаване на националното самосъзнание и за равнопоставеност между половете в едно време, когато това изглеждало почти невъзможно.

Затова името им трябва да бъде споменавано редом с най-видните будители – защото те са не само учителки, но и строителки на българската култура и духовност, оставили трайна следа в историята на народа.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК