Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален национален празник на Република България. Отбелязва се ежегодно на 6 май – Гергьовден – и е професионален празник на военнослужещите, както и ден на Военния орден „За храброст“.
I. Свети Георги Победоносец – покровител на войската
Още от ранните векове на християнството, Свети Великомъченик Георги Победоносец се почита не само като закрилник на пастирите, но и като покровител на войската. Неговият образ се появява върху бойни знамена и отличия за храброст в редица европейски страни още от XVII век. Първото българско знаме с изображение на светеца е използвано от българските доброволци в Кримската война и днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
II. Историческо начало
Празникът започва да се чества още в ранните години след създаването на съвременната българска армия. С указ №1 от 1 януари 1880 г. княз Александър I учредява ордена „За храброст“, вдъхновен от руския „Свети Георги“. Няколко дни по-късно, с указ №5, е определено 23 април (по Юлианския календар) за ден на честване. След преминаването към Григорианския календар през 1916 г., Българската православна църква приема 6 май за ден на празника.
В началото честванията са скромни – включват панихида, поздравления и тържествен обяд за кавалерите на ордена, както и ограничени паради в София. С времето, особено при цар Фердинанд, празникът придобива все по-голяма тържественост.
По време на Балканските и Първата световна война (1912–1918) празникът се чества дори в бойни условия, със служби в памет на падналите и прегледи на войскови части. До 1920-те години съществува и „малкият Гергьовден“ – 27 ноември, денят на победата при Сливница, но след подписването на Ньойския договор на същата дата, значението му отпада и двата празника се обединяват.
III. Царска България
От 1931 г. Гергьовден официално става боен празник на армията. Особено впечатляващ остава парадът от 6 май 1937 г., когато цар Борис III лично връчва нови бойни знамена на софийските полкове. Старите знамена, белязани от битки, са изпратени с почести към Пантеона на българската слава. От тази година празничната заря предшества Гергьовденските тържества.
IV. Народна република България
След 9 септември 1944 г. новата власт отменя традиционните паради. През 1947 г. Денят на храбростта е заменен от нови дати, съответстващи на идеологията на режима – 9 септември, 23 септември (Септемврийското въстание), 9 май (Победата над фашизма). Въпреки това продължава да се отдава почит на военната история чрез различни събития, като паради по случай 1300-годишнината от създаването на България през 1981 г. Както посочва акад. Георги Марков: „45 години българските пълководци бяха в сянката на съветските маршали.“
V. Възстановяване на традицията
След промените през 1989 г., през 1991 и 1992 г. за празник на войската е определен 23 август – денят на боевете при Шипка. През 1993 г. с постановление на Министерския съвет №15 от 27 януари е възстановена традицията 6 май да бъде официалният Ден на храбростта и празник на Българската армия.
VI. Съвременно отбелязване
Днес празникът започва в 9:00 ч. пред Паметника на Незнайния воин с панихида за загиналите и молебен за живите, отслужени от българския патриарх или висш представител на църквата. Следва водосвет на бойните знамена, поднасяне на венци и военен парад на площад „Княз Александър I“.
Парадът се открива с прелитане на хеликоптер Ми-17, развяващ българското знаме. Следват моторизирани и пехотни части, представени с прецизност и тържествена дисциплина. Артилерийски салюти съпътстват изпълнението на националния химн. В парада участват и жени-военнослужещи, а от 2012 г. в обръщенията отпада думата „господа“, като знак за приобщаването им.
Движението на парада също се променя – вместо от Президентството към храм-паметника „Св. Александър Невски“, той вече преминава в обратна посока, както в началото на XX век, за да се възстанови историческата традиция на отдаване на почит.
VII. Отворени врати и културни събития
В празничния ден много музеи, включително Националният военноисторически музей и Музеят на авиацията, организират дни на отворените врати. Провеждат се изложби, фотогалерии и демонстрации, а в някои места се раздава традиционна войнишка храна, приготвена от полевата кухня.
Официалните тържества завършват в 12:00 ч. с тържествена смяна на почетния караул пред Президентството на Републиката.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
