Разпети Петък е един от най-свещените и тържествено-мрачни дни в християнския календар. Отбелязва се в петъка преди Великден и е посветен на страданията, разпятието и смъртта на Иисус Христос – Божият Син, възприеман от християните като Спасител на човечеството. Произходът на името идва от старобългарската дума „разпетий“, която означава „разпят“, а в западната традиция денят е познат като „Добър петък“ (Good Friday), тъй като чрез своята смърт Христос донася надежда за спасение.
Събитията от Разпети петък са описани в Новия завет – Исус е предаден от Юда Искариотски, арестуван, изправен пред съда на Понтийски Пилат, бичуван, унижаван и в крайна сметка разпнат на хълма Голгота. Смъртта му на кръста се разглежда като изкупителна жертва за греховете на човечеството, изпълнение на старозаветните пророчества и централен акт в християнската теология.
Това е ден на дълбока скръб, покаяние и духовно съсредоточаване. В православната традиция той е ден на строг пост – не се яде, не се пие, дори вода. Не се върши никаква работа, не се готви и не се пере – като израз на съпричастие към Христовите мъки.
Събитията, които водят до разпятието на Иисус Христос, се разгръщат в последната седмица от земния му живот – наричана Страстната седмица. Те представляват кулминацията на неговата мисия и са в центъра на християнската вяра. Ето хронологията на тези съдбоносни дни:
Вход Господен в Йерусалим (Цветница/Палмова неделя)
Иисус Христос влиза тържествено в Йерусалим, яхнал осле – символ на смирение. Народът го посреща с възторг, махайки с палмови клони и възгласи „Осанна!“, признавайки го за Месия. Това бележи началото на последната седмица от земния му живот.
Понеделник, Вторник и Сряда от Страстната седмица
През тези дни Христос проповядва в храма, осъжда лицемерието на фарисеите и книжниците, и говори за края на времената. Той пречиства храма, като изгонва търговците, и подчертава, че Домът на Отца не е място за търговия. В тези дни се изостря напрежението между него и религиозните водачи, които виждат в него заплаха.
Велики Четвъртък
На този ден се случват няколко ключови събития:
- Тайната вечеря – последната вечеря на Христос с учениците, по време на която той установява Тайнството Евхаристия (Св. Причастие), като разчупва хляб и подава вино с думите: „Това е Моето тяло… това е Моята кръв.“
- Умиване на нозете – Иисус измива краката на учениците си, давайки пример за смирение и служене.
- Предателството на Юда – Христос предсказва, че един от учениците ще го предаде. Юда Искариотски го напуска, за да изпълни своя зловещ план.
- Молитвата в Гетсиманската градина – Иисус се моли в агония, знаейки какво го очаква. Там той е арестуван от храмовата стража, след като Юда го предава с целувка.
Велики Петък (Разпети Петък)
След ареста следва поредица от мъчителни събития:
- Съдебни процеси – Иисус е изправен пред религиозния съд (Синедриона), а след това и пред римския прокуратор Пилат Понтийски. Въпреки липсата на вина, под натиска на тълпата, Пилат го осъжда на разпятие.
- Бичуване и поругание – Иисус е подложен на унижения, бит и венчан с трънен венец.
- Пътят към Голгота – Христос носи своя кръст към мястото на екзекуцията, като по пътя получава помощ от Симон Киринееца.
- Разпятие – Иисус е прикован на кръст между двама разбойници. След няколко часа страдание, Той умира, след като изрича: „Свърши се.“
Тези събития са не само исторически и духовни връхни точки, но и дълбоко символични – те показват смирение, любов, саможертва и пътя към изкуплението. Те са прелюдия към Възкресението Христово, което християните празнуват в неделята след Разпети Петък.
Църковната служба в този ден е силно символична и въздействаща. Сутринта се четат т.нар. „Царски часове“, а вечерта се извършва опелото Христово. В храма се поставя украсен с цветя символичен гроб, върху който се изнася Плащаницата – плат със свещен образ на мъртвото тяло на Исус. Свещеници и богомолци преминават под нея, целуват Светия кръст, Евангелието и самата Плащаница. След службата тя се обикаля около храма в знак на символично погребение на Спасителя и се поставя на свещения престол.
Разпети петък се отбелязва в християнския свят като ден на траур, размисъл и надежда. Църквите провеждат специални богослужения, често съпроводени от библейски четива, химни, молитви и шествия. За вярващите това е време на вътрешно пречистване и духовна подготовка за Великден – деня на Възкресението, когато скръбта отстъпва пред светлината на надеждата и вечния живот.
Разпети Петък в България се отбелязва с тишина, смирение и дълбоко уважение към Христовата жертва. Хората отиват в църква, за да преминат под Плащаницата – символичен акт на духовно пречистване и надежда за възкресение. Денят е посветен на размисъл и молитва – не се върши физически труд, не се пере, не се готви, като знак на почит към страданията на Спасителя. Много българи спазват строг пост и прекарват деня в уединение. Храмовете се изпълват с мълчаливи богомолци, свещи и песнопения, които създават атмосфера на дълбоко благоговение. Макар и натъжен, Разпети Петък е възприеман и като време на очистване и подготовка за великата радост на Христовото Възкресение.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
