Трети март е нашият национален празник, не заради предварителния договор между Руската Империя и Османската империя от градчето Сан Стефано. Трети март е нашият национален празник, защото очерта границите на българското землище – там, където живее българинът: географските области: Мизия, Тракия и Македония. Трети март е нашият национален празник и защото постави началото на третата ни държава на Балканите и възкръсването на държавната ни традиция, символи и институции – това е третата ера на развитие за многовековната българска нация и култура на Балканите.
Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица” в присъствието на депутати и граждани. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско владичество от 1888 г.
Скоро след 9 септември 1944 г. е обявен за шовинистичен и повече не се отбелязва тържествено. От 1978 г. 3 март отново се отбелязва, но все още не като официален празник, всяка година в чест на подписването на Санстефанския мирен договор, с решение на Политбюро на ЦК на БКП по повод 100-годишнината на събитието. На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка.
С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен отново за официален празник и национален празник на Република България.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
