НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА (НДК) 🔆

Националният дворец на културата или НДК (до 1990 г. се е наричал Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ на името на Людмила Живкова, която е дала идеята за създаването му) е национален културен център за конференции, специални събития, културни прояви, изложби и е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа.

НДК е център на културния живот в София и България, като предлага сцена за театрални постановки, концерти, изложби, филмови прожекции и други културни събития. В сградата се намират също така кино “Люмиер”, театър “Азарян” и множество изложбени зали. През 2005 г. НДК е обявен за най-добрата конгресна зала в света от Международната организация на конгресните центрове.

I. Пълна историческа хронология

Идеята – средата на 70-те

• Инициативата за създаване на голям културен център в София възниква в периода 1975–1977 г. под влияние на общия курс за модернизация на столицата и предстоящите чествания на 1300 години от създаването на българската държава. Водещи архитекти, урбанисти и общественици стигат до заключението, че на това място, където дотогава е имало стари казарми, трябва да се изгради мултифункционален конгресно-културен комплекс.
• Преди да бъде застроен и облечен в мрамор Националният дворец на културата (НДК) в София е бил товарна железопътна гара за въглища. Наоколо е имало бараки още от времето на Втората световна война, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. В старите казарми някога са били дислоцирани прославените 1-и и 6-и пехотен полк. Над 3000 войници от тези поделения загиват в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Имената на героите са изписани на паметни плочи върху три внушителни стени. Мемориалът е открит през 1934 г. от цар Борис Трети. Десет години по-късно една от стените е разрушена по време на бомбардировките на столицата. Останалото от паметника е демонтирано чак през 1980 г. заради строителството на НДК.
• Има и противници на строежа. Според критиците проектът е свръхамбициозен, изразходва прекалено много труд, усилия и средства. По време на строежа през есента на 1979 г. настъпват персонални промени в ръководствата на строежа, което намалява ритъма на работа. Съпротивата срещу НДК се засилва все повече и Тодор Живков, който първоначално е бил във възторг, решава пускът да се отложи за след 10 години. След много дискусии Живков се съгласява да отиде да види на място строежа. Така през март 1980 г. той се убеждава, че най-сложната и основна част е извършена и остават последните довършителни работи на обекта, който може да бъде финализиран за една година. Говори се, че комунистическият вожд бил разубеждаван и от от дъщеря си Людмила. Живков дава разрешение работата да продължи. Привличат се военнослужещи за довършване на инженерната инфраструктура и се започва денонощна работа до завършването му през март 1981 г.

Проектиране и строителство

• През 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП утвърждава проекта. Архитектурният колектив е ръководен от арх. Александър Баров, подпомаган от инж. Богдан Атанасов (конструктор), арх. Владимир Роменски (главен архитект на София), арх. Атанас Агура (околно пространство) и инж. Валентина Атанасова (паркоустройство).
• Основната група проектанти изучава опита на най-големите конгресни центрове в Европа и Америка. Изключително внимание се обръща на интегрирането на комплекса с бъдещата метросистема.
• Подземната част включва не само паркинги и търговски площи, но и трасета и станции за бъдещото метро. Това решение предизвиква съпротива, но е прокарано с активната подкрепа на тогавашните ръководители.

Хронология на строителството

• Първата копка: 25 май 1978 г. Строежът на Националния дворец на културата в София започва 1978 г. Най-голямата Зала 1 на НДК е завършена през март 1981 г., а останалите части – на 20 октомври 1981 г, в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
• Изграждане на носещите колони: Първата колона е издигната на 20 юли 1979 г., последната – на 25 март 1980 г.
• Трудности: През есента на 1979 г. настъпват промени в ръководството, което забавя работата. Тодор Живков първоначално обмисля отлагане с 10 години, но след проверка на място през март 1980 г. дава разрешение строителството да продължи.
• Официално откриване: 31 март 1981 г. със зала 1, останалите обекти са завършени до 20 октомври същата година. Третият етап на изграждане приключва в края на 1985 г.
• Разположена на 123 000 квадратни метра площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива, сградата е трябвало да бъде построена за 12 г. Вместо това дворецът е завършен ударно за по-малко от 4 г., за да бъде открит на 31 март 1981 г. През тези три усилни години, в които се строи НДК, са изкопани милион и седемстотин хиляди кубически метра пръст, излети са 335 хил. кубически метра бетон, а вложеното количество стомана е по-голямо от това на Айфеловата кула.

Това, което прави Националния дворец на културата истински национален обект е един прост факт. В строежа са вложени доброволният труд и средствата на много обикновени граждани. Софиянци работят безвъзмездно хиляди часове, докато пространството около двореца е напълно оформено.

II. Архитектурни и технически характеристики

Показател	Данни
Застроена площ	18 300 m²
Разгърната площ	123 000 m²
Обем	576 800 m³
Височина	51 метра
Етажи	8 надземни и 3 подземни нива
Използван бетон	335 000 m³
Метални конструкции	10 000 тона
Изкопана земна маса	1,7 млн. тона
Подземни гаражи	>1000 паркоместа
Метростанции под НДК	Трасе и две станции в груб строеж (планирани още при проектирането)

НДК разполага с 13 зали. Най-голямата зала на Националния дворец на културата е Зала 1, която разполага с 3380 места. НДК е разположен на 123 000 кв. м. площ, 8 надземни етажа и 3 подземни нива. НДК е построен върху площ от 18 300 кв. м. и има обем около 576 800 кубични метра.

III. Художествено оформление и символика

Емблема

• Феникс (жар-птица): Запазеният знак на НДК е дело на Стефан Кънчев. Символизира обновление и възраждане.

Символ над централния вход

• Проектиран от Георги Чапкънов – представлява стилизирано слънце с житни класове, напомнящи таваните на старите български къщи. Диаметърът му е около 7 метра.

Интериорни произведения

• Централното фоайе приютява позлатената скулптура „Възраждане“ („Майка България“) от Димитър Бойков.
• Във фоайетата и залите са разположени над 80 монументални произведения от български художници – Дечко Узунов, Светлин Русев, Павел Койчев, Марин Върбанов, Теофан Сокеров, Йоан Левиев и др.

IV. Функционална структура

Зали

Зала	Капацитет	Предназначение
Зала 1	3380 места	Конгреси, концерти, гала събития
Зала 2 (Театър „Азарян“)	403 места	Театрални постановки, спектакли
Зала 3	1200 места	Конгреси, форуми
Зала 3.1 и 3.2	200 места	Заседания, срещи
Зала 4	120 места	Обучения, семинари
Зала 6, 7, 8, 9, 10	200–260 места	Семинари, форуми
Зала 11 (Кино „Люмиер“)	370 места	Премиери, кинофестивали
„Нов театър – НДК“	160 места	Камерни спектакли, детски представления

Други пространства

• 54 кабинета и малки заседателни зали.
• 17 000 m² фоайета, подходящи за изложби.
• 5 ресторанта, кафенета и кейтъринг компании.
• Пресклуб – модерно място за медийни събития.

V. Дейност и културен живот

Събития

Над 300 събития годишно:

• Международни конгреси, симпозиуми, бизнес форуми.
• Музикални, театрални и танцови спектакли.
• Изложби, арт салони, панаири и изложения.
• Международни конференции – напр. на СЗО, ЮНЕСКО, ОССЕ, ЕС.

Известни гости

• Оркестри: Болшой театър, Миланска скала, Виенска филхармония.
• Изпълнители: Хосе Карерас, Андреа Бочели, Стинг, Джо Кокър.
• Танцови спектакли: „Огънят на Анадола“, „Шаман“, Дейвид Копърфийлд.

Ключови фестивали и проекти

• Салон на изкуствата – от 1996 г. насам, съчетава музика, театър, кино, изобразително изкуство.
• Киномания – стартира през 1987 г., водещ кинофестивал с премиери.
• Новогодишен музикален фестивал – създаден от Емил Чакъров през 1986 г., традиция с големи оркестри и солисти.
• Салон на галериите, Национален център за книгата, Градски пчели – нови проекти за иновации и общуване с публиката.

Награди и международно признание

• Apex Award 2005 – „Най-добър конгресен център в света“.
• Европейска награда за качество – 2008 г.
• Призове от списание „New European Economy“ и AIPC.
• Чест домакин на ключови европейски форуми и срещи.

Прекрасно допълнение! Ето подробна секция „Информация за посетители“, която можеш да включиш към супер подробната статия за Националния дворец на културата (НДК). Ще я оформя структурирано, така че да е полезна както за местни посетители, така и за чужденци.

VI. Информация за посетители

Адрес и локация

• Адрес: бул. „България“ №1, 1463 София, България.
• НДК е разположен в сърцето на града, в близост до основни булеварди и пешеходни улици. Отворен е целогодишно за организирани събития и свободни посещения на изложби, фестивали или книжарници.

Транспорт и достъп

Метрo:

• Метростанция „НДК“ (линия М2 – синя) – входове от югозападната страна на площада.
• Метростанция „НДК 2“ (линия М3 – зелена) – осигурява връзка с южните квартали и Околовръстния път.

Трамваи и автобуси:

• В близост спират трамвайни линии №1, №6 и №7.
• Автобусни линии: №94, №72, №204 и др.

Паркинг:

• Комплексът разполага с подземни паркинги за над 1000 автомобила.
• Паркоместата са достъпни за посетители срещу заплащане. Има обозначени места за хора с увреждания.

Работно време

• Административни офиси: Понеделник – Петък: 09:00 – 18:00 ч.
• Информационен център и билетни каси:
  – Понеделник – Петък: 09:00 – 19:00 ч.
  – Събота и Неделя: 10:00 – 18:00 ч.
• Фоайета и изложбени пространства: Работно време според конкретните изложби и събития.
• Билетен център: Отворен и в почивни дни при събития.

Билети и резервации

• Билети за концерти, фестивали, театрални и кино представления могат да бъдат закупени на място от билетния център или онлайн през официалния сайт на НДК.
• При големи международни събития се препоръчва предварителна резервация.

Услуги за посетители

• Информационен център: Предоставя програма, туристическа информация и помощ на чужденци.
• Туристически печат: НДК е част от „100 национални туристически обекта“ на БТС. Печат може да се получи:
  – Понеделник – Петък: Информационен център.
  – Събота и Неделя: Билетен център.
• Достъпност: Има рампи и асансьори за хора с ограничена подвижност.
• Гардероб: Наличен при големи събития.
• Wi-Fi: Безплатен достъп в общите фоайета.
• Ресторанти и кафенета: На разположение на всички посетители.

Ориентация

• Основните входове са от бул. „България“ и откъм пешеходния площад.
• Навигационни табели са поставени на всички нива.
• Интерактивна карта с информация за залите, гардеробите, санитарните възли и асансьорите е достъпна в официалното приложение или на сайта.

Контакти

• Официален сайт: www.ndk.bg
• Инфо център: +359 2 916 63 00
• Имейл: info@ndk.bg

Полезни съвети

• Препоръчително е да пристигнете поне 30 минути преди начало на събитие.
• За чужденци: част от събитията предлагат симултанен превод.
• Площадът пред НДК и паркът към комплекса са подходящи за разходки и кратка почивка преди или след събития. Добра отправна точка за разглеждане на центъра на столицата

Националният дворец на културата е не само архитектурен шедьовър, но и жив културен организъм, който обединява изкуство, история и обществен живот. Със своята богата програма и стратегическо разположение, НДК остава ключов елемент от културната идентичност на България.

Днес Националният дворец на културата е не просто сграда, а живо културно сърце, в което традиции и модерност съжителстват. Със своята уникална архитектура, внушителен мащаб и богата културна програма НДК остава едно от най-емблематичните места в България и значим международен център за културен и конгресен туризъм.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК