МАЛКАТА БАЗИЛИКА НА ПЛОВДИВ

Малката базилика на Филипопол, разположена в съвременния Пловдив, е един от най-ценните археологически обекти от раннохристиянската епоха в България. Този архитектурен паметник е свидетелство за развитието на християнската архитектура в Римската империя и има уникална стойност за изучаването на религиозните и социални практики на времето. Базиликата е изградена през втората половина на V век и преминава през редица реконструкции, преди да бъде открита и реставрирана в края на 20-ти и началото на 21-ви век. Тя е значим културен и исторически обект, който привлича туристи и изследователи и предоставя уникална възможност да се запознаем с миналото на Филипопол и неговото наследство.

I. Исторически контекст и изграждане

Филипопол в Римската империя

Филипопол (днешен Пловдив) е един от основните градове в провинция Тракия през Римската империя. През IV и V век градът е важен административен и религиозен център. Със своето стратегическо разположение по римските пътища и благоприятния климат, Филипопол се утвърдил като голям търговски и културен хъб.

Строителството на базиликата

Малката базилика е изградена през втората половина на V век (около 460-470 г.) в югоизточната част на града, в близост до външната крепостна стена с кула от II–IV в. Тя е разположена и в съседство с открития източен некропол и мартирия на 37-те филипополски мъченици – важен религиозен обект за християнската общност на Филипопол.

Ктиторски надпис

Основната причина за изграждането на базиликата е свързана със засилването на християнското присъствие в града, подкрепено от важни личности на времето. Строителят на храма вероятно е бил Флавий Василиск, военачалник на провинция Тракия, който имал голямо влияние в региона. Василиск отблъснал готите от Филипопол през 471 г. и спечелил уважението на местните хора. Възможността за изграждане на базилика в негова чест е документирана в ктиторския надпис, който е вграден в мозайките на храма. Този надпис се състои от 6 реда и възхвалява Василиск като спасител на града.

II. Архитектура и декоративни елементи

Трикорабна базилика

Малката базилика е типична за раннохристиянската архитектура и има три кораба (централна част и два странични), разделени с мраморни колони. Тя включва и апсида, която се намира в източния край на храма, както и притвор – входната част на базиликата. Външната й дължина е 20 метра, а ширината – 13 метра, което я поставя сред по-малките раннохристиянски църкви.

Декорация и мозайки

Интериорът на базиликата е изключително красив и показва високото ниво на майсторство на местните занаятчии. Подовете на храмовете са покрити с геометрични мозайки, включващи сложни композиции от триъгълници, кръгове и ромбове. В допълнение към тези геометрични мотиви, мозайките съдържат изображения на вази, гирлянди и меандри, които са традиционни за античната римска култура. Един от най-впечатляващите мотиви в мозайките е свастиката, която е често срещан символ в раннохристиянската традиция.

Християнските символи са също важна част от декорацията на базиликата. Розетите, които са изобразени върху подовете, символизират Рая и Христовата кръв, а Соломоновите възли, често използвани в християнската иконография, символизират силата на истинската вяра.

Баптистерий

Един от основните елементи в базиликата е баптистерият, който се намира до северния кораб на храма. Това помещение е предназначено за кръщенета и има квадратен план, като в центъра му е разположен кръстовиден басейн, символизиращ кръщелната вода. Мозайките в баптистерия изобразяват елени, гълъби и други християнски символи, които допълват общото впечатление от храма като място за религиозни обреди и тържествени моменти.

III. Историческо развитие и разрушаване

Ранни реконструкции

След като Василиск е свален от император Зенон през 475 г., редица символи и надписи, свързани с неговото управление, са премахнати. Това е част от политическата стратегия на Зенон, който нарежда да бъдат унищожени всички следи от предшествениците му. Мозайките в Малката базилика, свързани с Василиск, са частично разрушени, а самата базилика е разрушена от пожар около края на V век.

Прераждане на храма

Въпреки унищожението, базиликата е възстановена през началото на VI век. В процеса на реконструкция са променени някои части от храма, включително подовото ниво, което е повдигнато с около 0,7 метра, и оформлението на притвора и амвона. Към северния кораб е добавен нов баптистерий, като съществуващият кръстовиден басейн е реконструиран. С новия си облик базиликата продължава да функционира до края на VI век.

Изоставяне и разкопки

След края на VI век, Малката базилика е изоставена, както и много други сгради в региона. През X-XI век, хората започват да разкопават руините и използват материалите за нови строежи. Въпреки това, през 1988 г. при строителството на жилищен блок в района, археолозите откриват останките на базиликата.

IV. Разкриване, реставрация и съвременни усилия за запазване

Археологически разкопки и консервиране

След откритията през 1988 г., археологическата експедиция, ръководена от Мина Боспачиева, започва разкопки на обекта, като базиликата получава името “Малката базилика”. Мозайките в баптистерия са консервирани на място, а тези от църквата са демонтирани за съхранение. През 1999 г. започва процес на допълнителна консервация, финансиран по проект “Красива България”, който включва защита на мозайките и подготвяне на обекта за бъдещото му експониране.

Проект за реставрация

През 2010 г. фондация „Америка за България“ започва проект за реставрация на Малката базилика. Основната цел е базиликата да бъде представена като културен и исторически обект, който ще осветли историята на Филипопол и раннохристиянската цивилизация. Процесът включва възстановяване на мозайките и изграждането на защитно покритие над обекта, което осигурява стабилност и защита за бъдещите поколения. Специални системи за климатизация и осветление са инсталирани, за да се гарантира дългосрочната защита на мозайките и самата сграда.

Официално откритие

През 2013 г. реставрираната базилика е открита за обществеността, а през май 2014 г. тя започва да посреща първите си посетители. Обектът се намира в специално създаден малък парк, който интегрира част от крепостната стена и други археологически находки от района.

Малката базилика е ценен паметник, който обогатява знанието ни за раннохристиянската култура в региона и за развитието на християнството в римската провинция Тракия. Съхранението и реставрацията на този обект не само запазват културното наследство на Филипопол, но и осигуряват платформа за културни и образователни инициативи. Достъпът до този археологически обект е почти напълно осигурен за хора с двигателни затруднения, което го прави достъпен за широка аудитория. В бъдеще Малката базилика ще продължава да играе важна роля за културното наследство и туризма в Пловдив.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК