ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА НА БЪЛГАРИЯ

Подземните богатства на България представляват не само основен природен капитал, но и стратегически фактор, който е формирал икономическата, политическата и дори социалната динамика на държавата през различните исторически епохи. Геоложката структура на българските земи е резултат от продължителна тектонична еволюция, в която се преплитат процеси на вулканизъм, метаморфизъм, седиментация и ерозия. Това е довело до изключително разнообразие от рудни и нерудни полезни изкопаеми, енергийни ресурси и минерални суровини, които изграждат една от най-комплексните металогенни системи в Европа. Анализът на тези ресурси изисква интердисциплинарен подход, който включва геология, икономика, история и държавна политика, тъй като управлението на подземното богатство е винаги баланс между национални интереси, технологичен потенциал и екологична устойчивост.

I. Геоложка рамка и металогенни провинции

Геоложката основа на България е ключ към разбирането на нейното подземно богатство. Разположена в югоизточния сектор на Балканския полуостров, страната заема преходна зона между стабилната Мизийска платформа и активния Алпо-Хималайски орогенен пояс. Тази позиция определя нейната изключителна структурна сложност и минерагенетичен потенциал. На сравнително малка територия се срещат почти всички типове рудоносни формации – от докамбрийски метаморфни комплекси до неогенски вулканогенно-седиментни басейни.

Тектонична еволюция и геоложки структури

Тектоничната еволюция на България се разглежда в контекста на сблъсъка между Африканската и Евразийската плочи, който е определил геодинамичната рамка на целия Балкански регион. В северната част доминира Мизийската платформа – стабилен кратон, съставен от палеозойски и мезозойски седиментни комплекси, с ограничено развитие на рудни находища, но с потенциал за енергийни ресурси като въглища и нефт. Централна и южна България обхващат структурите на Стара планина, Средногорието и Родопите, формирани в резултат от алпийска орогенеза, интензивен магматизъм и метаморфизъм. Тук се срещат основните металогенни зони на страната, богати на мед, злато, олово, цинк и други метали. Особено значим е Средногорският магматичен пояс, който съдържа едни от най-богатите порфирно-медни находища в Европа – доказателство за активната вулкано-тектонска еволюция през горната креда.

Металогенни провинции и рудни пояси

България се отличава с изразена металогенна зоналност, резултат от различни геодинамични режими през геоложката история. Средногорската металогенна зона е доминирана от порфирно-медни и епитермални златоносни системи (Челопеч, Асарел, Елаците, Медет, Чавдар), формирани в резултат на субдукционни процеси и магматично-хидротермална активност. Родопската зона е известна с оловно-цинковите си находища (Мадан, Рудозем, Златоград), където метаморфизмът и циркулацията на нискотемпературни флуиди са създали уникални рудни тела с висока концентрация на галенит и сфалерит. В Стара планина се откриват баритови и сидеритови руди, свързани със седиментни процеси в мезозойските басейни, докато в Пирин и Осогово се наблюдават полиметални и златоносни зони, отразяващи прехода между магматични и метаморфни среди. Южните райони на страната (напр. Сакар) представляват млад вулканогенен пояс, където продължаващата тектонска активност поддържа потенциал за нови открития.

II. Метални полезни изкопаеми

Металните ресурси на България имат дълга история на проучване и експлоатация, датираща още от праисторически времена. Те са били основа на местни култури, на развитието на ранните металургични центрове и по-късно на индустриализацията през XX век. България притежава богата гама от метални полезни изкопаеми, включително мед, олово, цинк, злато, желязо, манган, молибден и др. Някои от тях имат стратегическо значение не само за националната икономика, но и за европейския пазар.

Медни и златни находища

Медните руди са сред най-важните подземни богатства на България. Средногорският руден пояс, и по-специално районите на Асарел, Медет и Елаците, представляват класически пример на порфирно-медна минерализация от къснокредна възраст. Тези находища са свързани с кисели интрузивни тела (диорити, гранодиорити), в чиито периферии циркулират хидротермални разтвори, концентриращи мед, молибден и злато. Комплексният характер на рудите – сулфидна асоциация с халькозин, борнит и пирит – изисква модерни технологии за флотационно обогатяване и хидрометалургична обработка. Златото, често асоциирано с медни системи, се среща и като самостоятелни епитермални находища – пример за това са Челопеч (злато-медно-арсенови руди) и Ада тепе край Крумовград, където златото е извлечено от ниско-сулфидна кварцова система. Последното представлява и първият модерен подземен златодобивен проект в България след 1989 г., реализиран с австрийски капитал и съвременни стандарти на екологична безопасност.

Оловно-цинкови и други полиметални руди

Родопският масив е класическа провинция на оловно-цинковото рудообразуване, с находища като Мадан, Рудозем, Златоград и Лъки. Геоложки те са свързани с метаморфни скали, пронизани от кварцови жилни системи, съдържащи галенит, сфалерит, пирит и арсенопирит. Рудите често съдържат и съпътстващи елементи като сребро, кадмий, индий и германий, които повишават икономическата им стойност. В миналото тези находища са били гръбнакът на металургичната индустрия в България, а днес – обект на преоценка поради новите технологични изисквания и международни екологични стандарти. Освен тях, страната притежава и железни руди (в Крумовградско, Троянско и Добруджанско), манганови прояви в североизточна България (Оброчище), както и молибденови и волфрамови минерализации в Пирин и Осогово, които имат значение предимно за стратегически цели.

III. Енергийни ресурси: въглища, нефт и природен газ

Енергийният потенциал на подземните богатства на България е концентриран основно във въглищните басейни и по-слабо в нефтено-газоносните структури. Макар и ограничени в количество, тези ресурси са играли решаваща роля в развитието на националната индустрия, особено през втората половина на XX век, когато страната изгражда цялостна енергийна инфраструктура, базирана на местни суровини.

Въглищни басейни и значение за енергетиката

България притежава няколко големи въглищни басейна, формирани през палеогенския и неогенския период в условия на континентална седиментация. Най-значителен е Маришкият басейн, включващ находищата “Марица-изток” и “Марица-запад”, които съдържат лигнитни въглища с високо съдържание на органичен въглерод и средна калоричност. Тези залежи са основа на българската топлоенергетика и осигуряват гориво за най-големите ТЕЦ-ове в страната. Освен тях, Добруджанският и Пернишкият басейн съдържат по-ограничени запаси от кафяви и каменни въглища, които имат регионално значение. Енергийният баланс на страната, базиран на въглища, обаче е подложен на нарастващ натиск от европейските политики за декарбонизация, което налага стратегическо преосмисляне на тяхната роля.

Нефт и природен газ

Нефтено-газоносните находища на България са сравнително ограничени и не покриват националните нужди. Основните структури се намират в североизточната част на страната – Шабла, Тюленово и Долни Дъбник, както и в шелфа на Черно море. Геоложки те са свързани с неокомски и палеогенски пясъчници и карбонатни колектори, където нефтът е генериран от органично богати шисти в дълбоките части на басейна. В последните години вниманието се насочва към потенциала на неконвенционалните ресурси – шистови газове и метан в въглищни пластове, особено в Добруджа. Въпреки това, високите технологични и екологични изисквания правят експлоатацията им икономически и политически чувствителна. Черноморският шелф остава обект на интерес, особено след откритията на значителни газови находища в съседни румънски територии, което подсилва аргумента за нови геофизични проучвания в българската изключителна икономическа зона.

IV. Неметални минерали и индустриални суровини

Освен металите и енергийните ресурси, България притежава значителни запаси от неметални минерали, които имат пряко значение за строителството, химическата промишленост и земеделието. Тези ресурси са по-слабо обсъждани, но имат дълбоко икономическо и екологично значение, тъй като често са основа за регионално производство и износ.

Строителни и керамични суровини

България е богата на варовици, доломити, гипс, глини и мрамори, които са широко разпространени в почти всички геоложки зони. Варовиците на Девня и Ловеч, мраморите от Пирин и Родопите, както и глините от Търново и Павликени са пример за устойчиво използвани ресурси с високо качество. Девненският регион, освен варовици, съдържа и големи залежи от гипс и анхидрит, използвани в химическата промишленост и циментовото производство. Глинените суровини са в основата на керамичната индустрия – тухларски, порцеланови и фаянсови изделия, които традиционно се изнасят за балканските пазари. Тези ресурси, макар и неметални, са критични за инфраструктурното развитие и поддържането на строителния сектор.

Минерални соли и химически суровини

Солените находища и минералните разтвори в България имат както индустриално, така и медицинско значение. Провадийското солно находище е едно от най-древните в Европа, експлоатирано още през неолита, а днес продължава да бъде обект на промишлено производство. Минералните извори, съдържащи различни йонни състави – натриеви, калциеви, сулфатни и хлоридни, – се използват не само за лечебни цели, но и като суровина в химическата и козметичната индустрия. България притежава и находища на каолин (около Каолиново), които са от европейско значение и се използват в производството на порцелан, стъкло и хартия. Други значими суровини включват перлит, бентонит, фелдшпат и варовик за сода и стъкло, които осигуряват стабилна база за експортно ориентирани производства.

V. Геополитически и икономически аспекти

Подземните богатства на България винаги са имали значение, което надхвърля чисто икономическите рамки и се простира в сферата на геополитиката. Ресурсният потенциал на страната е фактор в регионалните баланси, особено в контекста на Балканите като зона на стратегическо припокриване между Изтока и Запада. Въпреки сравнително ограничените запаси спрямо световните стандарти, българските ресурси притежават геоикономическа стойност поради тяхната диверсификация, достъпност и стабилност на добива.

Историческа роля на ресурсите в икономическото развитие

Рудодобивът и обработката на метали са сред най-старите индустриални дейности на българските земи. Още през бронзовата епоха регионите около Медноглавци и Странджа са били центрове на добив и металургия, които са захранвали търговски мрежи по Егейското крайбрежие. В по-късни етапи, особено през Средновековието, сребърните и златни руди на Западните Родопи и Краище са били под контрола на българската държавност и са осигурявали монетарната база за икономическа стабилност. През XIX и XX век подземните богатства стават двигател на индустриализацията – пример за това са мините в Перник, Бобов дол и Асарел, които играят роля в изграждането на тежката индустрия и енергетиката на социалистическа България. Този исторически процес показва, че подземните ресурси не са само природен фактор, а и структурен елемент на националната модернизация.

Ресурсна зависимост и международни интереси

След 1990 г. либерализацията на икономиката поставя подземните богатства в нов контекст – този на глобалните пазари и транснационалните корпорации. Чуждестранни инвестиции в проекти като “Асарел-Медет” и “Ада тепе” променят структурата на собствеността и управлението на ресурсите. Тази динамика поражда дебати за ресурсен суверенитет и за ролята на държавата като регулатор и гарант на националния интерес. В геополитически план България се намира между енергийните оси Русия–Турция и ЕС–Черно море, което придава допълнително значение на подземните ресурси в контекста на транспортни и енергийни коридори. Рудите, въглищата и минералните суровини се вписват в по-широки стратегически схеми, където контролът върху тях се превръща в инструмент на икономическо влияние и политическа лоялност. Именно това превръща българските подземни богатства в елемент на регионалната сигурност и на европейската ресурсна стратегия.

VI. Екологични предизвикателства и устойчиво управление

Въпросът за добива на подземни ресурси е неотделим от проблема за опазването на околната среда. Минната дейност, макар и неизбежна в индустриалното общество, е сред най-интензивните антропогенни фактори, които променят природния ландшафт. България, с дълга традиция в рудодобива, е изправена пред сложното предизвикателство да балансира между икономическа ефективност и екологична устойчивост.

Исторически натрупвания на екологични щети

Много от старите рудници, особено тези, експлоатирани преди 1989 г., са източници на тежки метали, киселинен дренаж и деградация на почвите. Районите около Мадан, Рудозем, Пирдоп и Асарел са пример за дългосрочни последствия от неадекватно рекултивирани площи. Същевременно големи количества шламове и отпадъчни маси продължават да представляват риск за подземните и повърхностните води. През последните десетилетия се прилагат нови методи на управление на минни отпадъци – капсулиране, филтриране и рециклиране на метали, – но натрупаното наследство от предходните етапи остава значимо. Законодателството се адаптира към европейските директиви, но реалното му прилагане изисква постоянен контрол и високо ниво на технологична дисциплина.

Устойчиви практики и зелени технологии

В съвременния контекст устойчивото управление на подземните богатства се разбира като процес, който минимизира екологичния отпечатък и максимизира ресурсната ефективност. Новите технологии, като биоизлугване, рециклиране на минни води и мониторинг с дистанционни сензори, постепенно се внедряват и в България. Компаниите, опериращи в сектора, въвеждат международни стандарти за безопасност и екологичен мениджмънт (ISO 14001, EMAS), което показва стремеж към модернизация. Въпреки това, съществува системен проблем: липсата на дългосрочна държавна стратегия за ресурсна устойчивост и екологична интеграция. Балансът между икономическата изгода и екологичната отговорност остава труден за постигане, особено в региони, зависими от минния сектор като основен източник на заетост.

VII. Перспективи за развитие и технологични иновации

Бъдещето на подземните богатства на България е свързано не толкова с разширяване на добива, колкото с повишаване на неговата ефективност и технологична стойност. В глобален план се наблюдава преход от екстензивен към интензивен модел на ресурсна икономика – от количество към качество, от първичен добив към високотехнологична обработка и рециклиране.

Научно-технически прогрес и цифровизация

Съвременната минна индустрия е в процес на дигитална трансформация. Използването на геоинформационни системи, 3D моделиране, автоматизирани сондажи и дронови наблюдения става стандарт в геоложките проучвания. Българските геологически институции и университети започват да въвеждат подобни технологии, макар и с ограничени ресурси. Перспективата е ясна – преход към интелигентен минен мениджмънт, който позволява оптимизация на разходите, по-точно прогнозиране на запасите и по-малко въздействие върху природната среда. В областта на металургията се развиват процеси за селективно извличане на редки елементи, включително литий и германий, които имат значение за производството на батерии и електроника – сектор с бързо нарастващо значение за ЕС.

Интеграция в европейските стратегически вериги

Европейският съюз класифицира редица минерали като „критични суровини“, сред които са мед, волфрам, антимон и редкоземни елементи. България, притежаваща част от тези ресурси, има потенциал да се включи в стратегическите вериги на добив, обработка и производство на високотехнологични компоненти. Това изисква целенасочена политика, координирана между научните институции, индустрията и държавата. Европейските фондове за „зелена трансформация“ и „иновации в добива“ предоставят възможности, но тяхното усвояване зависи от административен капацитет и стратегическа визия. Бъдещето на българския ресурсен сектор следователно не е в количеството изкопана руда, а в степента на добавена стойност, която тя създава в националната икономика.

Таблица: Основни типове подземни богатства на България

Категория на ресурсите	Основни находища и геоложки зони	Тип на минерализацията / характеристика	Икономическо и стратегическо значение
Медни руди	Средногорски руден пояс (Асарел, Медет, Елаците, Челопеч, Чавдар)	Порфирно-медни и епитермални злато-медни системи (късна креда)	Основен източник на мед и злато; ключов за износа и индустриалната металургия.
Златни руди	Челопеч, Ада тепе (Крумовград), Трънско, Брезник	Високо- и ниско-сулфидни епитермални системи	Стратегически метал с висока добавена стойност; насочен към европейския и световен пазар.
Оловно-цинкови руди	Родопска металогенна зона (Мадан, Рудозем, Златоград, Лъки)	Хидротермални кварцови жилни системи с галенит и сфалерит	Дългогодишна база на българската минна индустрия; източник на стратегически метали и сребро.
Железни руди	Крумовградско, Троянско, Добричко	Сидеритови и хематитови формации	Регионално значение за металургията; потенциал за бъдеща преработка.
Манганови руди	Оброчище (Добричка зона)	Седиментни слоеве с пиролузит и псиломелан	Стратегически метал за стоманообработка и акумулаторна индустрия.
Молибден и волфрам	Пирин, Осогово	Кварцови жилни системи в гранитни интрузии	Използвани в сплави, електроника и високотемпературни технологии.
Въглища (лигнит, кафяви, каменни)	Маришки басейн, Пернишки басейн, Добруджански басейн	Континентални палеогенски и неогенски седименти	Основен енергиен източник за ТЕЦ; стратегически ресурс за енергийната независимост.
Нефт и природен газ	Североизточна България (Шабла, Тюленово, Долни Дъбник), Черноморски шелф	Нефтено-газоносни пясъчници и карбонати	Ограничени запаси; значение за енергийната сигурност и диверсификация.
Каолин	Каолиново, Ветрино, Белослав	Вторично изветрителни каолинови залежи в пясъчници	Експортно ориентирана суровина за порцелан, хартия и стъкло; европейско значение.
Варовик и доломит	Девня, Ловеч, Враца, Плевен, Видин	Карбонатни седименти от мезозой и неоген	Използват се в строителство, цимент, стъкларство; базов индустриален материал.
Мрамор и гранит	Родопи, Пирин, Странджа	Метаморфни и магматични скали с декоративна стойност	Експортирани в ЕС и Близкия изток; значение за архитектура и дизайн.
Гипс и анхидрит	Девня, Провадия, Слатина	Евапоритни залежи	Суровина за строителна и химическа индустрия; свързана с варовиковите формации.
Бентонит и перлит	Карнобат, Момчилград, Бургас	Вулканогенни туфи и хидротермално изменени скали	Използват се в филтрация, селско стопанство, екология и нефтопреработка.
Минерални соли и разтвори	Провадия, Поморие, Слатина	Солни диапири и термални водоносни хоризонти	Древна и съвременна солодобивна индустрия; химическо и балнеоложко значение.
Редкоземни елементи и литий (потенциал)	Южна България (Сакар, Пирин – проучвателен стадий)	Вулканогенни и седиментни формации с литиеви минерали	Потенциал за включване в европейските вериги за батерии и високотехнологични производства.

Таблица: Регионално разпределение и стратегически профил на подземните богатства на България

Икономически регион	Основни геоложки зони и формации	Водещи ресурси и находища	Икономическо значение и перспективи за развитие
Северозападен	Северозападна част на Мизийската платформа; палеозойски седиментни пластове и неогенски покрив	Варовик (Враца, Мездра), глини (Плевенско), въглища (Бобов дол – периферен достъп), ограничени прояви на нефт и газ	Основна база за строителни материали; потенциал за развитие на екологично производство на вар и цимент; липса на метални ресурси, но добри перспективи за геотермална енергия.
Северен централен	Централна част на Мизийската платформа; седиментни последователности от креда и неоген	Каолин (Каолиново, Ветрино), варовик (Ловеч, Девня), гипс и анхидрит (Провадия), каменна сол	Най-индустриализираният регион по отношение на неметални суровини; стратегически за химическата и строителната промишленост; потенциал за разширяване на износа на каолин и гипсови продукти.
Североизточен	Добруджанска платформа; неокомски и палеогенски седименти; Черноморски шелф	Нефт и газ (Шабла, Тюленово, Долни Дъбник), варовици, манган (Оброчище), подземни водоносни системи	Стратегически енергиен район с потенциал за шистов газ и газови находища в шелфа; развита добивна и енергийна инфраструктура; приоритет за енергийна диверсификация.
Югоизточен	Странджанско–Сакарски масив; вулканогенни и метаморфни комплекси от креда и палеоген	Злато (Ада тепе, Крумовград), мед (Цар Асен), гранити и строителни материали	Регион с ново възраждане на златодобива и инвестиции в модерни минни технологии; потенциал за литиеви и редкоземни елементи; стратегически за южноевропейската минерална мрежа.
Южен централен	Родопски масив и Средногорие; алпийски метаморфити, гранитоиди, вулканогенни поредици	Мед (Асарел, Медет, Елаците), злато (Челопеч), олово-цинк (Мадан, Рудозем, Златоград), мрамор (Пирин, Родопи)	Най-богатият на подземни ресурси регион в България; гръбнак на националната минна индустрия; ключов за интеграцията в европейските вериги за стратегически метали.
Югозападен	Осогово, Пирин и Краище; метаморфни и гранитоидни комплекси, палеогенски басейни	Полиметални руди (Осогово), волфрам и молибден (Пирин), строителни материали (Благоевград, Кюстендил), минерални води	Регион с комбиниран потенциал – минерални ресурси и геотермална енергия; перспективи за развитие на устойчив минен туризъм и технологично обновяване на старите рудници.

Таблица: Времева еволюция на добива и индустриалното значение на подземните богатства на България (XIX–XXI век)

Период / Етап	Характеристика на добива и технологично ниво	Основни находища и добивни райони	Икономическо и политическо значение	Тенденции и трансформации
Късен XIX – начало на XX век (1878–1944)	Първоначален индустриален етап. Ръчен добив и ограничена механизация. Използване на примитивни методи, често от частни концесионери или чужди компании.	Въглища (Перник), олово и цинк (Мадан, Рудозем), желязо (Крумовградско), каменна сол (Провадия), мед (Средногорие).	Добивът се развива след Освобождението като част от процеса на икономическа модернизация. Минната индустрия е под влияние на чужди капитали (френски, белгийски, немски).	Създават се първите минни предприятия и училища (Минно училище в Перник). Формира се държавен контрол чрез Закона за мините (1901).
Социалистически индустриален период (1944–1989)	Централизирана държавна собственост, висока степен на механизация. Изграждане на комбинати, ТЕЦ-ове и преработвателни предприятия. Масово проучване на подземните ресурси.	Мед (Асарел, Медет, Елаците), олово-цинк (Мадан, Лъки, Рудозем), въглища (Марица-изток), каолин (Каолиново), гипс (Девня).	Подземните богатства се превръщат в гръбнак на индустриалната икономика на НРБ. Износът на метали и въглища е основен източник на валута. Минната промишленост е стратегически сектор.	Интензивна урбанизация около минни центрове. Технологична зависимост от СССР. Създава се мощен комплекс за геоложки проучвания и научноизследователска дейност.
Преходен период и либерализация (1990–2007)	Рязък спад на добива, приватизация и затваряне на нерентабилни рудници. Въвеждане на концесионен модел с участие на чуждестранен капитал.	Асарел-Медет (приватизиран), Челопеч (придобит от “Дънди Прешъс Металс”), Перник и Бобов дол – частично закрити.	Преход към пазарна икономика, промяна в структурата на собствеността. Минният сектор се адаптира към глобалните пазарни механизми.	Изгубен научен капацитет, но въвеждане на нови технологии чрез чужди инвеститори. Начало на дебатите за екологични стандарти и корпоративна отговорност.
Европейски интеграционен етап (2007–2020)	Модернизация на добивните технологии, въвеждане на европейски стандарти за безопасност и екология. Силно намаляване на държавната намеса.	Злато (Ада тепе), мед (Асарел, Елаците), въглища (Марица-изток), варовик и гипс (Девня).	България става част от европейската минна и енергийна стратегия. Добивът се насочва към износ и високотехнологична обработка.	Увеличава се инвестиционният интерес към златодобива и стратегическите метали; развиват се публично-частни партньорства.
Съвременен етап на „зелен преход“ (2020–настояще)	Акцент върху устойчиво управление, рециклиране и технологична ефективност. Внедряване на дигитализация, автоматизация и енергийна оптимизация.	Продължава добивът на мед и злато; ограничаване на въглищните мощности; проучвания за литий, редкоземни елементи и геотермална енергия.	Добивната индустрия се интегрира в политиката на ЕС за зелена трансформация. Стратегическо значение придобиват критичните суровини и енергийният преход.	Преминаване от екстензивен към интелигентен модел на използване на ресурсите; нараства роля на науката и дигиталните технологии; ограничаване на екологичния отпечатък.

Таблица: Класификация на подземните богатства на България по икономическа значимост и стратегически потенциал

Категория	Основни ресурси	Текущо икономическо значение	Бъдещ потенциал и стратегическа перспектива	Аргументация и аналитични бележки
I. Висока икономическа и стратегическа значимост	Мед, злато, олово, цинк, въглища (лигнит), каолин, варовик	Основни износни и индустриални ресурси. Осигуряват значителна част от БВП в добивния и преработвателния сектор.	Висок потенциал при технологична модернизация и интеграция в европейските производствени вериги (метали, енергия, строителство).	България е водещ производител на мед в ЕС; златодобивът се развива с международен капитал; въглищата все още имат роля в енергийния баланс. Каолинът и варовикът са базови суровини за индустриална стабилност и износ.
II. Средна икономическа и стратегическа значимост	Манган, волфрам, молибден, гипс, анхидрит, бентонит, перлит, гранит, мрамор	Използват се в ограничени количества, но имат индустриална и технологична стойност. Износът е селективен.	Потенциал при повишено търсене на стратегически сплави и материали за високотехнологични отрасли (електроника, акумулатори, строителство).	Сегмент с умерен потенциал, зависим от пазарната конюнктура и иновационните политики на ЕС; възможности за регионално производство и износ.
III. Ниска, но специфична икономическа значимост	Желязо, каменна сол, варовикови пясъчници, огнеупорни глини, доломити	Локално значение за строителството и химическата индустрия; ниска рентабилност при голям мащаб.	Ограничен потенциал; използване основно за вътрешни нужди и регионална инфраструктура.	Геоложки запасите са значителни, но нискокачествени. Добивът има значение главно за балансиране на регионалната икономика и за работни места в периферни райони.
IV. Потенциални ресурси на бъдещето	Литий, редкоземни елементи, уран (закрит добив), шистови газове, геотермални енергийни източници	Ограничени или непроучени запаси; липса на активен добив; силен научен интерес.	Много висок потенциал в контекста на европейската зелена трансформация, енергийната автономия и дигиталната индустрия.	Ключови за бъдещето на българската минна геополитика. Изискват нови технологии, чуждестранни инвестиции и регулаторна яснота. България може да стане част от веригата за производство на батерии и критични метали в ЕС.
V. Енергийни ресурси (преходна категория)	Въглища, нефт, природен газ	Висока историческа роля; въглищата все още са основен енергоносител.	Постепенно намаляваща значимост поради декарбонизационната политика на ЕС; възможен преход към чисти технологии и въглеродно улавяне.	Сектор в преход – стратегически важен до 2030 г., след което следва трансформация към алтернативна енергия и геотермални източници.

Подземните богатства на България са не само геоложки факт, но и цивилизационен ресурс. Те представляват дълбок пласт от историческо развитие, икономическа устойчивост и стратегическа идентичност. Всяка епоха е използвала тези ресурси по различен начин – от древните медни рудници до съвременните епитермални златни мини, от въглищните електроцентрали до визията за кръгова икономика. Днешното предизвикателство не е в откриването на нови залежи, а в интелигентното управление на съществуващите – чрез знание, технология и баланс между икономика и екология.

Ресурсите са едновременно дар и отговорност. В глобален свят, в който минералните суровини придобиват стратегическо значение, България има потенциал да бъде не периферна, а активна част от европейската индустриална карта. За да се постигне това, е необходима нова философия на ресурсното управление – такава, която обединява науката, държавата и бизнеса в дългосрочна национална стратегия. Подземното богатство не е просто суровина – то е знание, енергия и историческа памет, вписани в земята на България.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК