ГЕНЕРАЛ-МАЙОР СТОЯН ПЕТКОВ ПУШКАРОВ

Стоян Петков Пушкаров е роден на 1 март 1866 г. в град Пирдоп, в семейство с уважавано положение в местната общност. Детството му преминава в годините на Възраждането, когато идеите за българска свобода и национално самосъзнание са вече широко разпространени. Родителите му му дават стабилно начално образование в родния град, като особено внимание се отделя на дисциплината и отговорността — качества, които ще бележат цялата му военна кариера.

I. Образование и формиране като офицер

След завършване на основното училище, младият Стоян постъпва в гимназия в София. Интересът му към военната наука го насочва към Военното училище в София (днешното Национално военен университет „Васил Левски“). Там той се отличава като един от най-усърдните и дисциплинирани курсанти. Завършва през април 1887 г. с отличен успех, в т.нар. „априлски випуск“, и е произведен в чин подпоручик на 27 април 1887 г.

Първите му години в армията преминават в артилерийските части, където бързо печели уважението на своите колеги и началници. През 1890 г. е повишен в чин поручик, а през 1894 г. става капитан. По това време българската армия е в процес на модернизация, особено в артилерията, и Пушкаров активно участва в подготовката и въвеждането на нови тактики и въоръжение.

През 1903 г. получава званието майор, а на 31 декември 1906 г. – подполковник.

II. Роля в Балканските войни (1912–1913)

По време на Балканската война командва 4-ти нескорострелен артилерийски полк. Под негово ръководство полкът се отличава с прецизна координация и ефективен огън, особено при обсадните операции. Участва в ключови сражения, където българската артилерия има решаващ принос за победите на фронта.

В Междусъюзническата война (1913 г.) Пушкаров отново ръководи артилерийски формирования с висока ефективност. За храбростта и командирските му умения е повишен в чин полковник на 18 май 1913 г.

III. Първата световна война (1915–1918)

По време на Първата световна война е назначен за началник на артилерията на Втора армия и командир на 7-ма артилерийска бригада. Под негово ръководство бригадата извършва редица успешни операции, включително при Криволак и по Вардарския фронт. Той е известен със способността си да използва артилерията не само за унищожителен огън, но и за психологическо въздействие върху противника.

На 27 февруари 1918 г. е произведен в чин генерал-майор — признание за дългогодишната му преданост и високите му заслуги.

Свидетелства от негови съвременници го описват като строг и взискателен, но справедлив командир. Известен е с това, че не допуска компромиси с военната дисциплина, но винаги застава зад своите подчинени, когато те са изпълнили задачите си с чест. Девизът му, според генерал Д. Кацаров, е „България над всичко“.

След Ньойския договор и съкращаването на българската армия, генерал-майор Пушкаров напуска редовната военна служба. Пренасочва енергията си към гражданската сфера и става директор на застрахователно дружество. Дори и в цивилния живот запазва високата си организираност, ред и чувство за дълг.

IV. Трагичен край – атентатът в „Света Неделя“

На 16 април 1925 г. генерал-майор Пушкаров присъства в софийската катедрала „Света Неделя“ на опелото на убития генерал Константин Георгиев. По време на церемонията избухва най-големият терористичен акт в историята на България — комунистическият атентат, при който загиват над 200 души, сред тях 12 генерали, включително Пушкаров.

Смъртта му оставя дълбока следа в офицерските среди и е възприета като огромна загуба за българската военна школа.

Отличия и признание

Генерал-майор Пушкаров е носител на:

• Орден „За храброст“ IV степен,
• Орден „Св. Александър“ III степен,
• Народен орден „За военна заслуга“.

Името му остава сред тези на най-изтъкнатите български артилеристи. В Пирдоп и София паметта му е почитана чрез публикации, архиви и военни спомени. Семейството му, включително синът му архитект Михаил Пушкаров, продължава да допринася за българската култура и обществен живот.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК