БЪЛГАРСКИТЕ СОРТОВЕ ГРОЗДЕ
България е уникална страна не само с богатата си история и култура, но и с изключително плодородните си земи. Комбинацията от благоприятен климат, разнообразен релеф и богати почви създава условия за развитието на безброй растителни видове – билки, дървета, храсти и земеделски култури, които от векове са източник на здраве, поминък и традиции за българския народ.
Сред най-ценните богатства на българската земя безспорно е гроздето. Лозарството по нашите земи има хилядолетна история и води началото си още от времето на траките, които са почитали виното като свещена напитка и са развили висока култура в отглеждането на лозя и винопроизводството. Днес България е една от малкото европейски страни, която може да се похвали със собствени, автохтонни сортове грозде, запазили се през вековете.
Българските вина, произведени от тези сортове, по качество, аромат и характер по нищо не отстъпват на френските, италианските и испанските вина, а в много случаи притежават уникален облик, който не може да бъде възпроизведен никъде другаде по света.
Най-известните български сортове грозде са:
1. Мавруд
Маврудът е един от най-древните и емблематични български сортове грозде. Характерното за него е, че се отглежда почти изцяло в България, като основният му ареал е Тракийската низина. Зърната са малки, кръгли, с дебела кожица и тъмен цвят с нюанси на тъмносиньо и черно. Сортът зрее късно, но се отличава с висока захарност.
Виното от мавруд е с наситен рубинен цвят, плътно тяло и сложен ароматен профил, който с отлежаването се развива и обогатява. Често се усещат нотки на тъмни плодове, подправки и благородна землистост.
2. Мискет
Мискетът е група от ароматни сортове с множество подсортове – Мискет дунавски, Мискет кайлъшки, Мискет отонел, Мискет червен и други. Особено ценен е Мискет червен – изключително стар български сорт, разпространен в цялата страна.
Известен е под различни местни наименования: Търнова в Шуменско, Романища в Търновско и Синя теменуга във Врачанско. Макар зърната да са с червен цвят, от него се произвеждат бели вина със сламеножълт до златист цвят, фин аромат и свеж, хармоничен вкус.
3. Димят
Димятът е стар и широко разпространен сорт, познат не само в България, но и в Македония, Румъния, Гърция, Турция, Русия и Сърбия. Зрее късно и е сред традиционните десертни сортове.
Зърната са със сравнително тънка ципа и жълто-зеленикав цвят. От димят се произвеждат бели трапезни вина с мек вкус, свежест и ненатрапчив аромат, които са подходящи за ежедневна консумация.
4. Рубин
Рубинът е сравнително млад, хибриден сорт, създаден в края на 40-те години на XX век в Плевен чрез кръстоска между Небиоло и Сира. Това е среднозреещ сорт с висока ароматичност.
Гроздовете са сочни, сладки и силно ароматни. От рубин се произвеждат както сухи, така и полусладки вина с интензивен рубинен цвят, плътно тяло и богати плодови нюанси.
5. Широка мелнишка лоза
Широката мелнишка лоза е автентичен български сорт, характерен за долината на река Струма. Зрее много късно и се бере през октомври. През XX век от него са създадени редица хибриди, най-известният от които е Мелник 55 (1977 г.).
Гроздовете са малки, но изключително сладки. Виното от този сорт се отличава с мекота, пикантност и способност да развива все по-дълбок и сложен аромат с отлежаването.
6. Памид
Памидът е древен сорт, култивиран още от траките. В миналото е бил един от най-разпространените сортове в България и Балканите. Среща се и в бивша Югославия, Албания, Турция, Гърция, Румъния и Унгария.
Зърната са дребни, с тънка ципа и червен до тъмночервен цвят. От памида се произвеждат леки червени трапезни вина, подходящи за масова консумация.
7. Керацуда
Керацудата е сорт за бяло вино, отглеждан основно в Югозападна България. Зрее късно – между 15 и 30 септември.
От този сорт се произвеждат леки, обикновени бели вина с ненатрапчив характер, подходящи за ежедневна употреба.
8. Гъмза
Гъмзата е стар български сорт, типичен за Северозападна България – Сухиндол, Видин, Павликени. Зрее късно, през втората половина на септември.
Поради тънката си ципа дава вина с красив рубинено-червен цвят и характерен аромат на малина и червени плодове. Лекотата и свежестта са отличителни черти на гъмзата.
9. Тамянка
Тамянката е среднозреещ ароматен сорт, който узрява в началото на септември. Чувствителна е към студ и гниене, но при добри условия дава изключително качествено грозде.
От нея се произвеждат елегантни, плътни вина с тъмнозлатист цвят и фин, благороден аромат, напомнящ тамян и цветя.
Българските сортове грозде са не просто земеделска култура – те са част от националната ни идентичност и културно наследство. Съхраняването и популяризирането им е ключово както за българското винопроизводство, така и за утвърждаването на България като страна с уникален винен облик на световната сцена.
Таблица: Български сортове грозде, региони и тип вина
| Сорт грозде | Основни региони на отглеждане в България | Тип вино |
|---|---|---|
| Мавруд | Тракийска низина – Пловдивско, Асеновградско, Пазарджишко | Червено сухо, отлежало |
| Мискет (червен и други подвидове) | Централна и Северна България – Шуменско, Търновско, Врачанско | Бяло сухо, ароматно |
| Димят | Североизточна България – Варненско, Шуменско, както и Добруджа | Бяло трапезно |
| Рубин | Централна Северна България – Плевенско, Старозагорско | Червено сухо и полусухо |
| Широка мелнишка лоза | Югозападна България – долината на р. Струма (Мелник, Сандански) | Червено сухо, отлежало |
| Памид | Тракия, Северна България, предпланински райони | Червено трапезно |
| Керацуда | Югозападна България | Бяло трапезно |
| Гъмза | Северозападна България – Сухиндол, Видин, Павликени | Червено леко, ароматно |
| Тамянка | Северна и Южна България, по-топли райони | Бяло ароматно, сухо |
Харесайте Facebook страницата ни ТУК


