Исторически Лондон израства от три отделни центъра: ограденото селище, основано от римляните на брега на Темза през 1-ви век н.е., днес известно като Лондонското сити (City of London), „Квадратната миля“ или просто „Градът“; с лице към него през моста върху по-ниските чакъли на южния бряг, предградието Саутуорк (Southwark); и на една миля нагоре по течението, на голям южен завой на реката, град Уестминстър (Westminster).
Трите селища имали различни и допълващи се роли. Лондон, „Градът“, се развива като център на търговията, търговията и банкирането.
Саутуорк става известен със своите манастири, болници, ханове, панаири, къщи за развлечения и големите театри на Елизабетинския Лондон – Розата (1587), Лебедът (1595) и световноизвестният Глобус (1599).
Уестминстър израства около абатство, с кралски дворец и съответно целия централен апарат на британската държава – нейната законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Той също така може да се похвали с просторни паркове и най-модерните квартали за живеене и пазаруване – Уест Енд.
Селищата по северния бряг се сливат в единна застроена зона в първите десетилетия на 17 век, но не се обединяват в една разширена община, а запазват административна обособеност.
Лондонското сити е уникално сред европейските столици със запазването на средновековните си граници.
Уестминстър и други предградия са оставени да развиват свои собствени административни структури, т.нар. borough (днес Лондон е съставен от 34) — модел, възпроизведен многократно, когато Лондон експлодира по размери, превръщайки се в прототип на съвременния метрополис и най-голям град в света през XVIII, XIX и първата четвърт на XX век.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
