БЛАГОДЕТЕЛЯТ ИВАН ДЕНКОГЛУ

В съзнанието на мнозина името Иван Денкоглу се свързва единствено с улицата в центъра на София, пресичаща бул. „Витоша“. Но зад това име стои съдбата на един от най-щедрите и всеотдайни български дарители преди Освобождението – човек, който изминава пътя от пълна бедност до международен търговски успех, за да превърне богатството си в оръжие за просветата и културата на народа си.
Днес той заслужава да бъде припомнен като пример за родолюбие, далновидност и обществена отговорност в епоха, когато България е под османско владичество и интелигенцията ѝ тепърва се формира.

I. Произход и детство

Иван Денкоглу е роден през 1781 г. в село Балша, Софийско, в семейството на Нено Денков – беден, но трудолюбив шивач. Семейството живее в условия на хронична бедност. Когато Иван е още дете, баща му умира, а болната му майка е принудена да търси спасение за сина си при далечни роднини.

Историкът Сава Филаретов, близък приятел на Денкоглу в по-късните години, описва сърцераздирателната сцена на раздялата между майка и син:

Сине, рожбо моя! Ти нямаш баща да се грижи за тебе. Аз съм болна и скоро ще умра. Ние нямаме никакъв имот. Само тия 14 сребърни парици ти давам като единствено наследство от твоите родители.

С тези 14 сребърни монети Иван напуска дома си и е изпратен в Търново. Там, като калугерче в манастир, започва да се учи на дисциплина, работа и пестеливост – качества, които ще определят бъдещия му успех.

II. Първи стъпки в търговията – Нежинският период

Около края на тийнейджърските си години Иван напуска Търново и се отправя към Нежин (в днешна Украйна) – оживен търговски център, разположен стратегически близо до границите с Крим, Полша и Русия.
Нежин е известен със силното си гръцко търговско братство, чиито членове имат привилегии за безмитна търговия и достъп до важни пазари.

Тук младият българин усвоява гръцки и руски език, запознава се с тънкостите на търговията с кожи и постепенно натрупва капитал. Членството му в гръцкото братство му отваря врати към нови клиенти и партньори, а деловият му усет бързо го прави разпознаваем сред търговските среди.

III. Преместване в Москва и търговия със сибирски кожи

В края на 1820-те години, вече с натрупано състояние, Иван Денкоглу – вече известен и като Иван Николаевич Денкоглу – се премества в Москва. Там насочва усилията си към търговията със сибирски кожи – продукт с изключително висока стойност, ценен от руската аристокрация.

Дейността му в тази ниша е уникална – няма други българи по онова време, които да се занимават с подобен вид търговия в Русия. Високата печалба от тази дейност го превръща в заможен и влиятелен човек.

Любопитна подробност: Денкоглу подарява луксозна кожа на Йорданка – съпругата на Сава Филаретов, като по този начин въвежда в София обръщението „госпожа“ – нещо непознато дотогава.

IV. Културни и обществени връзки

Престоят му в Москва не е само търговски успех. Денкоглу се сближава с видни славянофили и български просветители, учещи в Русия. Сред приятелите и сътрудниците му са:

• Васил Априлов – основател на Габровската априловска гимназия, на когото изпраща книги и средства.
• Сава Филаретов – един от най-близките му хора, чийто живот и образование подкрепя лично.
• Юрий Венелин – финансира издаването на труда му „Критически изследвания за историята на българите“ и по-късно паметника на гроба му.
• Георги С. Раковски, Найден Геров, Михаил Погодин, Иван Аксаков – с всички тях поддържа кореспонденция и споделя идеи за българската просвета и национално събуждане.

V. Дарителска дейност и просветно дело

Стипендии за български студенти

• 1844 г. – учредява вечна стипендия в Московския университет, предназначена за българи, с условие те да се върнат в родината и да работят за нейния напредък.
• Учредява стипендия и в Ришельовския лицей в Одеса – ключово образователно средище за българи от епохата.

Подкрепа за училища и библиотеки

• 1849 г. – дарява значителна сума за построяване на ново училище в София.
• Осигурява книги, учебници и пособия за училища в София и други градове.
• Създава библиотека към софийското училище, която по-късно става основа на Народната библиотека в София.

Подкрепа за духовни институции

• Дарява на българските църкви и манастири църковни и славянски книги, икони и свещенически одежди.
• Подпомага запазването на старото българско изкуство и традиции в манастирите.

VI. Завръщане в България

През 1857 г. Иван Денкоглу, вече в напреднала възраст, решава да посети родината си за пръв път от десетилетия. Заедно със Сава Филаретов минава през Берлин, Виена и Прага, но остава в тези градове само по няколко дни, устремен към София.

В родния край прекарва две седмици, среща се с местните учители и първенци, след което се връща в Москва, но продължава да изпраща средства и да следи културния напредък на България.

В завещанието си Денкоглу оставя:

• 1000 рубли за софийското училище
• 100 рубли за всяка от седемте софийски църкви
• 2000 рубли за освобождаване на бедни софиянци от затвора за дългове

Тези разпоредби показват, че той не мисли само за просветата, но и за социалната справедливост.

Иван Денкоглу умира на 13 май 1861 г. в Москва на 80-годишна възраст. В писмо от 29 август 1857 г. Г. С. Раковски го нарича „благодетел роду нашему“, чието име ще заслужава „дълбока признателност у веки веков, догде съществува българский народ“.

Днес паметта за Иван Денкоглу е запазена чрез:

• Паметник в с. Балша – родното му място
• Улица „Иван Денкоглу“ в София
• Исторически сведения в трудовете на Сава Филаретов и други възрожденски дейци

Иван Денкоглу е пример за българин, който, въпреки че изкарва по-голямата част от живота си извън родината, не престава да мисли за нейното бъдеще. От бедно сираче с 14 сребърни монети в джоба той се превръща в заможен търговец, а след това – в вечен дарител на българската просвета. В епоха, когато образованието е било лукс, той го превръща в достъпна възможност за мнозина и оставя пример, който и днес е рядкост.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК