ФАМИЛИЯТА ПРОШЕК

Историята на България е белязана не само от делата на българския народ, но и от приноса на чужденци, които посвещават живота си на изграждането на новата държава след Освобождението. Сред тях особено място заема фамилията Прошек – чехи, които оставят дълбока следа в културния, икономическия и архитектурен облик на страната, и най-вече на София. Двамата братя Георги (Иржи) Прошек и Богдан (Теодор) Прошек, заедно със своите роднини архитекти, инженери и предприемачи, превръщат младата столица в модерен европейски град и показват как любовта към една чужда родина може да се превърне в двигател за историческо развитие.

I. Ранни години и пристигането на Иржи Прошек в българските земи

Историята на фамилията Прошек в България започва през 1871 г., когато едва 23-годишният Иржи Прошек пристига по работа като инженер в компанията „Източни железници“, която експлоатира железопътни линии в европейската част на Османската империя. Тогава българските земи все още са под османско владичество, а национално-освободителното движение набира сили.

Иржи скоро среща Васил Левски – Апостола на свободата. Запознанството с Левски и неговите идеи оказва дълбоко въздействие върху младия чех. Съчувствието му към българската борба за независимост се засилва и от факта, че по онова време и Чехия няма собствена държава, а е част от Австро-Унгарската империя. Прошек вижда в стремежа на българите към свобода отражение на копнежите на собствения му народ.

II. Иржи Прошек – кореспондент, революционер и участник в Освободителната война

През 1876 г., след избухването на Априлското въстание, Иржи напуска службата си в железопътната компания и започва работа като кореспондент на европейски вестници. Той подробно описва зверствата, последвали потушаването на въстанието, и така привлича вниманието на европейската общественост към трагедията на българския народ.

По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) Иржи проявява изключителна смелост – с риск за живота си той демонтира железопътни релси край Одрин, за да забави придвижването на турските военни ешелони към Шипченския проход. Заради тези действия османските власти го осъждат на смърт, но той успява да избяга в Букурещ, където работи като преводач на руска служба. Смелостта и помощта му за руските войски са оценени високо – Иржи Прошек е лично награден от генерал Михаил Скобелев от името на император Александър II.

III. Нов живот в свободна България

След Освобождението Иржи (който приема българското име Георги) се установява трайно в София. Той става първият стенограф на Народното събрание и активно участва в културния живот на младата столица, като е съосновател на „Славянска беседа“ – едно от първите културни дружества, целящи да приобщят българите към европейските духовни ценности.

По това време в България се оформя голяма чешка общност, която оказва силно влияние върху развитието на страната. Сред имената, които изпъкват, са Константин Иречек, Ян Мърквичка, Антон Безеншек, братята Шкорпил и редица други инженери, архитекти и културни дейци. Те донасят европейския опит и знания и ги прилагат в младата държава.

IV. Пристигането на Теодор Прошек и първите предприемачески начинания

Малко след Освобождението, в България пристига и братът на Иржи – Теодор Прошек, който също българизира името си на Богдан. Двамата братя се интегрират напълно в българското общество и приемат новата си родина с отдаденост.

През 1879 г. те основават първата печатница в София – „Придворната печатница“. Тя издава всички вестници по онова време, включително „Държавен вестник“, както и официалните бланки и формуляри за двореца, министерствата и държавните институции. Тази дейност полага основите на модерното печатарство в България.

V. Пивоварна „Братя Прошекови“ – индустриална революция и първата електрифицирана сграда

През 1884 г. Георги и Богдан Прошек предприемат ново начинание – построяват пивоварната „Братя Прошекови“, която започва работа през 1885 г. и скоро получава престижната титла „придворен доставчик“ на „Прошеково пиво“. Пивоварната става известна не само с качествената си продукция, но и с факта, че е първата електрифицирана сграда в България със собствен електрически генератор – истинска технологична революция за времето си.

Към пивоварната братята изграждат и легендарната бирария „Дълбок зимник“, прочута с отличното си пиво и приятната атмосфера. Тя се превръща в едно от най-популярните заведения на София.

VI. Урбанисти, инженери и визионери на София

Братята Прошек не се ограничават до бизнес начинания. Те активно участват в модернизацията на столицата. През 1880 г. Георги и неговият братовчед арх. Йозеф Прошек участват в изработването на първия градоустройствен план на София, който цели да превърне малкия ориенталски град в модерна европейска столица. Планът е известен първоначално като „Прошеков план“, а след като е одобрен от княз Александър Батенберг, става известен като „Батенбергов план“. Той полага основите на кръговата система от булеварди в центъра на София, която познаваме и днес.

Лъвов мост и Орлов мост – символи на новата столица

Две от най-разпознаваемите емблеми на София днес са Лъвов мост и Орлов мост, и двете създадени с прякото участие на братята Прошек.

• Лъвов мост е изграден през 1889 г. над Владайската река, на мястото на стария „Шарен мост“. Новият мост е украсен с четири бронзови фигури на лъвове, които символизират българските революционери, обесени на това място преди Освобождението. Проектът е част от по-голям урбанистичен ансамбъл, замислен от братята, който частично се реализира едва в наши дни.
• Орлов мост е завършен през 1891 г. като символ на свободата. Тук са били посрещнати завърналите се затворници от Диарбекир. Металните парапети и орлите са изработени във Виена и лично донесени от Георги Прошек. В проектирането участват арх. Вацлав Прошек и главният архитект на София Антонин Колар – също чех.

Паметникът на Васил Левски – дълг към Апостола

Любовта на братята Прошек към България и уважението им към Васил Левски намират израз в инициативата за издигане на паметник на Апостола на свободата в София. Монументът е проектиран от арх. Антонин Колар и представлява 13-метрова гранитна колона – един от първите и най-впечатляващи паметници в новата столица.

Върхът на строителната и предприемаческата дейност на братя Прошек е строежът на пристанището във Варна. Заради сложните геоложки условия и свлачищата в района, проектът се оказва изключително труден и претърпява тежки поражения. Георги Прошек, дълбоко засегнат от трудностите и провалите, получава инфаркт и умира през 1905 г. на 58-годишна възраст. Само месец по-късно, от мъка по брат си, умира и Богдан Прошек, едва на 47 години. Двамата са погребани един до друг в Централните католически гробища в София.

Делото на братята Прошек остава живо и до днес. Те доказват, че чужденци с любов към България могат да допринесат изключително много за изграждането на държавата и нейния европейски облик. Благодарение на тях София получава първите си големи инженерни и архитектурни символи, модерна инфраструктура и индустриално развитие.

Фамилията Прошек е пример за интеграция, отдаденост и предприемачески дух. Георги и Богдан, заедно със своите братовчеди архитекти и инженери, превръщат една изостанала ориенталска столица в модерен европейски град и оставят наследство, което и днес вдъхновява.

Историята на братята Георги и Богдан Прошек е урок за това как визия, труд и любов към избраната родина могат да променят съдбата на цял народ. Техните дела – от първата печатница и пивоварната „Братя Прошекови“, през модерния градоустройствен план на София, до символичните Лъвов мост, Орлов мост и паметника на Васил Левски – остават траен знак за европейския път на България. Те са свидетелство, че прогресът идва чрез знания, отдаденост и смелост да се мечтае отвъд границите на собствената родина.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК