МОЖЕШЕ ЛИ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТА МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА (1913)
Междусъюзническата война от юни–юли 1913 г. е едно от най-драматичните и съдбоносни събития в новата българска история. Само няколко месеца след края на Първата балканска война, когато България и нейните съюзници – Сърбия, Гърция, Черна гора и в по-малка степен Румъния – постигат впечатляваща победа над Османската империя, съюзът се разпада. Вместо национално обединение и триумф, България преживява тежко военно поражение, което влиза в историята като Националната катастрофа от 1913 г.
Въпросът „Можеше ли да бъде избегната Междусъюзническата война?“ от десетилетия е предмет на спорове между историци, политици и общественици. Отговорът изисква внимателно разглеждане на дълбоките причини за войната, на дипломатическите грешки, военните амбиции, външнополитическата изолация и психологическата атмосфера на епохата.
I. Балканският съюз – начало на надеждата
1.1. Българската национална кауза след Освобождението
След Руско-турската война (1877–1878) и подписването на Санстефанския договор българите виждат мечтата си за обединение близо до реализиране. Но Берлинският конгрес (1878) осуетява тази надежда, разпокъсвайки българските земи: Княжество България е ограничено на север, Източна Румелия остава автономна, а Македония и Одринска Тракия остават в Османската империя.
В следващите десетилетия българската външна политика се ръководи от стремежа да се преодолеят тези решения. Именно този национален идеал е фундаментът, върху който се изграждат балканските съюзи преди 1912 г.
1.2. Договорът със Сърбия – 1912 г.
България и Сърбия подписват на 13 март 1912 г. таен съюзен договор, насочен срещу Османската империя. Основните клаузи са:
- Създаване на военен съюз за общи действия срещу Турция;
- Териториално разпределение на Македония:
- България получава югоизточна Македония и земите до линията Мидия–Енос;
- Сърбия получава северозападна Македония;
- За спорната зона в централна Македония е предвиден арбитраж от руския император.
Сърбия приема тези условия, защото все още разчита да излезе на Адриатическо море.
1.3. Присъединяването на Гърция и Черна гора
Малко след това България сключва отделни договори с Гърция и Черна гора, но те са по-малко конкретни. С Гърция няма детайлно разпределение на Македония – само взаимни ангажименти за съвместни военни действия срещу Турция. Това недоразумение ще се окаже ключово по-късно.
1.4. Първата балканска война и триумфът на съюза
През октомври 1912 г. Балканският съюз започва война срещу Османската империя. Българската армия постига поредица от впечатляващи победи – при Лозенград (Кирккларели), Люлебургас–Бунархисар и Чаталджа. Сърбия настъпва в Македония, а Гърция овладява Солун и Егейското крайбрежие. До началото на 1913 г. Османската империя е практически изтласкана от европейските си владения, с изключение на Цариград и околностите. България е водещата военна сила и очаква значителна част от Македония да бъде присъединена към нейната територия.
Всички тези военни победи са наградени с Лондонския мирен договор, който превръща България във водеща държава на полуострова. Голяма част от Санстефанския идеал е постигнат – Беломорска Тракия и Странджанско са изцяло в български предели. Единствената частица, която липсва, е Македония. И точно в този момент, след толкова славни победи, българските политици са въодушевени и не успяват да направят трезва преценка на ситуацията. Изпълнението на националния идеал е толкова близо, че те губят търпение и искат да го постигнат още сега, в рамките само на една година. Не се отчитат много важни фактори като изморената войска, която е на бойното поле от октомври 1912, липсата на подкрепа сред която и да е от другите Балкански държави и възможността гърци, сърби и турци да се обединят срещу общия враг – България. В този решителен момент важна роля изиграва и личността на Фердинанд, който е един от главните виновници 16 юни да бъде наречен „денят на престъпното безумие“.
Но нека не хвърляме цялата вина върху него и разгледаме обективната основа за този исторически неуспех на България.
II. Проблемите в основата на бъдещия конфликт
2.1. Неясното разделение на Македония
Най-големият проблем е неопределената съдба на Македония. Договорът със Сърбия предвижда арбитраж за спорната зона, но Сърбия започва да се отказва от тези клаузи след като губи излаз на Адриатика (поради създаването на независима Албания, наложено от Великите сили).
Сърбия решава да компенсира загубата на морски достъп с повече територии в Македония, които по договор са обещани на България.
Гърция, от своя страна, е завзела Солун и Южна Македония без предварителни споразумения и няма намерение да се откаже.
2.2. Великите сили – скрити интереси
- Русия, официален гарант на съюзния договор, се стреми да запази влиянието си и над Сърбия, и над България. На практика подкрепя Сърбия, защото я смята за ключова в противодействието на Австро-Унгария.
- Австро-Унгария се опасява от силна Сърбия и силна България. Тя се стреми да отслаби балканския съюз, за да запази своето влияние.
- Германия играе двойна игра – насърчава България към твърдост, за да отслаби руското влияние.
- Великобритания и Франция проявяват сдържаност и не се ангажират активно.
В резултат България остава дипломатически изолирана.
2.3. Национализъм и обществен натиск
След успехите в Първата балканска война националната еуфория в България е огромна. Пресата и обществото очакват „Санстефанска България“ да стане реалност. Политиците се страхуват да правят отстъпки, които могат да се възприемат като национално предателство.
Подобни националистически настроения съществуват и в Сърбия и Гърция. Идеята за „Велика Сърбия“ и „Мегали идея“ (Велика Гърция) е силна и подхранва желание за експанзия.
2.4. Липса на силна дипломатическа стратегия
Българското правителство на д-р Стоян Данев се оказва пасивно и разединено. Не успява да привлече категорична подкрепа от Русия, нито да създаде нови съюзи. Военните среди, водени от генерал Михаил Савов, настояват за бързи военни действия, вярвайки, че българската армия е непобедима.
III. Ескалацията – от победители до врагове
| Дата | Събитие |
|---|---|
| 13 март 1912 | Подписан е българо-сръбският договор за съюз и делба на Македония. |
| Октомври 1912 | Начало на Първата балканска война – бързи победи на България, Сърбия и Гърция. |
| Декември 1912 | Великите сили решават да създадат Албания, което лишава Сърбия от излаз на Адриатическо море. |
| Януари 1913 | Лондонска мирна конференция – Турция губи почти всички европейски владения. |
| Април 1913 | Сърбия обявява, че договорът с България е невалиден поради „нови условия“. |
| Май 1913 | Сърбия и Гърция подписват таен съюзен договор срещу България. |
| 16 юни 1913 | Българската армия, по заповед на генерал Савов, атакува сръбски и гръцки позиции без формално обявяване на война. |
| 18–20 юни 1913 | Сърбия и Гърция обявяват война на България; скоро Румъния навлиза в Добруджа, а Османската империя атакува Източна Тракия. |
| 28 юли 1913 | Подписан е Букурещкият мирен договор – България претърпява тежки териториални загуби. |
IV. Причини за българската катастрофа
- Договорни слабости – липса на яснота за границите, особено с Гърция.
- Създаването на Албания – лишава Сърбия от Адриатика и я тласка към Македония.
- Руската двусмисленост – Русия не прилага арбитража, страхувайки се да не отблъсне Сърбия.
- Прекомерна военна самоувереност – вярване, че армията може да победи всички съседи.
- Политическа разединеност – вътрешни конфликти между русофили, германофили и либерали.
- Националистическа еуфория – обществото не приема компромиси, а медиите подгряват патриотичен максимализъм.
V. Можеше ли войната да бъде избегната?
Историците очертават няколко реалистични сценария за избягване на катастрофата:
5.1. Гъвкава дипломация
Ако България бе проявила повече реализъм и бе предложила частични отстъпки – например запазване на част от Македония за Сърбия и Гърция – вероятно щеше да запази съюзите си и да избегне изолация. Но това би било политически рисковано, защото обществото и революционните среди (ВМОРО) настояват за „цялата Македония“.
5.2. Решителна руска намеса
Русия е имала възможност да наложи арбитража си според договора от 1912 г., но не го прави. Ако цар Николай II бе заел ясна позиция и бе гарантирал българските права, Сърбия можеше да бъде възпряна.
5.3. Изчакване вместо война
България прибързва с атаката на 16 юни 1913 г. – дипломатическо самоубийство. Ако правителството бе изчакало нови международни преговори или подкрепа от Великите сили, можеше да избегне фронталния сблъсък.
5.4. Единен политически елит
Дълбоките разногласия вътре в България отслабват нейната преговорна позиция. При по-единна външнополитическа стратегия резултатът можеше да бъде различен.
VI. Историческа оценка
Повечето съвременни историци приемат, че войната е можела да бъде избегната, но условията за това са били трудни.
Необходим е бил:
- реализъм в българските претенции;
- твърда и навременна руска намеса;
- по-силна дипломация и готовност за компромиси;
- по-сдържан национализъм и обществен натиск.
Но в атмосферата на 1913 г. – победоносна еуфория, национални амбиции и активна намеса на Великите сили – войната изглежда почти неизбежна.
Междусъюзническата война завършва с тежки загуби за България:
- Южна Добруджа е отнета от Румъния;
- Вардарска и Егейска Македония остават в Сърбия и Гърция;
- Одринска Тракия се връща на Османската империя.
Това поражение е наречено Първата национална катастрофа. То поражда дълбока реваншистка вълна, която по-късно води до присъединяване на България към Централните сили в Първата световна война.
Междусъюзническата война е резултат от комбинация от националистически страсти, дипломатическа непредвидливост, сложни международни интриги и липса на умереност.
Теоретично конфликтът е можел да бъде избегнат, но реално – в условията на 1913 г. – това е било изключително трудно. България плаща висока цена за своя максимализъм, дипломатическа изолация и прибързани военни действия.
Тази война остава урок за опасностите от националната еуфория и слабата дипломация. Историята показва, че военният успех без здрава международна подкрепа и без готовност за компромис може да доведе до катастрофа – дори когато победата изглежда сигурна.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
