КРИМСКАТА ВОЙНА (1853-1856)

Кримската война (1853–1856) е едно от най-значимите събития в европейската история на XIX век. Тя е първият голям военен конфликт, в който Индустриалната революция променя коренно начина на водене на бойни действия – от снабдяването и комуникациите до медицината и общественото отразяване. Макар често да бъде засенчена от Американската гражданска война и Първата световна война, именно в Крим за пръв път се срещат новите индустриални технологии и класическите армии на стария континент.

За България – тогава част от Османската империя – войната е особено важна. Тя засяга пряко българските земи като тилова зона за османската армия, поставя българите в контакт със западноевропейски културни и политически влияния и става първи сигнал за предстоящия залез на османската власт на Балканите. Войната оставя трайни следи в българската национална памет чрез участието на български войници, тежките последици за населението и новото политическо самосъзнание, което тя поражда.

I. Причини за конфликта и геополитически контекст

Русия срещу Османската империя

През средата на XIX век Руската империя се стреми да затвърди позициите си като покровител на православните християни в Османската империя и да разшири влиянието си върху Балканите и Проливите (Босфора и Дарданелите) – жизненоважни за руската търговия и достъпа до Средиземно море.

Османската империя, отслабена от вътрешни кризи и загуби, се стреми да запази териториалната си цялост и да не допусне нови руски придобивки. Империята обаче вече зависи силно от европейските сили – Великобритания и Франция.

Намесата на Запада

Великобритания и Франция гледат на Русия като на опасен конкурент за контрола над Близкия изток и морските търговски пътища. Особено Великобритания се страхува, че руският достъп до Средиземно море може да застраши нейния път към Индия.

След като Русия унищожава турския флот при Синоп през ноември 1853 г., Великобритания и Франция се намесват на страната на султана. Към тях се присъединява и Кралство Сардиния (Пиемонт) – за да спечели дипломатическа подкрепа за италианското обединение. Така конфликтът прераства в широк европейски сблъсък.

II. Българските земи в навечерието на войната

Османската власт и българското общество

През 50-те години на XIX век българите живеят в рамките на Османската империя. Територията на днешна България е разделена на ейалети и санджаци, а административният контрол е осъществяван чрез мрежа от местни бейове и паши. Българското население е преобладаващо селско, но вече се заражда заможна търговско-занаятчийска прослойка в градовете като Пловдив, Търново, Русе, Варна и Шумен.

В годините преди Кримската война в българските земи се наблюдава национално пробуждане – изграждат се първите модерни училища, развива се книжовната дейност, а борбата за църковна независимост става ключов елемент от бъдещото освободително движение.

Българите и Османската армия

Българите, като християни, не са призовавани масово за редовна служба в османската армия, но много българи служат като помощен персонал – работят в логистиката, като строители, керванджии, доставчици на храни и материали. В някои случаи български християни са набирани като редници във второстепенни части, особено при нужда от спешно попълване на армията.

Войната изисква огромен тилов ресурс – пътища, доставки на храна, животни и работна ръка. Именно българските земи се превръщат в ключова тилова база за османската армия и съюзниците ѝ.

III. Кримската война като първа индустриална война

1. Нови оръжия и тактики

• Нарезни пушки – Британската армия използва Enfield Pattern 1853, която е значително по-точна и с по-голям обсег от старите мускети. Това прави фронталните атаки изключително кървави.
• Артилерия с взривни снаряди – за първи път се прилага широко артилерия с експлозивни гранати, които унищожават укрепления и кораби.
• Морски мини – Русия използва подводни мини за защита на пристанища като Севастопол – революционна новост.
• Щурмови сапьори и инженерни части – масово се използват инженерни подразделения за прокопаване на окопи и изграждане на редути.

2. Индустриален транспорт и снабдяване

• Железници – британците и французите построяват военната железница Балаклава – Севастопол за снабдяване на обсадата. Това е първото системно използване на железопътен транспорт за военни цели.
• Парни кораби – парните фрегати и транспорти правят флота независим от ветровете и позволяват бързо движение на войски и техника.

3. Комуникационна революция

• Електрически телеграф – командването получава новини от фронта в рамките на часове. Политиците в Лондон и Париж за първи път вземат решения на база почти реална информация.
• Журналистика в реално време – кореспонденти като Уилям Хауърд Ръсел от The Times описват битките, страданията на войниците и некадърността на командването. Това е първата война, следена от обществеността в детайли.

4. Медицински нововъведения

• Флорънс Найтингейл създава модерна болнична организация, подобрява санитарията и намалява смъртността от инфекции.
• Въвежда се събиране на статистически данни за заболявания и рани, което променя военната медицина завинаги.

5. Фотография

• Роджър Фентън документира фронта с фотоапарат. Макар снимките да са постановъчни, те за пръв път дават на обществеността реален образ на войната.

IV. Българските земи като тил и логистична база

Дунавският фронт и българските пристанища

В началото на войната руските войски нахлуват в Дунавските княжества (Влашко и Молдова), а османската армия се концентрира по Дунавската линия. Българските градове Русе, Силистра, Видин и Шумен стават ключови военни бази.

• Русе е главен логистичен център за османците – оттук се изпращат оръжия, муниции и храни към фронта.
• Силистра издържа тежка руска обсада през 1854 г., която завършва с оттегляне на руските войски. Участието на европейски военни инженери (вкл. полски и френски офицери) в укрепленията на Силистра е показател за интернационалния характер на войната.

Трудът на местното население

Българите са масово мобилизирани за строеж на укрепления, прокарване на пътища и доставки. От селата край Дунав и Балкана се реквизират каруци, добитък и провизии. Това води до тежки икономически лишения, глад и разоряване на множество семейства.

Варна – база на съюзниците

През 1854 г. Варна става главно пристанище и база на съюзническите сили (британци и французи). В града пристигат десетки хиляди войници, кораби и материали. Това е първият пряк масов контакт на българите със западноевропейските армии и култура.

Присъствието на съюзниците оставя трайни впечатления – съвременници описват модерните униформи, паради и дисциплина. Същевременно във Варна избухват епидемии от холера, които косвено засягат местното население.

През пролетта и лятото на 1854 г. Варна е избрана за сборен пункт и главна база на съюзническите (френски и английски) войски преди отплаването им към западния бряг на Крим. 

Изборът на Варна е предопределен от нейните природни дадености. Градът е най-голямото турско пристанище по Западното Черноморие – крепост с шестхиляден гарнизон. Варна е на няколкодневен преход от Силистра и Шумен – големите турски крепости, преграждащи пътя на руската армия към Балкана. При пълното превъзходство на английския и френския флот в Черно море двете крепости стават за руснаците главни обекти в настъплението им към Константинопол (Истанбул). 

На 11 май 1854 г. с тайна мисия във Варна пристига бригаден генерал лорд де Рос (интендант на английската армия). Целта му е да се срещне с главнокомандващия турската Дунавска армия Омер Лютфи паша и да го информира за предстоящата военна конференция във Варна на тримата главнокомандващи.

На 19 май 1854 г. на борда на турската парна фрегата „Шехпер“ (Cheh-Per), във Варненският залив, се провежда първата съюзническа конференция на тримата главнокомандващи – маршал Арман Жак Льороа дьо Сент-Арно, генерал-лейтенант Фицрой Джеймс Хенри Съмърсет лорд Раглан и Омер Лютфи паша.

От 30 май до към края на август 1854 г. френските и английските войски дебаркират от Галиполи и Скутари (Истанбул) във Варна. 

Френските войски – четири пехотни дивизии, начело с дивизионните генерали Франсоа Канробер, Пиер Боске, принц Наполеон и Ели Фредерик Форе и една кавалерийска бригада (два полка), начело с бригаден генерал Арман де Алонвил, осем артилерийски батареи и инженерно-сапьорни части, се настаняват на лагери във Варна и на север – в полите на Франгенското плато, край селата Голяма Франга (Каменар), Ени кьой (Куманово) и Джаферлии (Кичево). 

Английските войски – една лека, три пехотни и една кавалерийска дивизия, начело с генерал-лейтенант сър Джордж Браун, генерал-лейтенант принц Джордж, херцог на Кембридж, генерал-майор Джордж де Лейси Еванс, генерал-майор сър Ричард Ингланд, генерал-майор Джордж Каткарт и генерал-лейтенант Джордж Чарлз Бингам лорд Лукан, полева и конна артилерия и инженерно-сапьорни части, се настаняват на лагери във Варна, на нос Галата и на запад от Варна край селата Кадъ кьой (изсел. през 1892 г.), Аджамлер (гр. Аксаково), Кара гюр (изсел. през 1894 г.), Буюк Аладън (Страшимирово), Джиздар кьой (Припек), Гевреклер (Калиманци), Сюн бей (Баново), Боаз кесен (Просечен), Кара Хюсеин (Чернево), Девня/Река Девня (гр. Девня), Манастир, Кутлу бей (Неофит Рилски), Ени пазар (гр. Нови пазар). 

Главният щаб на войските, интендантството и складовете им се намират във Варна. Всички обществени сгради и по-хубавите къщи (на турци и християни) са заети от съюзническите войски. Турската казарма в града е превърната във военна болница.

Край Варна, Буюк Аладън и Девня френските и английски войски очакват заповед за настъпление към Силистра. На 11 (23) юни 1854 г. руснаците снемат обсадата на града и това променя плановете на съюзниците. Идеята за нападение на Севастопол, главната база на руския черноморски флот, става за съюзниците все по-близка и ясна. 

От 25 юни до 11 юли 1854 г. два ескадрона на английската лека кавалерия, под командването на генерал-майор лорд Кардиган, предприемат разузнаване от лагера при Девня към Карасу, Расова и Силистра.

На 18 юли 1854 г. в щаб-квартирата на френската армия (в къщата на братя Тедески на днешния бул. „Приморски“ – 23) се провежда втората съюзническа конференция. На нея е решено съюзническите армии да дебаркират в Крим, да нападнат Севастопол и унищожат руския Черноморски флот. 

От 21 юли (до 7/9 август) 1854 г. френската Първа пехотна дивизия – 10 262 войници и сержанти, 328 офицери (тогава под командването на бригаден генерал Шарл Мари Еспри Еспинас), следвана на 22 юли от 3-хилядна кавалерия (3 бригади – 6 полка с по 4 ескадрона) башибозуци (Spahis d’Orient), под командването на френския генерал мюсюлманин Юсуф паша (Joseph Vantini), предприемат настъпление в Добруджа за да изтласкат отвъд Дунава останалите край Бабадаг, Исакча и Тулча руски части, под командването на генерал-лейтенант Александър Клеонакович Ушаков. 

В Галиполи и Варна съюзническите войски са сполетени от холера, тиф и дизентерия. Заразата е пренесена от френските войски от Южна Франция – Авиньон, Арл и Марсилия. От 3 юли до 20 август 1854 г. холерата поваля 5 183-ма французи (от 8 142 заразени). Само при експедицията в Добруджа френската Първа пехотна дивизия губи 2 036 души, башибозуците на генерал Юсуф – 200. Англичаните губят 724 офицери, сержанти и войници. Болестта не отминава и жителите на Варна, които са принудени да бягат в околните села и манастири.

На 10 август привечер във Варна избухва голям пожар, който унищожава една седма част от града, три джамии и част от военните запаси на съюзниците. 

На 5 септември 1854 г. съюзническите войски – 56 053 войници и офицери (28 223 французи, 20 830 англичани и 7 000 турци) (под командването на Ахмед Назър паша), 128 полеви и 90 обсадни оръдия, натоварени на 89 военни и 267 търговски кораба, отплават от Варна към Балчик и оттам (7 септември) към Крим**. На 14 септември 1854 г. съюзническите войски дебаркират в залива Каламита при Евпатория.

В навечерието и по време на войната населението е натоварено с многобройни ангарии – строеж на укрепления, превоз на хранителни запаси, военни материали и муниции от варненската скеля до Шумен (и оттам до Силистра). Многобройни са и реквизициите на храни и фуражи. В писмо до английския посланик в Константинопол (Истанбул) виконт Стратфорд де Редклиф (Viscount Stratford de Redcliffe) от 8 август 1854 г. лорд Раглан (Lord Raglan) пише: 

„Селяните българи, под предлог че може би храните им ще са потребни на османската войска, отказват да ги дават на нашите армии. За да не продават тия селяни храни и фуражи на английските и френски войски, може би така да им е заповядано“. 

Войната засилва верския фанатизъм на турците, зачестяват грабежите, убийствата и отвличанията извършвани от разбойници и башибозуци. В писмо от 5 август 1854 г. до генерал-лейтенант принц Джордж, херцог на Кембридж – командир на английската Първа пехотна дивизия, на лагер при с. Гевреклер, подполковник Алeксандър Хамилтън-Гордън (Alexander Hamilton-Gordon) (помощник-адютант генерал) пише: 

„Жителите на тукашните християнски села често пъти биват нападани от разбойници, които се събират от околните турски села. Питате ни дали можем да направим нещо, за да предпазим това население от башибозушките нападения. Съобщаваме, че в това отношение ние твърде много се опасяваме. Освен това ние твърдо вярваме, че след като се изтеглим от тук, турците насила ще заставят селяните да им дадат парите, които ние сме им дали срещу продадените нам храни“.

На 9 септември 1855 г., след 349-дневна обсада, Севастопол е превзет от съюзниците. Войната, отнела хиляди човешки животи и огромни материални ценности, завършва с Парижкия мирен договор, подписан на 30 март 1856 г. 

Във Варна и варненският край остават хиляди безименни гробове (френски и английски), напомнящи за ужаса и безсмислието на войната. През годините по-голямата част от тях са унищожени, други са напълно забравени. 

V. Въздействие върху българското общество

1. Национално съзнание и връзка със Запада

Присъствието на западни армии и журналисти в българските земи за първи път показва на местното население различен политически и културен модел. Българите виждат техническото превъзходство и модерността на Запада спрямо Османската империя. Това подсилва усещането, че империята е изостанала и обречена.

2. Политическо пробуждане

След войната сред българската интелигенция се засилва идеята, че европейските сили могат да играят роля в освобождението. Появява се убеждението, че съдбата на България е свързана с голямата политика на Великите сили.

Издаваните след войната в Цариград и Букурещ български вестници започват да коментират европейската дипломация. Това е важна стъпка към бъдещите дипломатически опити за българско освобождение.

3. Икономически последици

Масовата реквизиция на храни и добитък, разрушенията по време на укрепителните работи и епидемиите довеждат до икономическа криза в много региони. Но в по-големите градове като Русе, Варна и Пловдив се появяват нови търговски възможности за снабдяване на армията, което обогатява част от местния елит.

4. Първи контакти с модерната медицина

Болничните практики на съюзническите армии във Варна и Шумен и опитите за борба с холерата въвеждат местните жители в по-съвременни медицински методи. Това оказва влияние върху развитието на здравеопазването в България през следващите десетилетия.

Основни военни кампании – поглед от Балканите

Година	Събитие	Връзка с България
1853	Руски войски окупират Молдова и Влашко	България става тил на османската армия.
1854	Обсада на Силистра	Български работници участват в строеж на укрепления; градът издържа.
1854	Варна става база на съюзниците	Десетки хиляди войници пристигат; градът се модернизира временно.
1855	Интензивни доставки към Крим	Български каруци и животни осигуряват снабдяване.
1856	Парижки мирен договор	Западът декларира запазване на Османската империя, но показва слабостта ѝ.

VI. Международни последици и отражение върху Османската империя

Парижкият мирен договор (1856)

Договорът гарантира целостта на Османската империя, но налага нейното по-нататъшно реформиране. Великите сили настояват за Танзиматски реформи – равноправие за всички поданици, включително християни.

Тези реформи засягат пряко българите – позволяват откриване на училища, църковни общини и участие в търговията. Макар често да остават на хартия, реформите отслабват старите привилегии на мюсюлманската аристокрация и дават пространство за развитие на българската буржоазия.

Русия и българите

Поражението на Русия временно прекратява надеждите за нейна пряка военна намеса за освобождение. Българите разбират, че свободата няма да дойде лесно чрез руска армия. Но руското влияние остава силно в културно и религиозно отношение.

VII. Кримската война като медиен и обществен феномен

За първи път българите могат да следят международните новини почти в реално време. Чрез вестниците в Цариград, Букурещ и Браила (например изданията на Иван Богоров и Добри Чинтулов) се публикуват сведения от европейската преса.

Така се изгражда ранна българска публичност – обсъждат се войните, Великите сили и реформите в Османската империя. Това е същата среда, от която по-късно ще излязат революционери и дипломати като Георги Раковски.

Защо именно Кримската война е първата индустриална война

1. Индустриални оръжия – масово произведени нарезни пушки, артилерия с експлозивни снаряди.
2. Железници и парни кораби – революционна логистика и мобилност.
3. Електрически телеграф – бързи стратегически решения и глобално информиране.
4. Фотография и журналистика – обществен контрол върху войната.
5. Санитарни реформи и статистика – модерна медицина на фронта.
6. Глобално участие – Русия, Османската империя, Франция, Великобритания, Сардиния; отражение върху целия европейски баланс.

Кримската война е преломна точка в световната военна история. Тя бележи прехода от епохата на наполеоновите армии към индустриалната ера на войната, където технологиите, логистиката и медиите играят решаваща роля.

За българските земи конфликтът има двойно значение:

• От една страна, той показва слабостта на Османската империя и вдъхва надежда на националното движение.
• От друга, съприкосновението с модерния Запад и неговите идеи ускорява културното и политическото пробуждане на българите.

Въпреки страданията – реквизиции, епидемии, глад – войната оставя траен отпечатък в съзнанието на българското общество. Тя е първият знак, че Османската империя е уязвима и че съдбата на Балканите ще се решава от европейската политика и индустриалния напредък.

Кримската война е не само първата индустриална война, но и първият голям европейски конфликт, който докосва пряко българите в епохата на тяхното възраждане, правейки я ключов етап по пътя към националното освобождение и модерната българска държавност.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК