ДАН КОЛОВ

Истинското име на бореца е Дончо Колев Данев. Той се ражда на 26 декември 1892 година в севлиевското село Сенник, като пето дете в семейството на Яна Живкова и Кольо Данев. Тежка участ бележи детството му – едва на четири години остава без баща. Семейството изпада в крайна бедност, което принуждава Дончо още като дете да търси прехрана извън България. На 12 години емигрира в Унгария, а през 1909 година заминава още по-далеч – в Съединените американски щати. Там преживява години на изпитания: работи като хамалин на доковете, железничар и строител. Всички тези професии изискват тежък физически труд, който закалява бъдещия спортист.

I. Пътят към спорта

Случайността насочва младия Дончо към борбата. По време на цирково представление в САЩ му се отдава шанс да се изправи срещу професионалния борец Джеф Лоурънс. Силата и упоритостта му надделяват и той побеждава опонента си, с което привлича вниманието на спортните среди. Първоначално започва с аматьорски срещи, но през 1917 година подписва професионален договор. Така Дончо Колев се превръща в Дан Колов, име, което скоро ще бъде изписвано със златни букви в историята на световната борба.

II. Кечът в Америка и световният пробив

През 1909 година обаче една среща променя житейския му път. Прочутият български борец Никола Петров го съветва да замине за Америка. Дан Колов е едва на 17, когато акостира отвъд Океана – започва работа по строежа на железопътни релси и бързо добива известност със своята невероятна физическа сила…

В началото на XX век в САЩ свободната борба е известна като „кеч“ – дисциплина, в която правилата са минимални, а схватките често завършват с тежки травми, дори със смърт. В този суров спорт Дан Колов участва в над 1500 професионални срещи, като печели огромната част от тях.
Той получава прозвища като „Балканският лъв“, „Кинг Конг“ и „Царят на кеча“. Неговата запазена марка става хватката „Самолет“ – вдигайки противника за краката, той го завърта над главата си и го запраща на ринга. Успехите му водят и до многобройни предложения за американско гражданство, но Колов гордо ги отказва с думите: „Чувствам се силен, защото съм българин.“

III. Световни турнета и легенди

След славата в Америка следват турнета в Япония, Южна Америка, Китай, Австралия, Африка и Европа. В Токио през 1924 година побеждава идола на японците Джики Хиген, известен като „Удушвача“. Според легендата, разярени фенове правят опит за покушение срещу него, но той успява да се спаси и повече не стъпва в Япония. Дан Колов се изправя срещу някои от най-големите имена в борбата – Сбишко Циганевич, Ван Фу, Анри Деглан. Най-желаният му двубой обаче остава реваншът срещу американската звезда Джим Лондос, който след победата си през 1925 година отказва до края на кариерата си да се изправи отново срещу българина.

През 1936 година, вече като световно признат борец, Дан Колов печели титлата европейски шампион по свободна борба в Париж, побеждавайки френската легенда Анри Деглан – „Човека с хилядата хватки“. Двамата, макар и съперници, поддържат уважение и приятелство, което говори за спортменството на Колов.

IV. Завръщането в родината през 1935 година

На 1 април 1935 година, в един обикновен понеделник, българският народ преживява необикновена радост. За първи път след повече от три десетилетия странстване по света, Дан Колов стъпва на българска земя. Събитието предизвиква истинска национална еуфория, съпоставима единствено с радостта две години по-късно при раждането на престолонаследника на цар Борис III. На софийската гара, както и в родното му село Сенник, хиляди хора се стичат да посрещнат прочутия борец. Той не е просто спортист, а символ на национална гордост, признат за един от най-великите българи на своето време.

Истинската величина на Дан Колов не се измерва само с победи на ринга, а с неговата щедрост. Състоянието, натрупано в Америка, той дарява щедро за български каузи:

• Подпомага семейството на починалия борец Никола Петров.
• Дарява 500 000 лева на цар Борис III за закупуване на самолет за българските пощи.
• С приятеля си Хари Стоев финансира изграждането на военното летище в Горна Оряховица.
• Предоставя целия си хонорар от победата над Чарли Сантен за стипендии на български студенти.
• Дарява средства за защитата на Георги Димитров в Лайпцигския процес, заявявайки:
  „Аз не съм комунист, но аз съм българин и не мога да бъда равнодушен, когато животът на друг българин е в опасност.“

Тази негова позиция, поставяща националното единство над политическите различия, го издига още повече в очите на сънародниците му.

През 1936 година в София създава школа по борба, която носи неговото име и става люлка за бъдещи поколения български борци. Изнася демонстративни срещи в редица български градове, като последната му битка е през 1939 година срещу Ал Перейра в София – двубой, който печели, въпреки че вече е болен от туберкулоза.
На 27 март 1940 година, едва на 47 години, Дан Колов умира в родното си село Сенник. Легендата гласи, че е бил тровен от френски лекари, но официалната причина е туберкулоза. Погребан е с лице към Балкана – символичен жест на вечна връзка с родната земя.

Животът на Дан Колов е толкова драматичен, че често е сравняван с холивудски сценарий. Той напомня сюжета на филма „Роки“ – имигрант, който с труд, воля и талант покорява света. Но за разлика от измисления герой на Сталоун, историята на Дан Колов е напълно истинска. Той остава не само символ на спортна слава, но и на доблест, патриотизъм и човечност. Народът го помни не само като шампион, а като човек, който винаги е казвал: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна.“

Дан Колов е сред най-великите личности в българската история – борец, който покори света, но остана завинаги верен на своята родина. Той доказва, че истинската сила не е само в мускулите, а и в сърцето. Неговото име ще остане завинаги редом с най-големите национални герои, защото съчетава в себе си спортно майсторство, благородство и неподкупен патриотизъм.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК