СОЛУНСКОТО ПРИМИРИЕ (1918)

Солунското примирие е подписано на 29 септември 1918 г. между Царство България и държавите от Антантата (Съглашението). С него България фактически излиза от Първата световна война и се превръща в първата страна от Централните сили, която капитулира. Събитието бележи преломен момент във войната, ускорявайки поражението на Германия и съюзниците ѝ.

I. Исторически контекст

1.1. България след Балканските войни

След Междусъюзническата война (1913 г.) България остава неудовлетворена от националните си граници – загубва Южна Добруджа, Вардарска Македония и Беломорието. Реваншистките настроения и стремежът за национално обединение тласкат страната към съюз с Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя) през 1915 г.

1.2. Солунският фронт

Българската армия постига бързи успехи през есента на 1915 г., разгромявайки Сърбия и овладявайки Македония. След това фронтът се стабилизира в Македония (Солунски фронт) – от Охридското езеро до Егейско море, където срещу българите и германците се изправят войски на Франция, Великобритания, Сърбия, Гърция и Италия.
Въпреки че дълго време е смятан за второстепенен, фронтът се превръща в изпитание за изтощената българска армия.

II. Причини за кризата през 1918 г.

2.1. Изтощена армия

• България мобилизира почти 1 милион души – нечувано за страна с около 4,5 млн. население.
• Години на войни (1912–1918) изтощават материално и морално държавата.
• Липсват храна, облекло, боеприпаси; появяват се масови дезертьорства.

2.2. Икономическа разруха и недоволство

• Земеделието е парализирано, защото мъжете са на фронта.
• Глад, инфлация и социално напрежение разклащат обществото.
• В страната се разпространяват антивоенни настроения.

2.3. Дипломатическа изолация

• Германия отслабва на Западния фронт.
• Австро-Унгария и Османската империя също са в упадък.
• България разбира, че съюзниците ѝ губят войната и търси начин да излезе от конфликта.

III. Пробивът при Добро поле и въстанието

3.1. Настъплението на Антантата

На 15 септември 1918 г. войските на генерал Луи Франше д’Еспере атакуват при Добро поле. Българската отбрана е пробита за дни.
Фронтът се разпада, започват масови дезертьорства и откази за воюване.

3.2. Войнишкото въстание

• На 24 септември 1918 г. избухва Радомирското въстание – хиляди войници се отправят към София.
• Цар Фердинанд и правителството на д-р Васил Радославов губят контрол.

3.3. Политическа криза

• Радославов подава оставка.
• Ново правителство начело с Александър Малинов започва спешни преговори за примирие.

IV. Преговори и условия на Солунското примирие

4.1. Делегацията

Българската делегация е ръководена от генерал Иван Луков и министър Андрей Ляпчев. Преговорите се водят в Солун, в щаба на генерал д’Еспере.

4.2. Основни клаузи

• Незабавно прекратяване на военните действия.
• Демобилизация на българската армия, освен части за охрана на границите.
• Оттегляне от окупираните територии в Македония и Гърция.
• Свободен достъп за съюзническите войски и транспорт през България.
• Интерниране на германски и австро-унгарски части на българска територия.
• България запазва монархията и правителството си, но окончателните граници ще се решават по-късно.

4.3. Особено тежка клауза – заложничеството на българската армия

По силата на примирието всички български военнослужещи, намиращи се на запад от Скопие, остават заложници.
В плен попадат три български дивизии – около 100 000 войници и 14 полкови знамена.
Френското командване издава заповед всички пленени части да предадат знамената си, като предупреждава, че укриването на знаме се наказва със смърт.

V. Героичното спасяване на бойните знамена

Въпреки заплахите и смъртната опасност, българските офицери, подофицери и войници спасяват до едно всички знамена, проявявайки изключителна храброст и отдаденост на воинската чест.

• Знамената са криени в дрехи, във възглавници, в тайници и хралупи.
• Войници и офицери организират бягства, нощни преходи и тайни операции, за да върнат светините в България.
• Десетки хиляди пленници знаят къде са знамената на полковете им, но нито един не издава за храна, легло, пари или дори след мъчения.

Примери за спасяване:

• 1-ви пехотен Софийски полк – спасено от капитан Любен Кузупов и поручиците Златев и Петков, които бягат от заложническия лагер и връщат знамето в София.
• Врачанци (полковник Иван Башавлиев) – командирът заявява, че няма по-голямо безчестие от предаването на знамето. Заповядва то да бъде изгорено, но поручик Ангел Янчев изгаря само калъфа и скрива знамето около кръста си девет месеца.
• 27-ми пехотен Чепински полк – група войници, готови да бъдат разстреляни, връщат знамето в родината. На 24 май 1919 г. младите попълнения полагат клетва под спасеното знаме.
• 15-ти пехотен Ломски полк – В. Шишков и подполковник Христо Младенов го заравят в сандъче, изгарят празния калъф за заблуда. Капитан Петко Капитанов, поручик Страхил Митев и фелдфебел Доно Велков го пренасят тайно и предават на полковник Йосиф Петров, който чрез връзките си го връща в Министерството на войната.
• 52-ри пехотен Моравски полк – по заповед на полковник Стефан Соларов, поручик Цветко Митков, подофицер Цено Лозанов и девет войници поемат през нощта на 3 октомври 1918 г. и пристигат с знамето във Враца на 10 октомври.
• 25-ти пехотен Драгомански полк – капитан Веселинов, старши подофицер Паунов и трима войници крият знамето в куртката на знаменосеца и през Смедерево, Лом, София го връщат в родината, заедно с 173 000 лева от полковата каса.

Тази епопея остава без аналог в българската военна история и се възприема като символ на непокорния дух и честта на армията дори в поражение.

VI. Последствия за България

6.1. Политически сътресения

• Цар Фердинанд е принуден да абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си Борис III.
• Новото правителство запазва монархията, но страната остава под тежък съюзнически контрол.

6.2. Социални напрежения

• Радомирското въстание е потушено с кръв, но недоволството остава.
• Земеделците и левите сили набират влияние.

6.3. Път към Ньойския договор

Солунското примирие е временно споразумение. Окончателният мир е наложен с Ньойския договор (27 ноември 1919 г.), който отнема територии, налага тежки репарации и свежда армията до 20 000 души.

6.4. Международно значение

• Примирението на България предизвиква ефект на домино: Османската империя капитулира на 30 октомври, Австро-Унгария на 3 ноември, а Германия – на 11 ноември 1918 г.
• България става първият пробив в лагера на Централните сили, ускорявайки края на войната.

Солунското примирие от 29 септември 1918 г. е съдбоносен момент за България – крах на мечтата за национално обединение и начало на дълбока политическа и социална криза. Въпреки поражението, героичното спасяване на бойните знамена остава едно от най-светлите свидетелства за българската воинска чест и непримирим дух.

Това събитие е не само исторически урок за цената на неподготвените политически решения и дипломатическата изолация, но и символ на достойнството на българския войник – дори в плен и пред лицето на смъртта.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК