СРЕБЪРНИЯТ ВРЪХ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЛЕЙБОЛ НА СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО В СОФИЯ ПРЕЗ 1970
През есента на 1970 г. България е домакин на VII Световно първенство по волейбол за мъже. Турнирът се провежда от 20 септември до 2 октомври 1970 г. в София, Ямбол, Хасково и Кърджали, а решителните двубои се играят в новата за онова време зала „Фестивална“ в столицата. Българският национален отбор вече е утвърден фактор в световния волейбол, а мечтата за злато изглежда напълно реална. Участват 24 отбора. Шампион за единствен път в своята история за наше най-голямо съжаление става отборът на ГДР.
I. Българският волейбол до 1970 г.
Още през 50-те години националите ни се утвърждават сред най-силните на континента – бронз на Европейското първенство през 1950 г., сребро през 1951 г., бронз през 1955 г.. През 1956 г. България е четвърта в света, а на Олимпиадата в Мексико 1968 г. завършва сред първите шест. Тези успехи подхранват амбицията за нещо още по-голямо.
II. Форматът на първенството и старата точкова система
Световното първенство се играе по системата на сервисната точка – точка се присъжда само при собствен сервиз. Геймовете са до 15 точки (с разлика от две при 14:14), което прави всяко разиграване дълго и психологически напрегнато.
Финалната фаза е осмица „всеки срещу всеки“ – всички резултати решават крайното класиране.
III. Националният отбор на България – златното поколение
Старши треньор е Димитър Гигов, един от архитектите на модерния български волейбол, който изгражда дисциплиниран, атакуващ и психологически устойчив тим. Сред основните фигури са:
- Димитър Златанов (1948) – капитан, смятан за най-великия български волейболист. Универсален нападател, прочут със силния си начален удар и мощна атака. След 1970 г. играе успешно в Италия и става символ на професионализма.
- Васил Симов (1946–2003) – диагонал с изключителна физика и атакуваща мощ, един от героите на мача с ГДР. По-късно е и национален треньор.
- Димитър Каров (1943) – разпределител с фин технически усет и лидерски качества. Известен с интелигентното разпределяне на топките и контрол върху темпото на играта.
- Брунко Илиев (1946) – стабилен на блок и сервис, един от ключовите за защитата играчи.
- Александър Тренев (1949) – нападател със силен диагонален удар, важен за атаката на отбора.
- Стойчо (Стойко) Крайчев (1948) – универсален играч, полезен както в защита, така и при блокадата.
- Здравко Симеонов (1946) – допринася с опит и сигурност в посрещането и задната линия.
- Кирил Славов (1945) – един от най-опитните в отбора, лидер по дух и тактика.
- Димитър Методиев – надежден в защита и при важни разигравания.
- Цветан Павлов, Стоян Стоев, Лъчезар Стоянов – важни допълнения към състава, които дават дълбочина и тактически варианти.
В груповата фаза България е безупречна – печели всичките си мачове без загубен гейм. Във финалната осмица нашите триумфират срещу традиционно силни съперници: Япония (3:2), Полша (3:1), Чехословакия (3:1), СССР (3:0), Румъния (3:0). Така последният двубой срещу Германската демократична република (ГДР) се превръща в директен сблъсък за световната титла.
IV. Драмата на 2 октомври 1970 г. – България срещу ГДР
Финалът в препълнената зала „Фестивална“ остава в историята на световния волейбол. ГДР побеждава България с 3:2 при геймове 15:11, 13:15, 15:7, 4:15, 15:13. В решителния пети гейм България повежда 10:1 и 13:5 – само две точки ни делят от златото. Под тежестта на очакванията и напрежението – и при оглушителната, но замръзнала от напрежение публика – нашите допускат исторически обрат. Германците обръщат до 15:13 и стават световни шампиони.
Това е пряк двубой за титлата, загубен драматично след психологически срив в най-решаващите минути. Въпреки горчивината от изпуснатата титла, среброто от Световното първенство 1970 г. остава и до днес заедно със спечелването на среброто от световното първенство във Филипините през 2025 г. най-високото постижение на българския мъжки национален отбор на световна сцена. То поставя България редом до традиционни гиганти в този спорт като СССР, Япония и Чехословакия и доказва, че страната ни може да се мери с най-добрите.
Мачове на България – СП 1970
| Дата | Фаза | Съперник | Сетове | По сетове |
|---|---|---|---|---|
| 20 септ. | Групова фаза | Куба | 3:0 | 15:6, 15:3, 15:2 |
| 21 септ. | Групова фаза | Ирак | 3:0 | 15:3, 15:2, 15:1 |
| 22 септ. | Групова фаза | Мексико | 3:0 | 15:2, 15:6, 15:3 |
| 23 септ. | Групова фаза | Тунис | 3:0 | 15:0, 15:1, 15:1 |
| 25 септ. | Финална осмица | Япония | 3:2 | 10:15, 15:9, 15:11, 6:15, 15:11 |
| 26 септ. | Финална осмица | Полша | 3:1 | 13:15, 15:8, 15:11, 15:9 |
| 27 септ. | Финална осмица | Чехословакия | 3:1 | 15:9, 15:11, 6:15, 15:11 |
| 28 септ. | Финална осмица | СССР | 3:0 | 15:11, 15:10, 15:9 |
| 30 септ. | Финална осмица | Румъния | 3:0 | 15:8, 15:6, 15:5 |
| 1 окт. | Финална осмица | Бразилия | 3:0 | 15:9, 15:7, 15:8 |
| 2 окт. | Финална осмица (пряк дуел за титлата) | ГДР | 2:3 | 11:15, 15:13, 15:7, 4:15, 13:15 |
Обобщение
- Баланс: 10 победи / 1 загуба
- Геймове: 32 спечелени / 7 загубени
- Финал: България води с 10:1 и 13:5 в тайбрека срещу ГДР, но губи 13:15.
- Крайно класиране: Сребърен медалист – най-големият успех на мъжкия ни волейбол на световна сцена до 2025 г. и сребърния медал от световното първенство във Филипините.
Героите от 1970 г. стават символ на професионализъм, борбеност и национална гордост. Мнозина продължават като треньори и спортни ръководители, предавайки опита си на следващите поколения. Техният подвиг вдъхновява бъдещи успехи – сребърен медал на Световната купа през 1981 г. в Япония и бронз на Световното първенство през 1986 г. във Франция и разбира се среброто на Световното първенство във Филипините през 2025 г. – и остава еталон за спортен дух и воля за победа.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
