НАЦИОНАЛЕН ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

Националният военноисторически музей (НВИМ) е сред най-значимите културни и научноизследователски институции в България. Той съчетава функциите на военен, научен и културно-просветен център и е административно подчинен на Министерството на отбраната на Република България. Със своя вековен принос към опазването на военноисторическата памет НВИМ има официален статут на национална институция – признание за неговото значение както за България, така и за Европа.

I. Раждане на военната музейна идея – началото на институцията

Първи опити за създаване

Началото на военноисторическата музейна дейност в България се поставя на 1 август 1914 г. с издаването на Указ № 39 на цар Фердинанд. С него при Щаба на армията се създава Военно-историческа комисия, чиято цел е да събере и съхрани военни реликви, документи и свидетелства за важните събития в българската военна история. Комисията включва три основни звена: музей, архив и библиотека. Тази структура е далновиден акт за времето си – младата българска държава осъзнава значението на запазването на историческата памет.

Първите колекции и войната

С избухването на Първата световна война настъпва моментът, когато събирането на експонати става особено наложително. Със Заповед № 391 от 4 юли 1916 г. главнокомандващият действащата армия разпорежда „да се съхранят за вечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история“. Така започва истинското комплектуване на фонда на бъдещия музей.

Третата национална музейна структура

Военният музей става третата общонационална музейна структура в България, след създаването на Археологическия и Етнографския музеи през 1906 г., когато Народният музей е разделен. Военният музей обединява под своята шапка и военноисторическите къщи-музеи, които се появяват след Освобождението през 1878 г. – къщи на национални герои, полкови сбирки и паметни места.

II. Сложната съдба на музея – закриване и възраждане

Първо закриване

С края на Първата световна война идват тежки години за България и армията. Със Заповед № 107 от 1 ноември 1918 г. началникът на Щаба на Действащата армия закрива музея от 1 януари 1919 г. поради всеобщата демобилизация и липсата на ресурси.

Второ създаване и разширяване

Военноисторическата идея обаче оцелява. В края на 1920 г. отново се възстановява Военноисторическата комисия, под чието ръководство Военноисторическият музей продължава да съществува. През 1930 г. със Заповед № 135 от 8 август 1930 г. на министъра на войната във войската се създава Военно-музейна служба, която регламентира събирането, съхраняването и експонирането на военни реликви във всяка войскова част, управление и учреждение. Интересен факт е, че такива служби се създават дори при морската и речната полицейски служби, както и в Дирекцията на въздухоплаването. През 1931 г. тези служби се обединяват в Отделение „Военни музеи, паметници и гробове“, чиято дейност започва официално от 1932 г.

Първата обществена експозиция

Минават години, докато музейната идея се материализира в открита експозиция. Това се случва на 12 май 1937 г., когато е открита първата постоянна изложба на Главния военен музей на ул. „Московска“ №15 в София. Сградата е дарение от Софийското офицерско събрание – знак за силната връзка между офицерството и пазителите на военната памет.

III. Преобразувания в годините на следвоенния период

Народна армия и нов дом

След политическите промени през 1944 г. музеят претърпява промени. През 1949 г. той е преименуван на Централен музей на народната армия, а през 1950 – 1951 г. е преместен на бул. „Ген. Скобелев“ №23, където получава значително по-голямо пространство за своите колекции. През 1952 г. е открита нова експозиция, която демонстрира развитието на военната техника и славните моменти от бойните подвизи на Българската армия.

Административно укрепване и нови функции

През 1954 г. със Заповед № 39 от 17 юни целият щат на музея преминава към Главното политическо управление на армията. От 3 юли същата година началникът на музея получава правото да издава самостоятелни заповеди, което укрепва автономията на институцията. През 1956 г. е създадено реставрационно ателие – модерно за времето си, с квалифицирани реставратори, които се грижат за опазването на оригинални артефакти, униформи, оръжия и документи.

Международно измерение

Важна стъпка е и спогодбата между България и Унгария през 1967 г., благодарение на която е създаден единственият извън България Музей на Първа българска армия – символ на международното признание за приноса на българската армия през Втората световна война.

IV. Превръщане в национална институция

С Постановление № 44 на Министерския съвет от 1968 г. музеят получава официално статут на национална институция и ново име – Национален военноисторически музей. Тогава негови филиали стават Военноморският музей и Парк-музей на бойната дружба „Владислав Варненчик“ във Варна.

От 1971 г. започва издаването на научното списание „Известия на Националния военноисторически музей“, което се превръща в трибуна за публикации на военни историци, археолози, реставратори и изследователи на бойните традиции.

През 1975 г. за своя принос в науката, просветата и културата НВИМ е удостоен с I степен на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – едно от най-високите държавни отличия в сферата на културата.

През април 2001 г. музеят се премества на нов адрес – ул. „Черковна“ №92, с което се завръща символично близо до мястото, където преди повече от 100 години започва своята история – в сградите на Военното на Н.В. училище.

V. Дейност: съвременни функции и принос

Основни цели и функции

Днес Националният военноисторически музей продължава да бъде структура на Министерството на отбраната и изпълнява няколко основни функции:

• Издирва и събира културни ценности, свързани с военната история;
• Съхранява, обработва и реставрира музейни експонати с висока историческа и художествена стойност;
• Изследва и популяризира българското и европейското военно минало;
• Методически ръководи дейността на полкови и родови музеи из цялата страна.

Днес фондовете на музея пазят над 1 милион експоната – униформи, оръжия, бойна техника, знамена, документи, снимки и предмети, свидетелстващи за героизма на българския войник.

Експозиция и фондове

Общата застроена експозиционна площ е около 5 000 кв.м., разпределена в постоянни тематични и колекционни изложби, които позволяват гъвкаво обновяване и специализирани временни експозиции. Библиотеката и компютърният център осигуряват достъп до специализирана литература и дигитални бази данни.

Външната експозиционна площ обхваща около 40 декара, което позволява представяне на бойна техника на открито. Част от тази площ е покрита – около 500 кв.м. Фондохранилищата, разположени на площ от 4,2 декара, гарантират условия за безопасното съхранение на ценните реликви.

Обслужване на посетителите

Музеят разполага със зали за временни изложби и мобилни конферентни зали с капацитет от 50 до 200 места, където се провеждат научни форуми, лекции и обществени събития. За посетителите са осигурени книжарница и кафе, което допринася за приятната обстановка.

VI. Практическа информация за посетители

• Адрес: гр. София, ул. „Черковна“ №92
• Работно време: Обикновено музеят работи от вторник до неделя (понеделник е почивен ден). Часовете могат да варират според сезона и специални събития.
• Билети: Налични са стандартни и намалени билети, семейни и групови посещения, както и безплатен вход в определени дни от годината.
• Достъп до библиотека: По заявка за изследователи и студенти.
• Контакти: Актуална информация за цени, резервации и програма се намира на официалния сайт на музея и на телефоните на рецепция.

Днес Националният военноисторически музей е не просто място за съхранение на реликви – той е жив мост между миналото и бъдещето, пазител на героичните подвизи на българската армия и платформа за научни изследвания и образование. Всеки посетител, независимо дали е историк, ученик или турист, може да се докосне до величието на историята и да открие ново вдъхновение за бъдещето.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК