ДВОРЕЦЪТ “ЕВКСИНОВГРАД”

Евксиноград – величествен дворец и парк, разположен на брега на Черно море, в непосредствена близост до Варна. Открит през 1890‑те, той очарова със смайваща архитектура и пленителна природа.

I. История и архитектура

• Начало: На 16 март 1882 г. гръцкото архиепископство дарява на княз Александър Батенберг земя с два манастира (Свети Димитър и Свети Константин), които след това се трансформират в първа княжеска резиденция.
• Първо име: През 1885 г. резиденцията е наречена „Сандрово“ – в амплоато на „Сандро“, намалителното на Александър .
• Развитие: През 1890‑те княз Фердинанд превръща резиденцията в пищен дворец с английски и френски елементи, заедно с новата си съпруга Мари Луиза.
• Текущо име: През 1893 г. дворецът получава името “Euxinograd” – от древно гръцкото «Εὔξεινος Πόντος» (“гостоприемно море”) плюс южнославянския суфикс „-град“.

Архитектурни акценти

• Фасадата е инспирирана от френски шато стил Людовик XIII с мансарден покрив, часовникова кула и орнаментирана керемида .
• Част от фронтон от разрушения Château de Saint‑Cloud (Франция) е вграден в основите на двойна градинска тераса.
• Вътрешният интериор включва зали за приеми, музикална стая, трапезария, апартаменти и работни региони с мебели от махагон и орех, полилей–корона подарък от Бурбоните, дръжки със царски герб и слънчев часовник от кралица Виктория.

Избата и винарството

• Построена през 1891 г. – двуетажна подземна изба с малки бутикови проби, лаборатория и дегустационна зала .
• Вината (12 бели сорта) и бренди (7 вида) са сред най-висок клас в България, някои френски бутилки на 125 г. все още се пазят.

II. Парк и градини

• Обхваща около 80 ха, от които над 55 ха спада към паркова част, с над 50 000 дървета от Марсилия и почва от устието на река Камчия.
• Засадени са над 310 вида растения от Азия, Южна Америка, Северна Африка и Южна Франция, под надзора на френския ландшафтен архитект Édouard André.
• Съчетава френски (барокови тераси, каскаден водопад, статуя на Нептун) и английски градински стил (езерце с водни лилии, декоративен мост, естествени алеи) .
• В парка има стогодишен кедър и палма на 114 години, които предизвикват интереса на посетителите и се смята, че носят “позитивна енергия”.
• Първият декоративен материал за парка е доставен от Марсилия през 1880 – 1912 г. – над 50 000 дръвчета и растения от над 310 вида внесени от Цариград, Унгария, Франция и Италия. Тогава стават и първите насаждания. По най-оголените и каменисти места на склона след изчистването на камъните е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на река Камчия, склоновете са терасирани. През този етап са били засадени вековните видове иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и храсти. Особено интензивни са засажданията през 1900 – 1910 г.
• По онова време е създаден и декоративният разсадник за производство на посадъчен материал. Най-напред в парка са били засадени ели, кедри, кипариси и либоцедруси (около оранжериите на двореца и в парка). След тях пищни рози, рододендрони и азалии се спускат към морския бряг. Проектът на Мартине за обширен крайбрежен парк включва рядка колекция от дървета – от червен дъб до атлантически кедър, които се срещат единствено тук на Балканския полуостров.
• От внесените видове успешно са се приспособили в парка Sterculia platanifolia, Paulovnia tomentosa, Criptomeria japonica, Liriodendrin tulipifera, Quercus ilex, Diospiris lotus, Lagerstroemia indica, Hibiscus siriacus, Zyzyphus vulgaris, Cercis siliguastrum, Brous-sonetia papurifera, Ficus carica, Maclura aurantiaca, Cedrus atlantica, Cedrus deodara, Cedrus libani, Seguoia gigantea, Cupressus pyramidalis и много други. Между 1914 – 1930 г. е засадена секвоята, внесена от Северна Америка.
• От 1921 г. паркът се води като поделение на Царските ботанически градини. Управител тогава е Георги Шиваров. През 1921 г. парк „Евксиноград“ е обявен за ботаническа градина, а през 1992 г. е деклариран като паметник на градинското парково изкуство. През 1935 г. паркът е разширен от немския специалист Зибенхюнер. Източно от оранжериите той изгражда „английска градина“, представляваща парков кът с подчертана пейзажна планировка и богато разнообразие от дървесни и храстови видове.
• Естествено продължение на двореца към морето е градината с езерото, известно под наименованието „Водни огледала“, поради интересното оптическо въздействие на плаващите водни лилии. Статуя на Нептун с ангелчета завършва цялостната картина.
• В северната част на парка се намират останки от ранно византийска крепост от V – VI в. ограждаща малък нос известен с името „Чатал таш“. В най-източния край, на самия бряг сред скалите е каменния царски трон. Фотографиите са запазили романтичното уединение на княз Фердинанд с морето.
• Първият „управител на евксиноградските лозя и винарница“, според документите е бил Янко Забунов (1895 – 1897 г.). Заради политическите му убеждения е освободен от служба в двореца и е заменен с Христо Георгиев – авторът на първия учебник по винарство в България „Пълно ръководство по винарството“. Забележителна дейност като управител развива белогвардеецът Леонид Лукианов, като по негово време лозовите масиви достигат 370 декара. В днешно време се отглеждат основно 4 сорта грозде – врачански и червен мискет, френския шардоне и немските траминер и ризлинг.
• В периода 1950 – 1953 г. площта на парка се увеличава със 150 дка за сметка на бивши лозя, овощни и зеленчукови градини. Оформянето на новите територии става по проект на арх. Борис Шангов, а от 1962 година започва значителна реконструкция на съществуващата растителност и по-специално на масивите наложено от факта, че поддържането на парка е било изоставено за един по-дълъг период от време.
• Паркът е специфична екосистема с много богата колекция от растителни видове с голяма научна и ботаническа стойност.

Оранжерии

Оранжериите са 3:

• висока и ниска палмови оранжерии – построени 1890 г. и обявени за паметник на културата.
• френска оранжерия – с дъговидна конструкция за производство на разсади.
• холандска оранжерия – построена в периода 1890 – 1893 г. и обявена за паметник на културата.
• В оранжериите се отглеждат над 500 вида цветя, над 200 вида фиданки за попълване на пейзажните групи и оформяне на нови. При поддържането на парка съществува приемственост, като са запазени мащабът и характерът на композицията, пространствата са с богато обемно-пространствено и колоритно въздействие. Най-старото дърво във Варненския регион е „Хималайският Кедър“. Възрастта му е 130 – 135 г., диаметърът на обиколката му е около 2 m. Срещу него е „Калифорнийският кедър“.

Морски фар и плаж

• Молът край двореца е оборудван с фар, построен през 1910 г., който първоначално е с бяло светло, но през 1947 г. се променя на червено за подобрена видимост .
• Плажът е разделен на плаж за правителствени гости и за граждани – фрагмент от сегрегационната практика.

III. Археология

Според последните археологически разкопки (2006 – 2010), проведени от Варненския археологически музей, в околностите на резиденцията (североизточен край на парка на нос „Св. Яни“) по време на Второто българско царство е съществувала процъфтяващата крепост „Кастрици“, чиито жители се занимавали главно с морска търговия, износ и снабдяване на околностите с различни продукти, кожи внос от руските княжества, абанос и слонова кост от Египет и венециански порцелан. Крепостта е спомената покрай обсадата на Варна през 1367 г.

По време на разкопките в складовите помещения са открити тези и множество други следи от стоки, огромен брой средновековни монети, сред които много византийски, български, на епирски, влашки, молдовски, кримо-татарски, османо-турски и мамелюкски от Египет и английски от 14 век. В Месемврийска хроника се споменава за нападение на татарите през 1399 г.[10] След нахлуването на османските турци, наред с Варна и околните градове крепостта е изравнена със земята, а населението поголовно изклано, за което свидетелстват следите по откритите мъжки, женски и детски скелети. Просъществувала е до началото на XV век (последните открити монети са от 1404 г.), когато била разрушена.

При строежите в резиденцията са намерени археологически находки от дълбока древност – фрагменти от сечива, керамика и украшения, както и зидове от римска вила или римска пътна станция. Открити са и множество антични и средновековни монети, както и некропол от късноантичното римско селище от 4 – 5 век, известно като Кокодива. Крепостта е градена през V век, но е била унищожена по време на аваро-славянското нашествие. Карел Шкорпил е първият археолог, който прави разкопки през 1899 г. в района.

IV. Съвременност

• След 1946 г. двореца се използва от комунистическите власти, а след 1989 г. става официална президентска и правителствена резиденция .
• От 2007 г. е основен домакин на летния оперен фестивал Operosa.
• След реновиране през 2016 г. отворен за туристи – предлага туристически турове, винарни дегустации, ресторант, спортни съоръжения и настаняване в няколко вили. Посещението на двореца може да се превърне в удоволствие за ценителите на красотата, спокойствието и доброто вино. В резиденцията целогодишно се организират групови туристически обиколки, които могат да бъдат придружени с приятна вечеря в ресторанта към зданието и посещение на богатите дворцови изби. Определено добро място за отдих за ценители.

V. Практическа информация за посещение

• Адрес: 8 км северно от Варна.
• Часове за посещения: през лятото – възможни са групови и индивидуални обиколки.
• Условия: достъп до парка и дворците, дегустации във винарната, плаж (с предварителна регистрация за правителствена зона).
• Събития: Operosa – музикални и оперни представления в непринудена декорация, подходящи за романтична вечер.
• Удобства: ресторант, барбекю, много спорт (тенис, баскетбол, водни спортове), спа възможности, вили за гости.

Евксиноград е изключително място – съчетание от величествен архитектурен спектакъл, богато културно наследство и впечатляваща природа, покрай която може да се прекара не само един уикенд, а няколко незабравими дни. Ако обичаш историята, вино, класическа музика и изисканост – това е дестинация, която няма да разочарова.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК