ПАМЕТНИКА “БУЗЛУДЖА”

Паметникът на Бузлуджа се намира на връх Хаджи Димитър (познат и просто като Бузлуджа), с надморска височина от 1 432 метра, в Стара планина. Районът е живописен и стратегически разположен – между прохода Шипка и градовете Казанлък и Габрово. Върхът е част от историческата зона „Шипка – Бузлуджа“, свързана с българското Възраждане и борбата за национално освобождение.

I. Историческа значимост на мястото

Преди появата на паметника, върхът Бузлуджа е вече наситен с историческо значение:

• През 1868 г. тук загива българският революционер Хаджи Димитър при сражение с османски потери – събитие, вдъхновило Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър“.

• Защитата на прохода Шипка е една от най-героичните и решителни битки по време на Руско-турската освободителната война от 1877г.-1878г. Битките, които се провеждат от 21 септември до 13/26 август 1877 г., между защитниците на прохода и турската армия, влизат в българската история под името Шипченска епопея. Задачата на малък руско-български отряд под командването на генерал Н. Г. Столетов, съставен от около 7500 души, е да спре армията на Сюлейман паша, която значително превъзхожда с числеността си (около 27 000 души и резерв от 10 000 души) и да не ѝ позволи да прекоси Стара планина и да обедини силите си с турските части в Североизточна България. Паметникът Бузлуджа никога не е бил изрично посветен на битките за прохода Шипка, но е изграден със силното чувство за български национализъм, което се свързва с това планинско място. Паметникът Бузлуджа и Паметникът на свободата Шипка и до ден днешен се намират в общия Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.

• През 1891 г. на това място Димитър Благоев и негови съмишленици основават Българската социалдемократическа партия, пряк предшественик на Българската комунистическа партия (БКП). В периода 1901–1944 г. Бузлуджа се използва от социалисти и комунисти като място за нелегални събрания и политическа пропаганда.

II. Проектиране, строителство и символика

Идеята

През 60-те години на ХХ век БКП решава да изгради на върха грандиозен паметник, който да увековечи историческата роля на партията и социалистическото движение в България. Идеята е не само да се възпомене създаването на партията, но и да се изгради нов културно-политически център с монументални измерения.

Архитект и екип

• Главен архитект: Георги Стоилов, водещ архитект на социалистическата модернистична школа.
• Екип: Стотици инженери, архитекти и художници от целия Съветски блок.
• Строителство: Започва през 1974 г. и продължава до 1981 г., с участие на над 6 000 души – включително доброволци, войници и специализирани звена.

Финансиране

• Бюджетът възлиза на над 14 милиона лева по тогавашни цени – една от най-скъпите постройки на комунистическия режим.
• Средствата идват от държавния бюджет, дарения на трудещи се, удръжки от заплати, както и от специални марки и билети.

III. Архитектурни и художествени характеристики

Общ изглед

Паметникът наподобява летяща чиния или космически кораб, издигнат над планинския пейзаж – типичен пример за бруталистичната архитектура на късния социализъм.

Основни елементи:

• Куполна зала (основната конструкция): с диаметър 42 метра, бетонен покрив, издигащ се върху 12 външни пилона.
• Кула: висока 70 метра, наподобяваща двойно вдигнато знаме – символ на социалистическата борба. На върха ѝ са били поставени две огромни петолъчки, изработени от рубинено стъкло, видими на десетки километри нощем.
• Подход и стълбище: монументално стълбище от около 300 стъпала води от паркинга до входа. В основата на фасадата са изписани с червени букви думите: „На крак о парии презрени! На крак о роби на труда!“ — първите строфи на „Интернационала“.

Интериор

• Централна зала: кръгла, с амфитеатрална подредба, пригодена за пленуми, чествания и конференции.
• Куполен таван: в средата му е изобразена емблемата на БКП – сърп и чук, заобиколена от надписи с партийни лозунги.
• Мозайки: заемат над 500 m². Изработени от около 2 милиона стъклени и каменни плочки. Художествени пана показват:
  • Ликовете на Маркс, Енгелс, Ленин и Георги Димитров
  • Истории от партизанското движение
  • Образи на български трудещи се – работници, жени с деца, войници
  • Национално-революционни мотиви – Левски, Ботев, Хаджи Димитър.
• Зали на паметта: странични помещения, където са били изложени дарения, документи, снимки и предмети, свързани с историята на БКП.

IV. Откриване, функциониране и изоставяне

• Официално открит: на 23 август 1981 г. от Тодор Живков в присъствието на партийния елит.
• Събитието съвпада със 1300-годишнината от създаването на българската държава.
• Функция: паметникът е използван до 1989 г. като музей, културен дом и място за партийни форуми.

Причини за изоставяне

След падането на комунизма в края на 1989 г., БКП (вече БСП) губи политическа власт, а паметникът престава да бъде поддържан:

• БСП отказва да поеме разходите за поддръжка.
• Държавата го оставя извън приоритетите на новата демократична власт.

Вандализъм и разруха

• Изцяло ограбен: медните покрития, инсталации, кабели, стъкла на петолъчките – всичко е изнесено.
• Мозайките са частично унищожени или олющени.
• Подът се руши, водата прониква през тавана.
• Опасен за посещения – със срутвания и подкопаване на бетонни носещи елементи.

V. Опити за спасяване и реставрация

Първи опити

• От 2011 г. насам паметникът става популярен сред урбекс пътешественици и фотографи.
• През 2015–2020 г. започват граждански инициативи за спасяване, оглавени от фондацията Проект Бузлуджа, ръководена от арх. Дора Иванова.

Международна подкрепа

• 2018 г.: Паметникът е включен в списъка на най-застрашените обекти от културното наследство в Европа (инициатива на „Europa Nostra“ и Европейската инвестиционна банка).
• 2020 г.: Фондация Getty отпуска грант за консервация на мозайките.
• 2021 г.: Обявен е за „недвижима културна ценност от национално значение“.

Текущо състояние

• Интериорът е затворен за свободно посещение, но паметникът е достъпен отвън.
• Извършват се минимални консервационни дейности – укрепване на стените, поддържане на безопасността.
• Обсъжда се трансформация в музей на XX век, център на паметта или културно средище.

VI. Съвременна роля и културен феномен

Туристически интерес

• Въпреки опасността, всяка година десетки хиляди туристи (над 50 000 годишно) посещават Бузлуджа.
• Паметникът е символ на „тъмния туризъм“, урбекс фотографията и посттоталитарната архитектура.

Арт събития

• От 2022 г. насам се провежда фестивалът Open Buzludzha, чиято цел е да даде ново съдържание на монумента чрез изкуство, музика, дебати и културни акции.

В културата

• Музикални клипове (Zugezogen Maskulin, Delyo Haydutin).
• Филмът Mechanic: Resurrection (2016) с Джейсън Стейтъм използва Бузлуджа като снимачна локация (с дигитално добавени елементи).
• Фотоекспозиции, документални филми и изложби по цял свят.

VII. Как да посетите днес

• Подходи: два асфалтови пътя: 16 km от Казанлък (юг), 12 km от Габрово (север), през Шипка – южната е по-добре поддържана.
• Достъпност: вътре е забранено влизане, но външният периметър е достъпен, охраняван 24/7 и с пропускателен режим.
• Турове: организирани групи от Проект Бузлуджа — препоръчителни заради безопасността и достъпа до ограничени зони.

Паметникът на Бузлуджа е не просто останка от едно минало, а архитектурно свидетелство, културна и политическа метафора, епично въплъщение на една идеология и площадка за бъдещи възможности. Неговото бъдеще – като музей, културен форум или място за критична памет – зависи от решителността на обществото да приеме миналото си такова, каквото е – без фалшива сантименталност, но и без разрушителна амнезия.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК