Елиас Канети (Elias Canetti; 25 юли 1905 – 14 август 1994) е немскоезичен писател, известен като модернистичен романист, драматург, мемоарист и публицист писател. Роден в Русе, България, в семейство на сефарадски евреи, по-късно живее в Англия, Австрия, Германия и Швейцария. Той печели Нобеловата награда за литература през 1981 г.
Известен е с философския труд „Тълпи и власт“ (Crowds and Power, 1960), наред с пиесите “Сватба” (1932), “Комедия на суетата” (1934), романа “Заслепението” (1935), записките “Провинцията на човека” (1973), есеистичния сборник “Съвестта на думите (1975), автобиографичните книги “Спасеният език” (1977), “Факел в ухото (1980), “Игра с очи” (1985), записките “Тайното сърце на часовника” (1987) и други.
Роден през 1905 г. в семейството на бизнесмена Жак Канети и Матилд, родена Ардити в Русе. Канети е най-големият от трима синове. Неговите предци са сефарадски евреи. Неговите предци по бащина линия се заселват в Русе от османския Адрианопол. Първоначалното фамилно име е Cañete, кръстено на Cañete, Cuenca, село в Испания.
В Русе бащата и дядото на Канети са успешни търговци, които работят от търговска сграда, която са построили през 1898 г. Майката на Канети произхожда от фамилията Ардити, една от най-старите сефарадски фамилии в България, които са сред основателите на русенската еврейска колония в края на 18 век. Ардитите могат да бъдат проследени до 14 век, когато са били придворни лекари и астрономи в арагонския кралски двор на Алфонсо IV и Педро IV. Преди да се установят в Русе, те са мигрирали в Италия и са живели в Ливорно през 17 век.
Канети прекарва детските си години от 1905 до 1911 г. в Русе, докато семейството се премества в Манчестър, Англия, където бащата на Канети се присъединява към бизнес, създаден от братята на съпругата му. През 1912 г. баща му внезапно умира и майка му се премества с децата им първо в Лозана, а по-късно през същата година, когато Канети е седем годишен, във Виена. Майка му настояваше той да научи и говори немски. По това време Канети вече говори ладино (неговия роден език), български, английски и малко френски; последните два е учил през годината, прекарана в Обединеното кралство. Впоследствие семейството се премества първо (от 1916 до 1921) в Цюрих, а след това (до 1924) във Франкфурт, където Канети завършва гимназия.
Канети се връща във Виена през 1924 г., за да учи химия. Основните му интереси през годините във Виена обаче стават философията и литературата. Въведен в литературните среди на във Виена, той започва да пише. Политически клонящ към левицата, той присъства на Юлския бунт от 1927 г., приближава се случайно до действието, най-много е впечатлен от изгарянето на книги (припомняно често в неговите писания) и напуска мястото бързо с велосипеда си. Получава докторска степен по химия от Виенския университет през 1929 г., но никога не работи като химик.
Той публикува две произведения във Виена, Komödie der Eitelkeit 1934 (Комедията на суетата) и Die Blendung 1935 (Auto-da-Fé, 1935), преди да избяга в Обединеното кралство. Разсъждава върху преживяванията на нацистка Германия и политическия хаос в творбите си, особено изследвайки действията на тълпата и груповото мислене в романа Die Blendung и в нехудожествената литература Crowds and Power (1960). Написва и няколко тома мемоари, обмисляйки влиянието на многоезичния си произход и детството.
През 1934 г. във Виена се жени за Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон (1897–1963), която е негова муза и предан литературен помощник. Канети остава отворен за връзки с други жени. Има кратка връзка със скулпторката Анна Малер, дъщеря на композитора Густав Малер. През 1938 г., след аншлуса с Германия, семейство Канети се премества в Лондон, където се свързва тясно с художничката Мари-Луиз фон Мотесицки, която остава близък спътник в продължение на много години. Той е един от любовниците на Айрис Мърдок. Мемоарите на нейния съпруг Джон Бейли го наричат различно като „Дихтер“, „мъдрец“ и „чудовището от Хампстед“. Канети, който изисква подчинение от жените, по-късно е безмилостен към Мърдок в посмъртните си мемоари Party im Blitz (2003).
След като Веза умира през 1963 г., Канети се жени за Хера Бушор (1933–1988), от която има дъщеря, Йохана, през 1972 г. Братът на Канети, Жак Канети, се установява в Париж, където защитава възраждането на френския шансон. Въпреки че е немскоезичен писател, вече е установен в Обединеното кралство до към 1970 г., като получава британско гражданство през 1952 г. През последните си 20 години Канети живее предимно в Цюрих.
През 1920-те години негов литературен и философски образец е критикът Карл Краус, но по-късно Канети открито се обявява срещу схващанията му. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд. Философската позиция на Канети е противоположна на тази на Фройд. Той не приема съществуването у човека на нагон към смъртта, т. нар. танатос:
Не само смятам формулирането на нагона към смъртта за погрешно, но и не вярвам той да съществува.
Така основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си „Сватба“ (1932) и „Комедия на суетата“ (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман „Заслепението“, който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.
Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието – така в Лондон започва да работи над философския си труд „Маси и власт“, неговия opus magnum, който завършва едва през 1960 г.
Опирайки се на феноменологическото описание на елементарния опит на пребиваването в масата, Канети разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта: масите и властта са свързани изначално и непрестанно. Писателят заявява:
Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението, и също:
Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса.
През 70-те години Канети започва да пътува по-често до Цюрих, където се установява и живее през последните си 20 години. Умира в Цюрих през 1994 г.
Писател на немски език, Канети печели Нобелова награда за литература през 1981 г.
За писания, белязани от широк възглед, богатство от идеи и художествена сила.
На церемонията в Стокхолм той казва:
Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда.
Прочути са и думите му:
Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук.
В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“. По време на първата международна конференция в България (1992), посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно дружество „Елиас Канети“. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името Дом Канети. По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад „Елиас Канети“, а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
