БИТКАТА ЗА БУКУРЕЩ (1916)
Битката за Букурещ (ноември – декември 1916 г.) представлява решаваща кампания на Балканския и Румънския фронт през Първата световна война, довела до окупацията на румънската столица от Централните сили. Това е едно от най-мащабните сражения в Източна Европа, включващо стотици хиляди войници от Германия, Австро-Унгария, България, Османската империя, Румъния и Русия. Победата на Централните сили осигурява стратегическо преимущество и достъп до важни икономически ресурси, докато Румъния изпада в тежка военна и политическа криза.
I. Предистория
Румъния влиза във войната
До 1916 г. Румъния запазва неутралитет, въпреки че е съюзник на Централните сили по Тройния съюз. Под натиск на Антантата и с обещания за териториални придобивки (Трансилвания, Буковина и Банат), румънското правителство обявява война на Австро-Унгария на 27 август 1916 г..
Румънската армия, числена, но слабо подготвена, нахлува в Трансилвания. Първоначално постига успехи, но скоро е изтласкана от организираната германска контраофанзива под командването на ген. Ерхард фон Фалкенхайн.
България и южният фронт
В същото време българската армия, като съюзник на Централните сили, открива настъпление в Добруджа. Под ръководството на ген. Стефан Тошев и с активното участие на легендарната конница на ген. Иван Колев, българите постигат поредица от победи:
- Тутракан (5–6 септември 1916 г.) – падането на крепостта води до пленяване на над 28 000 румънски войници.
- Добрич (5–7 септември 1916 г.) – отразена е руско-румънска контраофанзива.
- Кубадин (19–21 октомври 1916 г.) – стратегически пробив, който затруднява връзките на Румъния с Русия.
Тези победи осигуряват южния фланг на Централните сили и отварят пътя към настъпление срещу самата столица Букурещ.
Планът на Централните сили
Германското върховно командване, водено от Паул фон Хинденбург и Ерих Лудендорф, изработва план за решително настъпление:
- 9-а германска армия (фон Фалкенхайн) трябва да премине Карпатите и да слезе във Влашко от север.
- Дунавска армия (фон Макензен), съставена от германски, български и турски части, трябва да форсира Дунав и да настъпи към Букурещ от юг.
Целта е двустранно обкръжение и овладяване на румънската столица.
II. Състав на силите
Централни сили
- 9-а германска армия – ок. 200 000 войници, разположени в Карпатите.
- Дунавска армия (фон Макензен) – ок. 150 000 души, вкл.:
- Българска 3-та армия (ген. Стефан Тошев);
- Българска конна дивизия (ген. Иван Колев);
- Турски корпус;
- Германски дивизии и артилерия.
Общо: около 350 000 войници, с мощна артилерия, добре обучена кавалерия и високо ниво на командване.
Румъно-руски сили
- Румънска армия – ок. 250 000 души, водени от крал Фердинанд и ген. Константин Презан.
- Руски експедиционен корпус – 50–60 000 войници под командването на ген. Сахаров.
Общо: около 300 000 души, но с по-слабо въоръжение и нисък морал след пораженията в Добруджа и Трансилвания.
III. Ход на битката
Преминаването на Дунав
На 23 ноември (6 декември нов стил) 1916 г. Дунавската армия извършва едно от най-мащабните форсирания на Дунав в историята. При Свищов – Зимнич български, германски и турски части преминават реката с понтони и фериботи, след масиран артилерийски обстрел.
Контраатаки край Аракс и Нягулещи
Румънското командване концентрира усилия за спиране на настъплението североизточно от Букурещ. Между 24–28 ноември се водят тежки боеве при селата Аракс, Пиркали и Нягулещи. Въпреки яростната съпротива, Централните сили успяват да нанесат тежки загуби и да пробият отбраната.
Обкръжение и падане на столицата
Към края на ноември 9-а германска армия вече е преминала Карпатите и се спуска към Букурещ от северозапад. Същевременно армията на Макензен настъпва от юг. Румънската столица се оказва под обкръжение.
На 29 ноември (12 декември) румънското правителство и крал Фердинанд напускат града и се изтеглят в Яш (Молдова), която става временна столица. На 6 декември 1916 г. войските на фон Макензен влизат в Букурещ, а българската кавалерия участва в последните боеве по подстъпите към града.
Таблица 1: Основни етапи на кампанията
| Дата (стар / нов стил) | Събитие | Участници и резултат |
|---|---|---|
| Август 1916 г. | Румъния влиза във войната и нахлува в Трансилвания. | Румънска армия срещу Австро-Унгария. Първоначален успех, но последвана контраофанзива. |
| Септември 1916 г. | Победите на българите в Добруджа (Тутракан, Добрич, Кубадин). | Българската 3-та армия разгромява румъно-руските сили. |
| Октомври – ноември 1916 г. | 9-а германска армия преминава Карпатите. | Румънците са изтласкани от Трансилвания. |
| 23 ноември / 6 декември | Форсиране на Дунав при Свищов – Зимнич. | Дунавската армия (Макензен) преминава успешно. |
| 24–28 ноември / 7–11 декември | Сражения при Аракс и Нягулещи. | Румъно-руска контраатака е отбита. |
| 29 ноември / 12 декември | Изтегляне на правителството към Яш. | Букурещ остава без защита. |
| 6 декември 1916 г. | Централните сили влизат в Букурещ. | Столицата е окупирана. |
Таблица 2: Сравнение на силите
| Страна | Състав и командващи | Численост и ресурси |
|---|---|---|
| Централни сили | – Дунавска армия (фон Макензен) – Българска 3-та армия (ген. Тошев), кавалерия (ген. Колев), турски корпус, германски дивизии – 9-а германска армия (фон Фалкенхайн) | ~350 000 войници, мощна артилерия, добра кавалерия, отлично командване |
| Румъния и Русия | – Румънска армия (крал Фердинанд, ген. Презан) – Руски корпус (ген. Сахаров) | ~300 000 войници, по-слаба артилерия, недобро снабдяване, деморализация |
Таблица 3: Последствия
| Военни последици | Политически последици | Икономически последици |
|---|---|---|
| – Над 100 000 румънски жертви и пленени. – Загуба на артилерия и снабдителни бази. – 2/3 от територията окупирана. | – Правителството и кралят се изтеглят в Яш. – Румъния временно губи ролята си в Антантата. – Централните сили укрепват позициите си. | – Германия получава достъп до петрола от Плоещ. – Овладени са житните райони на Влашко. – Осигурени са промишлени и транспортни ресурси. |
Битката за Букурещ е връхна точка в румънската кампания на Централните сили. С победата си те постигат:
- Стратегическо елиминиране на Румъния като активен участник във войната.
- Контрол над жизненоважни ресурси, които удължават способността на Германия и Австро-Унгария да воюват.
- Политически натиск върху Русия, чийто южен фланг остава изложен.
За България успехът при Букурещ представлява признание за бойните качества на армията, особено на конницата на ген. Иван Колев, която играе ключова роля при настъплението.
Битката за Букурещ (1916) е не просто локално сражение, а мащабна операция със стратегически последици за целия Първи световен конфликт. Победата на Централните сили е резултат от добре организирана координация, техническо превъзходство и висок морал, докато румънската армия страда от лоша подготовка, недостатъчно снабдяване и липса на съгласуваност с руските съюзници. С окупацията на Букурещ Централните сили постигат най-големия си успех на Балканите и в Югоизточна Европа по време на войната.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
