ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ (1916-1918)

Дойранската епопея е една от най-славните страници в българската военна история и символ на героизма на българската армия през Първата световна война. Това е история на изключителна тактическа подготовка, нечувана устойчивост и саможертва срещу многократно превъзхождащ враг, която оставя траен отпечатък в националната памет.

I. Исторически контекст

България и войната

След поражението в Междусъюзническата война (1913), България губи Южна Добруджа, Македония и Беломорието. Националният реваншизъм става основна цел на българската външна политика. На 14 октомври 1915 г. България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили, за да си върне загубените територии.

Срещу нея се формира Солунският фронт – обединение на съюзниците от Антантата (Франция, Великобритания, Сърбия, а по-късно и Гърция и Италия), разположен в Северна Гърция. Целта е настъпление на север и пробив към Вардарска Македония, а оттам – към Дунавската равнина и Централна Европа.

Географско значение на Дойран

Дойранското езеро се намира в стратегически важен район, свързващ долината на р. Вардар с Беломорието. Хълмовете около езерото – Дуб, Яребична, Кала тепе и други – образуват естествена отбранителна линия. Превземането им би дало на Антантата контрол над комуникационните линии към Скопие и би отворило пътя за настъпление към София.

Българските сили и командването

Защитата на района е поверена на 9-а Плевенска пехотна дивизия, част от Втора армия, командвана от генерал Георги Тодоров. През 1916 г. командването на дивизията е поето от генерал-майор Владимир Вазов (1868–1945), който по-късно става основният стратег на Дойранската отбрана.

• Състав на 9-а дивизия: 4 пехотни бригади (общо 6 пехотни полка), артилерийски полк, инженерни и сапьорни части, медицинска служба.
• Общо численост: между 20 000 и 25 000 души, в различни етапи от войната.

Подготовката на Дойранската позиция

Генерал Вазов предприема грандиозно инженерно дело, което превръща района в една от най-укрепените позиции на Балканите:

• Три отбранителни линии: първата – напредна, за да приема удара; втората – основна, с укрепени окопи, бетонни укрития и картечни гнезда; трета – резервна.
• Телени заграждения: на някои места до 10 реда, с дълбочина над 30 метра.
• Артилерийски разположения: скрити батареи, свързани с телефонни линии за точна координация.
• Свързочна мрежа: галерии и прикрити траншеи, позволяващи придвижване на войници и боеприпаси под обстрел.
• Водоснабдяване и снабдяване: изградени са кладенци, кухни и медицински пунктове, което поддържа боеспособността дори при обсада.

II. Първи сблъсъци – 1916 г.

През август 1916 г. англо-френските войски правят първия си опит да пробият българската отбрана при Дойран. Силите са значителни – няколко британски дивизии, подкрепени от артилерия и френски части.

• Подготовка на противника: няколкодневен артилерийски обстрел, който цели да унищожи българските окопи.
• Резултат: атаките са отблъснати с тежки загуби. Българите запазват позициите си почти непокътнати.

III. Сраженията през 1917 г.

През пролетта на 1917 г. съюзниците предприемат ново настъпление.

• Съотношение на силите: около 3:1 в полза на Антантата.
• Тактика на противника: комбинирана артилерийска подготовка, газови атаки и пехотни щурмове.
• Роля на артилерията: британската тежка артилерия обстрелва българските позиции с над 100 000 снаряда.
• Български отговор: генерал Вазов използва гъвкава отбрана – войниците се изтеглят от предните позиции по време на обстрела и се връщат за контраатака след спирането на огъня.

Резултатът е катастрофален за противника – загубите на Антантата надхвърлят 12 000 души. Българската дивизия губи около 1000 души.

IV. Кулминацията – септември 1918 г.

Септември 1918 г. бележи генералното настъпление на Антантата по Солунския фронт. След пробива при Добро поле, главните усилия се пренасят и към Дойран.

• Състав на настъпващите сили: 22-ра и 26-а британска дивизия, гръцката Серска дивизия – общо над 43 000 войници.
• Артилерийска подготовка: невиждана до този момент – над 200 000 снаряда за три дни, включително газови и фугасни.
• Ход на битката:
  • 18 септември – масиран обстрел, следван от щурм; българите задържат първата линия.
  • 19 септември – втори, още по-мощен удар, но контраатаките на 9-а дивизия ги изтласкват.
  • 20 септември – последен опит на съюзниците; отблъснати с огромни загуби.

Загуби:

• Антантата: около 11 000 души (убити, ранени, изчезнали).
• Българите: около 200 убити и 1300 ранени – съотношение, което показва изключителната ефективност на отбраната.

Тактическо значение

• Дойран не пада. Това е един от малкото фронтови участъци, където българската армия остава непобедена до края на войната.
• Забавяне на противника: успехът при Дойран дава възможност за организирано изтегляне на българската армия и предотвратява пълния ѝ разгром.

V. Генерал Владимир Вазов – „героят от Дойран“

Владимир Вазов е пример за модерно командване:

• лично инспектира укрепленията;
• въвежда дисциплина, но и грижа за войниците (добро хранене, санитарни мерки);
• прилага новаторски тактики – прехващане на вражеския обстрел, концентриран контраобстрел, гъвкави отбранителни линии.

Признанието идва и от врага: през 1936 г. в Лондон британските ветерани го посрещат с почести, отдавайки респект към „достойния противник“.

Подробна хронологична таблица на Дойранската епопея (1915–1919)

Дата / Период	Събитие	Детайли
14 октомври 1915 г.	Влизане на България във войната	България се присъединява към Централните сили. 2-ра армия (ген. Георги Тодоров) настъпва срещу Сърбия.
Октомври – ноември 1915 г.	Завземане на Вардарска Македония	9-а Плевенска дивизия (командир ген. Стефан Нерезов) участва в овладяването на Велес, Щип, Криволак, Дойран.
Края на 1915 г.	Създаване на Дойранската позиция	Построени са първи полеви окопи по височините Дуб, Кала тепе, Яребична.
Пролет 1916 г.	Подобряване на позициите	Сапьорни дружини изграждат първи телени заграждения, дървени укрития и наблюдателни пунктове.
Юли 1916 г.	Назначаване на генерал-майор Владимир Вазов	Той поема командването на 9-а Плевенска дивизия, включваща: 5-и, 33-и, 34-и, 57-и, 58-и пехотни полкове, артилерийски полк и инженерни части.
Август 1916 г.	Първо голямо настъпление на Антантата	22-ра британска дивизия и френски части атакуват. След двудневен артилерийски обстрел (над 30 000 снаряда) пехотните атаки са отблъснати.
Септември 1916 – март 1917 г.	Инженерно укрепване	Под ръководството на ген. Вазов се изграждат три отбранителни линии, с обща дължина 15 км, 9 реда телени мрежи, бетонни бункери за картечници „Шварцлозе“ и „Максим“, свързочни траншеи, телефонна мрежа.
9–18 април 1917 г.	Второ Дойранско сражение	– 9 април, 5:30 ч. – започва артилерийският обстрел с над 100 000 снаряда, включително газови. – 10–17 април – ежедневни атаки на британските 22-ра и 26-а дивизия. Българите временно изоставят първа линия, но я възстановяват при нощни контраатаки.
19 април 1917 г.	Кулминация на атаките	Последен масов щурм е разгромен. Загубите на Антантата: 12 000 души (убити, ранени и изчезнали). Загуби на българите: около 1000 души.
Лято 1917 г.	Възстановяване и подобряване на позициите	– Дублиране на окопите. – Допълнителни скрити артилерийски батареи (оръдия „Круп“ 75 мм, гаубици 105 мм). – Усъвършенстване на снабдителната система – кухни и медицински пунктове в скрити долини.
Август – септември 1918 г.	Подготовка за генералното настъпление на Антантата	Съюзниците струпват 43 000 души – 22-ра и 26-а британска дивизия, гръцката Серска дивизия, тежка артилерия (155 мм гаубици), димни и газови снаряди.
16–17 септември 1918 г.	Предварителен обстрел	Позициите на 9-а дивизия са обстрелвани 36 часа без прекъсване. Ген. Вазов заповядва войниците да се изтеглят във втори ешелон, което намалява жертвите.
18 септември 1918 г., 05:00 ч.	Първи ден на генералното настъпление	– Артилерийски огън, последван от атака на 22-ра британска дивизия. – 57-и и 58-и пехотни полкове задържат фронта. – Нощем българите провеждат контраатака и възстановяват първоначалните позиции.
19 септември 1918 г., 06:00 ч.	Втори ден на сраженията	– Най-тежките атаки върху хълмовете Кала тепе и Дуб. – Артилерията на 9-а дивизия (командир полк. Стефан Коларов) провежда контрабараж, унищожавайки цели батальони.
20 септември 1918 г., обед	Последен щурм	След кървави неуспехи британците и гърците се изтеглят. Общите им загуби: 11 000 души (убити, ранени, изчезнали).
21–22 септември 1918 г.	Организирано изтегляне на 9-а дивизия	Поради пробива при Добро поле, българската армия получава заповед за оттегляне. Дивизията напуска позициите си в пълен ред.
29 септември 1918 г.	Солунско примирие	България капитулира, бойните действия спират.
1919 г.	Ньойски договор	Териториалните загуби са тежки, но славата на Дойран остава.
1936 г.	Посещение на ген. Вазов в Лондон	Британските ветерани го посрещат с почести, оркестърът изпълнява българския химн – рядко признание за бивш противник.

Характеристика на военните сили и техника

• Български картечници: „Шварцлозе М07/12“ и „Максим“ – ключови за отбраната, поставени в бетонни гнезда за кръстосан огън.
• Българска артилерия: 75 мм полеви оръдия „Круп“, 105 мм гаубици, мортири 150 мм.
• Противникова артилерия: британски 60-фунтови оръдия, френски 75 мм оръдия, тежки гаубици 155 мм.
• Газови атаки: хлор и фосген – българите използват противогази „Дрегер“.

Дойранската епопея е върховен израз на българската военна доблест. Това е история за войници, които, въпреки лишенията и тежките условия, устояват на една от най-мощните настъпателни операции на Антантата. Дойран доказва, че тактиката, моралът и инженерното майсторство могат да надделеят над числено превъзхождащ враг.

Тази битка е символ на българския военен гений и остава част от националната идентичност – като спомен за това, че честта и дългът могат да бъдат защитени дори в най-тежки исторически моменти.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК