РЕАЛИСТИЧНО ЗА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Българското Възраждане (края на XVIII – 70-те години на XIX век) е може би най-обсъжданата и митологизирана епоха в българската история. В учебниците и патриотичната реторика то често се представя като време на „национално пробуждане“, „всенародна борба за свобода“ и възраждане на „древния български дух“. Тази представа има дълбок културен смисъл – помага на нацията да се самоосмисли, да се обедини и да се гордее с миналото си. Но тя е силно опростена и често прикрива реални социални противоречия, икономически зависимости, компромиси с властта и международни фактори, без които освобождението на България би било немислимо.

Реалистичният поглед към Възраждането не отрича героизма на личности като Паисий, Софроний, Левски, Ботев или Каравелов. Но го поставя в по-широк контекст – на социални йерархии, прагматични интереси, ограничена подкрепа за революционните идеи и често трудния път на българската модернизация. Този поглед ни предпазва и от политическа злоупотреба, която днес е честа – от националистическа пропаганда до популистки лозунги, които разчитат на митологизирана история.

I. Османската империя и „местната автономия“

В края на XVIII и началото на XIX век Османската империя вече е в упадък. Централната власт отслабва, но това не означава автоматична свобода за поданиците ѝ. Българските земи са подложени на сложна система от данъци и военни повинности, а местните управници (аяни, спахии) често имат голяма власт. Интересното е, че някои от тези местни управници са били българи, които са служили на империята – факт, рядко споменаван в патриотичния разказ.

Периодът е белязан от т.нар. „аянска власт“ – възход на местни първенци, които събират данъци, поддържат ред и имат силно влияние. Част от тях са българи (чорбаджии), които по-късно ще се превърнат в двигатели на просветата и културното възраждане, но в този момент основната им цел е да защитят икономическите си интереси.

II. Международен натиск и геополитика

Често забравяме, че българското национално движение не съществува във вакуум. Русия, Австрия, Франция и Великобритания упражняват постоянен натиск върху Османската империя, настоявайки за реформи и защита на християнското население. Но този натиск рядко е продиктуван от алтруизъм – зад него стоят геополитически интереси.

• Русия се представя като защитник на православните, но се стреми основно към влияние на Балканите.
• Франция и Великобритания подкрепят реформи, но основно, за да държат Русия далеч.
• Австрия се стреми към стабилност на южните си граници и икономическо проникване.

Тази международна намеса е ключова за по-късните български успехи (напр. признаването на Българската екзархия от султана през 1870 г. или реакцията срещу кланетата след Априлското въстание), но рядко се подчертава в националния мит, където „народът сам извоювал свободата си“.

III. Икономически фактори и новата градска прослойка

От края на XVIII в. до средата на XIX в. българските земи преживяват икономически подем. Той е свързан с:

• Развитието на занаятите (особено в Копривщица, Трявна, Габрово, Котел, Сливен);
• Растежа на търговията – български търговци пътуват до Виена, Букурещ, Цариград, Одеса;
• Селскостопански износ – жито, вълна, кожи, аби.

Това ражда нова прослойка – чорбаджиите (заможни търговци, занаятчийски еснафи, собственици на работилници). Тези хора са ключови за Възраждането – те финансират училища, църкви, книги, вестници, но същевременно често се противопоставят на революционни въстания, защото стабилността на Османската система пази техните богатства.

Тази амбивалентна роля рядко се разглежда в романтичния наратив, където чорбаджиите са представени или като „предатели“, или като „меценати“. Истината е, че те са прагматици – между лоялността към империята и подкрепата за нови национални идеи.

IV. Културно и просветно движение

Началото на културното възраждане се поставя с Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ (1762), но това не е единствената или дори основната причина за националното пробуждане.

• Софроний Врачански е реалистичен пример за духовник, който балансира между народното просвещение и лоялността към Османската власт.
• Габрово (1835) – първото модерно светско училище, основано с дарения от местните чорбаджии, но със силно западно влияние върху учебния процес.
• Учители като Неофит Рилски, Петър Берон, Йосиф Ковачев пренасят идеи от Европа – граматика, педагогика, модерна наука.

Важно е да се знае, че образователната реформа не е плод на внезапно „народно пробуждане“, а на сложна мрежа от търговски контакти, градски елити и идеи, идващи от Русия, Австрия и Запада.

Малко известни факти от ранното Възраждане

• Някои българи са били част от османската администрация и дори са участвали в потушаване на бунтове. Това показва, че националната идентичност тогава е била по-слаба от социалния и икономически интерес.
• Първите печатници и книги често са били финансирани от богати търговци, които са печатали и религиозни, и светски текстове. Понякога те са печатали на гръцки или църковнославянски, защото това е носело повече престиж.
• Българите масово са използвали гръцки език за търговия и култура чак до средата на XIX век. Гръцкото влияние е било много силно и не е било възприемано като „предателство“, а като прагматичен избор.
• Много учители и духовници са били заподозрени от властта не толкова заради национализъм, а защото са нарушавали данъчни и административни норми.

V. Революционният път – малки ядра, големи символи

В училище често учим, че революционните комитети на Васил Левски, Георги Бенковски, Христо Ботев и Любен Каравелов са били израз на всенародно желание за свобода.
Реалността е по-сложна:

• Комитетите са малки и често изолирани – Организацията на Левски (Вътрешната революционна организация, ВРО) обхваща десетки селища, но често това са по-скоро малки групи от учители, занаятчии, млади търговци.
  Поддръжката от широката селска маса е ограничена – страхът от османски репресии, икономическите загуби при въстания и дългогодишното живеене без национална държава правят хората предпазливи.
• Недостатъчни средства и слаба дисциплина – ВРО се финансира основно чрез дарения от емиграцията (БРЦК – Български революционен централен комитет в Румъния) и от заможни чорбаджии в България. Но често средствата не достигат, а организацията страда от вътрешни конфликти и слаба конспирация.
  Много комитети са разкрити заради предателства или просто неумело боравене с документи.
• Разединение в емиграцията – Каравелов, Левски, Ботев и други революционери в Румъния често влизат в спорове за стратегията: трябва ли да се чака общонародно въстание, или да се провокира въоръжен сблъсък с надежда за намеса на великите сили?
  Няма единна визия, което води до разпиляване на ресурси.

Малко известен факт:

След обира на турската поща при Арабаконак (1872 г.), замислен за финансиране на организацията, много комитети са парализирани от масови арести. Васил Левски се връща, за да прикрие следите и да възстанови връзките – и точно тогава е заловен. Това показва колко крехка е била цялата революционна мрежа.

VI. Априлското въстание – мит и реалност

Априлското въстание от 1876 г. е ключов символ на Възраждането, но често се представя в изключително романтичен план.

• Реално участие: Въстанието е организирано в четири революционни окръга, но само в Панагюрския (Първи) и частично в Сливенския и Търновския има сериозни бойни действия.
  В много селища населението е колебливо или отказва да се включи. Някои села дори предават организаторите на властта, за да избегнат наказания.
• Подготовка: Оръжието е недостатъчно; плановете за масово въстание са прекалено оптимистични. Революционерите разчитат на бързо разрастване на бунта, което не се случва.
• Последствия: Османската власт реагира брутално, а Ботевата чета не успява да събуди широк подем. Парадоксално, неуспехът на въстанието и последвалите жестокости (особено Батак, Перущица, Клисура) стават медийно събитие в Европа – журналисти като Макгахан описват кланетата и предизвикват дипломатически натиск, който довежда до Руско-турската война.

Малко известни факти:

• Някои български първенци и чорбаджии помагат на османската власт да потуши въстанието, за да защитят собствеността си.
• Западните кореспонденти, които разгласяват зверствата, първоначално са малко и дори осмивани от някои дипломати; но вълната на възмущение в британската и френската преса става лавина.
• Ботев е бил по-скоро поет и публицист, отколкото военен стратег; четата му е романтичен, но зле подготвен акт на отчаяние.

VII. Църковната борба – повече политика и пари, отколкото чисто духовен порив

Борбата за независима българска църква (завършила с издаването на султански ферман за Екзархията през 1870 г.) е един от основните митове на Възраждането.

• Икономически фактор: Българските епархии не искат да плащат данъци и такси на Цариградската патриаршия. Местните търговци и чорбаджии настояват за икономическа автономия и контрол над имотите на църквата.
• Национална идея: Постепенно борбата придобива национален характер – езикът в богослужението, местната власт и училищата се свързват със „събуждането“ на българската идентичност.
• Влияние на Русия и великите сили: Русия подкрепя българите, защото иска да увеличи влиянието си в православния свят и да отслаби гръцката патриаршия. Османската власт също вижда полза – разделянето на православните отслабва гръцкия елит, който понякога е политически проблемен.

Малко известни факти:

• Много от първите екзархийски владици са хора, които дълго време са били лоялни към Патриаршията и сменят позицията си по политическа целесъобразност.
• Борбата често е била локална – различни градове спорят за това кой да бъде епископ и чия община ще контролира имотите и училищата.
• Гръцките духовници не винаги са били мразени; на места са уважавани заради образование и авторитет.

VIII. Жените във Възраждането – скритата сила

В традиционния разказ жените се появяват епизодично (най-често Райна Княгиня).
Истината е по-богата:

• Просвета: Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в Плевен. Сава Филаретова и Елисавета Багряна (по-късно) са част от процеса на културно пробуждане.
• Революционна дейност: Жените участват в комитети – крият оръжие, пренасят съобщения, лекуват ранени. Станка Николица Спасо-Еленина например е била активен съратник на Левски.
• Икономическа роля: Заможни вдовици или жени от търговски фамилии финансират училища и църковни начинания.

Това участие често се игнорира в каноничния разказ, който остава мъжко-центриран.

IX. Социални напрежения и липсата на „единен народ“

Един от най-големите митове за Възраждането е, че „народът е бил единен“.
Всъщност обществото е дълбоко разделено:

• Град – село: градските търговци и занаятчии мислят в категории модерна нация; селяните често са прагматици, зависими от местните чорбаджии и османските власти.
• Богати – бедни: чорбаджиите са предпазливи, докато бедните често търсят спасение в революцията.
• Религиозни различия: католици (в Северозападна България), униати, протестантски мисии – всички влизат в сложни отношения с православното мнозинство.
• Етническа мозайка: освен българи, има значителни общности гърци, турци, арменци, евреи, които имат свои интереси и понякога подкрепят, а понякога се противопоставят на националното движение.

X. Културният живот на Възраждането – между Европа и традицията

Просветата и училищата

Възрожденските училища често се представят като чисто български плод на „народно пробуждане“, но реалността е по-глобална.

• Габровското училище (1835) е първото светско училище, но неговата методика се основава на взаимноучителната система, развита във Великобритания и Франция.
• Неофит Рилски превежда и адаптира чужди учебници.
• Петър Берон (автор на „Буквар с различни поучения“ – Рибния буквар) учи в Германия и Франция, а възгледите му са европейски модерни.

Много български учители са космополити – учат в Русия, Гърция, Австрия, Сърбия. Тези влияния често са омаловажавани в националния мит, който набляга на „самородния“ гений на народа.

Книгоиздаване и печат

• Първите български печатници са в Букурещ, Брашов, Виена, Цариград.
• Някои от първите издания са на гръцки или църковнославянски, защото такава е пазарната логика – българският език още няма масов читател.
• Издатели като Христо Г. Данов работят в условия на силна конкуренция с гръцки и сръбски книги.

Театър и изкуство

• Първите театрални представления са по западен образец – пиеси на Молиер, Шилер, Гогол.
• Много художници и иконописци работят в смесен стил – между православната традиция и западната живопис.

XI. Икономическата динамика – новата буржоазия

Търговия и индустриални зачатъци

• Българските търговци имат силни позиции в Цариград, Браила, Букурещ, Виена, Марсилия.
• Някои фамилии (като хаджи Мина Пашов, Хаджи Михо Петрович) стават финансови двигатели на училища, църкви и комитети.
• В градове като Габрово, Копривщица, Търново и Сливен се зараждат ранни индустрии – текстил, кожи, занаятчийски работилници, които по-късно стават фабрики.

Чорбаджиите – сложната класа

Те са едновременно спонсори на националното движение и консервативни пазители на реда.

• Подкрепят училища и книги, защото виждат смисъл в образованието на своите деца и в икономическото развитие.
• Често са против въстания, които могат да разрушат търговията и да предизвикат репресии.
• След Освобождението част от тях стават новата политическа и икономическа аристокрация.

Малко известен факт

През 1860–1870-те години много български търговци създават банкови мрежи и дават кредити не само на сънародници, но и на турци и гърци. Българската буржоазия се оформя още преди създаването на държавата и е част от по-широкия икономически свят на Османската империя.

XII. Международният контекст – без него освобождение нямаше да има

Романтичният наратив често твърди, че „народът се вдигнал и сам се освободил“. Истината е, че руско-турската война (1877–1878) и намесата на великите сили са решаващи.

• Априлското въстание не успява военно, но жестокото му потушаване предизвиква медийна буря в Европа.
• Британският журналист Джанюариъс Макгахан публикува потресаващи репортажи за Батак и Перущица.
• Уилям Гладстон (лидер на британските либерали) използва темата за политически натиск върху собственото си правителство.
• Русия вижда шанс да увеличи влиянието си на Балканите и обявява война.

Без тези външни фактори е малко вероятно България да се беше освободила в края на XIX век.

XIII. Раждането на националния мит след 1878 г.

След Освобождението младата Княжеска България има нужда от история, която да обединява.
Така започва системното изграждане на митологията на Възраждането:

• Левски е превърнат в светец на нацията – образът му се пречиства от реалните компромиси, грешки и сложни идеи.
• Ботев се превръща в символ на героичната саможертва, макар самият той да е бил радикален публицист и социалистически мислител, не просто национален поет.
• Априлското въстание е представено като всенародно, въпреки че реално е локализирано и с ограничена подкрепа.
• Църковната борба е романтизирана като чисто духовна и национална, въпреки силния икономически мотив.

Ролята на образованието

Учебниците от края на XIX и началото на XX век оформят еднопластов патриотичен разказ. Целта е държавата да възпита национално самосъзнание – важно за консолидацията, но често за сметка на историческата сложност.

XIV. Политическа употреба в Царска България (1878–1944)

• Санстефанска България се превръща в мит и политически идеал – идеята за „несправедливо разпокъсана родина“ доминира.
• Левски е използван като символ на борбата за национално обединение – Македония, Тракия, Добруджа.
• Чорбаджиите от епохата се представят по-негативно, защото новата политическа класа иска да се отграничи от „старите богаташи“.
• Възраждането се използва за легитимация на експанзионистичната политика на България в Балканските войни.

XV. Социалистическата митология (1944–1989)

След 1944 г. комунистическата власт пренаписва мита според своята идеология:

• Революционерите са представени като борци за социална справедливост.
• Чорбаджиите са демонизирани като „експлоататори“.
• Църквата е изтласкана на заден план – акцентът пада върху „народната борба“.
• Левски и Ботев се „пролетаризират“ – изваждат се техни цитати за социална справедливост, пренебрегват се други, които не се вписват.

Въпреки това социалистическата епоха популяризира Възраждането масово чрез училища, паметници, филми и литература.

XVI. Политическата употреба на Възраждането след 1989 г. и съвременните митове

1. Новият политически пейзаж и нуждата от „историческа легитимация“

След падането на комунистическия режим през 1989 г. България влиза в период на тежка политическа и икономическа трансформация.
Новите партии и движения – от демократични и либерални до националистически – търсят исторически символи, за да изградят доверие и идентичност. Най-удобният ресурс е именно Възраждането, защото то вече е силно романтизирано и дълбоко заложено в учебниците, литературата и националната памет.

2. Присвояването на Левски – от всички и за всичко

Националисти

• Крайно националистически формации (например ВМРО в различните ѝ политически превъплъщения, по-късно партии като „Възраждане“) използват Васил Левски като символ на безкомпромисна борба за „чиста и свята България“.
• Извадени от контекст негови цитати се използват срещу малцинства, бежанци, ЕС и НАТО.
• Пропуска се, че Левски е призовавал за равноправие на всички народности в бъдещата република и е бил вдъхновен от европейския либерализъм.

Либерали и реформатори

• Левски се използва и от либералните партии като символ на гражданско общество, законност и борба с корупцията.
• Цитира се неговото виждане за република и „чиста и свята република“, но без критично обсъждане на реалните условия на XIX век.

3. Ботев – от поет-революционер до инструмент за идеологически битки

• Социалистическите партии продължават да виждат в него борец за социална справедливост и народна свобода.
• Националистите акцентират върху антиосманските му стихове и омаловажават факта, че Ботев е имал леви, социалистически идеи и космополитни възгледи.
• В последните години Ботев често е използван в антиевропейски контекст – като „истинският борец срещу чуждото и предателството“.

4. Априлското въстание – романтизиран бунт като инструмент за мобилизация

• Политическите речи често представят Априлското въстание като пример за „народно единство“ срещу външния враг.
• Националистически партии използват тази метафора, за да внушат, че съвременното общество трябва да се „вдигне“ срещу глобализация, миграция или „западно влияние“.
• Пропуска се, че въстанието е било локално, с ограничени сили, и че голяма част от населението е останало пасивно или дори враждебно към бунта поради страх от репресии.

5. Църковната борба – от икономически спор до „битка срещу Запада“

• Днес някои политици представят църковната борба като антизападен акт, твърдейки, че българите са отхвърлили чуждо влияние, за да запазят „чистата си духовност“.
• В действителност борбата е била икономическа и административна – за контрол над църковните имоти и финанси, и е подкрепена дори от Османската власт, защото отслабва гръцкия елит.

6. Паисий Хилендарски – оръжие срещу глобализацията

• Националистическите формации често цитират Паисий: „О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“
• Използват го за атака срещу Европейския съюз, модерните идентичности и глобализацията, представяйки го като застъпник за културна изолация.
• Реално Паисий черпи сведения от западни и гръцки хроники, а трудът му е продукт на мултикултурна среда в Света гора.

7. Митът за „единния народ“ – инструмент за потискане на различието

• Много съвременни партии внушават, че във Възраждането „целият народ е бил единен срещу тиранията“.
• Исторически фактите сочат друго:
  • силно социално разслоение (богати търговци срещу бедни селяни),
  • град-село напрежение,
  • регионални и религиозни различия.
• Този мит се използва, за да се обявява всяко различно мнение днес за „предателство“ и да се изгражда авторитарна култура на единодушие.

8. Опити за легитимация на авторитаризъм

• Някои политически лидери твърдят, че „силната ръка“ е необходима, защото разединението е било причина за провалите на Възраждането.
• Игнорира се, че епохата е богата на граждански инициативи, интелектуални дебати и плурализъм – без тях не би имало модерна българска нация.

9. Конкретни съвременни примери (2000–2020 г.)

• Националистически партии (Атака, ВМРО, „Възраждане“) често организират шествия на 3 март и 19 февруари, където се използват цитати на Левски и Ботев за атаки срещу ЕС, НАТО и мигранти.
• Политици от различни лагери употребяват образа на Паисий за аргументи срещу „чужди учебници“ и „западни влияния“ в образованието.
• Дебатът за Истанбулската конвенция (2018 г.) – някои оратори цитираха Възрожденци, за да заклеймят „чуждата идеология“ като заплаха за „българската духовност“, въпреки че много от Възрожденците са били просветители, отворени към Европа.
• Протести и контрапротести – често лозунгите „Да спасим България!“ и „Да не предаваме Левски!“ се използват за напълно различни каузи – от антикорупционни до антимигрантски.

10. Медийната среда и опростяването

• Телевизии и вестници често използват шаблонни клишета за „героичното минало“ без контекст, за да генерират емоция.
• Социалните мрежи са пълни с фалшиви цитати на Левски и Ботев, които обслужват моментни политически интереси.
• Популярни видеа в YouTube и TikTok често представят Възраждането като битка срещу „Запада“ и „предателите“, въпреки че историческите факти са по-комплексни.

11. Последствия от политическата митология

• Поляризация – митът за „единния народ“ и „вечния враг“ се използва за разделяне на обществото на „истински българи“ и „предатели“.
• Подмяна на историческото знание – критичните изследвания се заглушават от патриотарска реторика.
• Манипулиране на младежта – училищата често учат опростена версия, която лесно се използва за политически цели.

Заключение и критичен прочит на Възраждането днес

1. Какво научихме за реалното Възраждане

1. Епохата не е еднородна и героична
   • Българското общество между края на XVIII и 70-те години на XIX в. е социално разделено: заможни търговци и чорбаджии срещу бедни селяни, градски елити срещу традиционно село, православни срещу католици и протестанти.
   • Националното съзнание не възниква внезапно, а се развива бавно – чрез търговски контакти, образование, идеи от Европа и Русия.
2. Чорбаджиите и елитът са амбивалентни
   • Те финансират училища, църкви и книги, но често избягват революции и подкрепят османската власт, за да защитят богатството си.
   • След Освобождението стават новата буржоазна класа.
3. Църковната борба е икономически мотивирана
   • Националният елемент се засилва по-късно; първоначално целта е местните общини да запазят средства и власт.
   • Русия и Османската власт играят важна роля за създаването на Екзархията.
4. Революционните движения са малобройни
   • Левски, Ботев и комитетите имат силен символен заряд, но реалната подкрепа е ограничена.
   • Априлското въстание е локализирано и провалено военно; успехът му е морален и дипломатически – привлича вниманието на Европа.
5. Освобождението не е чисто „народно дело“
   • Без руската намеса, европейската дипломация и медийното възмущение след 1876 г. България вероятно нямаше да бъде освободена през XIX в.
   • Великите сили действат според собствените си интереси.

2. Митологизирането – защо се появява и защо е опасно

Защо младата държава има нужда от митове

След 1878 г. България е нова, несигурна държава. За да създаде идентичност и да обедини разнородното население, тя изгражда национален канон.
Историята на Възраждането е опростена – герои, жертви, единство. Това помага за национално самосъзнание, но изтрива сложността.

Опасностите

• Изкривяване на миналото – реални факти и противоречия се скриват.
• Манипулация – политиците използват символите за собствени цели, създават фалшиви врагове и делят обществото на „патриоти“ и „предатели“.
• Автоматично възпроизводство на митове – учебниците и медиите поддържат еднообразен наратив, който не развива критично мислене.

3. Политическите злоупотреби днес – механизъм

1. Изваждане на цитати от контекст
   – Левски и Ботев се цитират фрагментарно, за да подкрепят различни каузи: анти-ЕС, анти-мигрантски, антикорупционни.
2. Романтизация на насилието
   – Априлското въстание се използва за насърчаване на идеята, че проблемите днес се решават с „вдигане на бунт“, а не с институции и гражданско общество.
3. Противопоставяне на „чистата нация“ срещу „чуждите“
   – Възраждането се представя като борба срещу всяко чуждо влияние, въпреки че тогавашните българи активно черпят идеи и подкрепа от Европа.
4. Изграждане на авторитарни оправдания
   – Легендата за „разединението“ се използва, за да се внушава, че са нужни силни лидери и потискане на опозицията.

4. Как да се противопоставим на митологизацията

• Образование с критическо мислене
  Учениците трябва да изучават източници, да разбират социалния контекст, да виждат противоречията, а не само героични лозунги.
• Историческа журналистика
  Сериозни медии и изследователи да разобличават фалшивите цитати и популистките манипулации.
• Плурализъм в паметта
  Да признаем ролята на жените, различните социални класи, международните фактори, а не само „чистите герои“.
• Научен подход
  Историята да не бъде инструмент на партийна пропаганда. Държавата да подкрепя академични изследвания, а не патриотарска митология.

5. Защо реалистичният поглед е по-вдъхновяващ

Истинското Възраждане показва човешката сложност – хора, които се борят, колебаят, правят компромиси, но все пак успяват да изградят модерна нация. То не е приказка за безстрашни герои и единен народ, а реална история за труден път към свобода и идентичност. Това е по-вдъхновяващо от мита, защото показва, че промяната е възможна въпреки страха, интересите и разделенията.

Българското Възраждане е извор на гордост, но само когато го познаваме честно. Ако искаме да бъдем зряло общество, трябва да приемем, че:

• свободата е дошла и с помощта на международната политика;
• революционерите са били смели, но малко;
• икономическите интереси и социалните конфликти са оформили съдбата на движението;
• митологизирането служи днес за политическа манипулация.

Истината не прави историята по-малко героична – тя я прави по-човешка, по-ценна и по-устойчива срещу злоупотреби.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК