ПЕСЕНТА “ИГРАЛИ СА КУКЛИЦИ”

Лазаровден е един от най-поетичните и символично натоварени пролетни празници в българската народна традиция. Свързан с култа към плодородието, новия живот и женската зрелост, този ден съчетава древни езически корени и християнски пластове, като се празнува в съботата преди Цветница – Лазарова събота.

I. Произход и символика

Празникът носи името си от Свети Лазар – библейски персонаж, възкресен от Христос, символ на възкресението и новия живот. В народната вяра обаче Лазаровден (наричан още Азаровден в някои краища на България) е по-скоро културно-обреден ритуал, посветен на младостта, възмъжаването и плодородието.

Особено силно в този ден се акцентира върху моминството – всяка девойка трябва да стане “лазарка”, да участва в обреда, за да “замомее”, тоест да бъде приета за готова за женитба. Смята се, че ако момичето не участва в лазаруването, то остава без късмет, не се задомява и дори може да стане подвластна на магични създания като змейове – популярни в българската митология като същества, които отвличат хубави девойки.

II. Обредът на лазаруването

Моминска група, песни и символи

На Азаровден момите се събират на групи – обикновено по седем, девет или единадесет (винаги нечетен брой). Облечени в пъстри празнични народни носии, с веници от пролетни цветя и забрадки, лазарките символизират пролетта, жизнеността и плодородието. Те обикалят всяка къща в селото и пеят обредни лазарски песни, предназначени за всеки член от семейството – за здраве, късмет, берекет и любов.

Домакините посрещат момите с радост, защото вярват, че ако в къщата влязат лазарки, ще има здраве, плодородие и щастие през цялата година. Те ги даряват с яйца – символ на нов живот, пари, брашно, боб или други дребни дарове.

Пускането на венците

След обиколката на селото, лазарките се събират край реката. В особено тържествен ритуал всяка мома пуска своя венец по течението на водата. Това е момент на гадание: ако венецът плува добре и не се заплете, се смята, че момичето скоро ще се омъжи. Понякога момци се крият край реката – ако някой хване венец, това се тълкува като знак, че ще поиска за съпруга момата, чийто венец е уловил.

Този обред има дълбока магическа функция – свързва реката (като символ на живота и съдбата) с бъдещето на девойката. Венецът, сплетен с любов, надежда и цветя, е като послание към съдбата.

III. “Играли са куклици” – Лазарски песни и танци

С особена поетичност се отличава обредната песен “Играли са куклици, Лазаре”, изпълнявана по време на лазаруването. Тя описва с метафори и образи празничния ден – девойките танцуват (“играли са куклици”) по “сребърни улици”, а “лалетата падаят” – цветята символизират пролетта, младостта и моминската хубост.

Текст на песента:

Играли са куклици, Лазаре,
по сребърни улици, Лазаре.
Койлата се веея, Лазаре,
лалетата падая, Лазаре.

Ергените одея, Лазаре,
лалетата сбирая, Лазаре.
На моми ги давая, Лазаре,
а моми ги плетоя, Лазаре.

На венци ги правея, Лазаре,
на глави ги турая, Лазаре.

Символиката е прозрачна – лалетата (или други пролетни цветя) са метафора за любовта и даровете между млади хора. Момците подаряват цветя, девойките ги вплитат във венци – вечното кръгово движение на живота и любовта.

IV. Значения и вярвания

Азаровден и ритуалите на лазаруването съчетават:

• магическо предпазване – от злини, змейове и безбрачие;
• пожелателна сила – за плодородие и здраве;
• преминаване от детство към зрелост – чрез участието в обреда момичето се превръща в мома, готова за брак;
• социален ритуал – лазарките се представят пред общността, а момците могат да ги харесат и дори да “харесат” венец, избирайки бъдеща съпруга.

Азаровден е не просто празник – това е обредно посвещение в живота, любовта и зрелостта. Чрез пъстрите венци, песните и танците момичетата се прераждат като жени, готови да носят любов, плодородие и продължение на рода. Всяка крачка, всяка песен, всеки венец са изпълнени със смисъл, който надхвърля индивидуалното и се вплита в общата тъкан на българската традиция.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК