КАПИТАН НИКОЛА АНДРЕЕВ

В историята на България има десетки безименни или полузабравени герои, чиито подвизи в битките за национално обединение остават извън учебниците, но са живи в съзнанието на малцина потомци или в името на някое село, гара или улица. Един от тези герои е капитан Никола Колев Андреев – офицер от Българската армия, загинал геройски в първите дни на Балканската война при обсадата на Одрин през 1912 година.

I. Историческа обстановка: България пред прага на война

След десетилетия на революционни борби, въстания и дипломатически неуспехи, в началото на XX век българската нация е на прага на нова надежда – Балканските войни (1912–1913). Обединени с другите балкански народи срещу отслабващата Османска империя, българите влизат във войната с идеала за освобождение на останалите под турско владичество българи в Македония и Тракия.

В този контекст, през октомври 1912 г. започва първата Балканска война. Втора българска армия, под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов, е съсредоточена в района Търново-Сеймен – Харманли – Хасково с числен състав около 96 000 души. Основната ѝ задача е да обгради и неутрализира силно укрепената Одринска крепост, защитавана от значителни османски сили.

II. Османският отпор: Плана на Шукри паша

На 8 октомври 1912 г., османският военачалник Шукри паша, командващ Одринския гарнизон, получава нареждане от Истанбул да спре българското настъпление на изток от река Тунджа. За целта той организира подвижен резерв от три дивизии и ги насочва към селата Муратчалъ и Таушанкуруджукьой. Паралелно с това, за да предотврати евентуален български пробив към Одрин, той изпраща и сборна редифска дивизия, съставена предимно от резервисти – възрастни, частично обучени войници, под командването на местни офицери.

Тази дивизия заема стратегическа отбранителна позиция на платото между реките Арда и Марица, в близост до селата Юруш и Коюнлук – места, които ще се превърнат в сцена на един от най-героичните боеве в първите дни на войната.

III. Българското разузнаване и разгръщането на дивизията

Българското военно командване се ориентира навреме благодарение на успешно подслушани телефонни разговори между турски офицери, които разкриват намерението за контранастъпление на 9 октомври. Това дава възможност на генерал-майор Димитър Кирков, командир на 8-а пехотна Тунджанска дивизия, да подготви ефективна отбрана.

Планът му е следният:

• 51-ви пехотен полк – защита на позицията при с. Юруш;
• 10-и Родопски полк – настъпление към с. Коюнлук;
• 30-и Шейновски полк – обход и удар по левия турски фланг.

IV. Предпоставките за сражението

Вечерта на 8 октомври, бойните дружини от 51-ви полк са разположени на фронта, но командирът смята позицията за уязвима. На разсъмване на 9 октомври той нарежда 3-та и 4-та дружина да се изтеглят и окопаят около кота 152. Разузнавателни патрули срещат съпротива и потвърждават присъствието на турски сили.

Към 9:30 ч. започва интензивен артилерийски и стрелкови бой, продължил през целия ден. Турска батарея открива огън по окопите на 3-та дружина, но бързо е принудена да отстъпи под натиска на 8-ми артилерийски полк. Междувременно турската пехота атакува с изненадваща маневра, възползвайки се от релефа и гънките на терена, доближавайки се на 300–400 метра от позициите на 4-та дружина.

Ситуацията е критична: Българите удържат позицията

4-та дружина е подложена на тежък натиск. Подполковник Петър Калканджиев предприема незабавни действия – удължава фронта, укрепва фланговете, вкарва полкови резерви. Въпреки това турските вериги продължават да напират. В 14:30 ч. в боя е хвърлена 2-ра дружина – до този момент в резерв. Тя открива точен и мощен огън, който забавя и частично отблъсква турската атака.

Контранастъплението: Родопци, Шейновци и Плевенци в синхрон

Успоредно с това, 10-и Родопски полк и 30-и Шейновски полк реализират планирания обход. Шейновци успяват незабелязано да проникнат в тила на турците. Изненадата е пълна – българските войници запяват „Шуми Марица“, а бойният вик „Ура!“ разтърсва фронта. Турската отбрана се пропуква, а войниците на редифската дивизия панически напускат кота 135.

Родопци атакуват с щик при Коюнлук и обръщат врага в бягство. Командирът на 2/9 бригада, полковник Попов, изпраща артилерийско отделение от 9-и артилерийски полк и пехотна поддръжка от 33-ти пехотен Свищовски полк, които откриват флангов огън срещу турците пред фронта на 51-ви полк. Това окончателно пречупва съпротивата им.

V. Подвигът на капитан Никола Андреев

В 15:30 часа командирът на 51-ви полк дава заповед за обща атака. Първи от окопите изскача капитан Никола Колев Андреев, родом от Стара Загора, командир на 10-а рота.

Със сабя в ръка и плам в очите, той извиква:

– Напред, юнаци, след мен! Да сразим поробителите!

Воден от личния си пример, капитан Андреев увлича ротата си в атака „на нож“. Турците се отдръпват, но в близък ръкопашен бой няколко редифи го пронизват със щикове. Въпреки тежките си рани, капитанът не отстъпва. Неговата решимост заразява всички ротни и дружинни командири. Настъплението продължава с ярост – вражеските линии се разпадат, мнозина се предават, други се удавят в река Марица.

Смъртта на героя

Смъртно ранен, капитан Андреев е отнесен в превързочния пункт, а след това в дивизионния лазарет. Там неговият приятел, доктор Проданов, полага отчаяни усилия да го спаси, но без успех – раните са фатални.

Спомените на телеграфиста Димитър Илийчев, записани по-късно в книгата „Последната крепост“ от Владислав Карагеоргиев, оставят трайно впечатление:

Видях един офицер на носилка – тежко ранен. Казвал се капитан Андреев. Това беше пет часът следобед. Сякаш като сега го гледам… гледаше спокойно и през нощта (много беше студено нея нощ) издъхнал…

VI. Посмъртна слава и признание

Първоначално тялото му е погребано до жп станция „Кадъкьой“, но по предложение на Щаба на действащата армия гарата е преименувана на „Капитан Андреево“. Това е първият официален жест на почит към героя.

През 1915 г., след като село Виран Теке е присъединено към България, там се заселват български изселници от Източна Тракия. Те настояват то да носи името на героя. През 1934 г. селото е официално преименувано на Капитан Андреево. Там са пренесени и тленните останки на капитан Андреев, които са препогребани с военни почести. В негова памет е издигнат скромен паметник, който напомня на поколенията за подвига му.

Признателният български народ увековечава името му в песен – текст от Любомир Бобевски, музика от Александър Кръстев. Така, както много герои са възпети от народната поезия, и капитан Андреев намира място в песенното ни наследство.

Подвигът на капитан Никола Колев Андреев е повече от военен епизод – той е символ на саможертвата, дълга и идеала, с които поколения българи са бранили своята земя. За съжаление, подобни личности често остават извън официалната историческа памет. Но всяко село, всяка гара, всеки паметник и всяка песен, носещи името му, ни напомнят, че нашата свобода е заплатена с живот.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК