ЦАР ФЕРДИНАНД I БЪЛГАРСКИ

Цар Фердинанд I (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha, 26 февруари 1861 – 10 септември 1948)
е една от най-значимите личности в новата българска история – реформатор, дипломат, меценат и владетел, чието управление бележи както върховете на българската независимост и териториално разширение, така и тежките удари на националните катастрофи. Неговият 31-годишен престой на трона (1887–1918) съвпада с ключовия период, в който България се утвърждава като модерна държава, но също така преживява драматични военни и политически кризи.

I. Произход и ранни години

Фердинанд е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена. Той е член на династията Сакс-Кобург и Гота-Кохари, която е дала владетели на Белгия, Великобритания и Португалия.

• Баща: Принц Август Сакс-Кобург-Готски – генерал и дипломат.
• Майка: Принцеса Клементина Орлеанска – дъщеря на Луи-Филип I, крал на Франция.

Детството му е изпълнено с културни влияния – живее във Виена, Париж, Бон. Получава отлично образование, усвоява няколко езика, проявява интерес към естествени науки, архитектура, музика и изкуства. Известен е със своята елегантност и любов към редките растения, пеперуди и птици.

II. Издигане на престола

След абдикацията на княз Александър Батенберг (1886) България се оказва в международна изолация и политическа нестабилност. С подкрепата на Великобритания и Австро-Унгария, и благодарение на усилията на правителството на Стефан Стамболов, Фердинанд е избран за княз от Великото народно събрание на 7 юли 1887 г.

На 14 август 1887 г. той полага клетва в Търново. Русия отказва да го признае, а германският канцлер Бисмарк предрича провал. Въпреки това Фердинанд остава решителен и започва да консолидира властта си.

III. Първи години на управление

Фердинанд управлява в тандем със Стефан Стамболов (1887–1894), чиято твърда антируска политика и модернизационни реформи укрепват младата държава.

След убийството на Стамболов през 1895 г. Фердинанд постепенно поема пълен контрол над политическия живот. През 1896 г. синът му Борис приема православието – акт, който успокоява Русия и довежда до международното признаване на Фердинанд като законен княз.

IV. Културна и икономическа модернизация

Фердинанд е страстен естет и визионер. Той се стреми да превърне България в „малка, но културна“ европейска държава.

Архитектурни и урбанистични проекти

• Изграждане на нови булеварди и паркове в София (Борисова градина).
• Построяване на ключови обществени сгради: Народният театър, Университетът, Военният клуб.
• Разширяване и облагородяване на дворците в София и Евксиноград.

Наука и образование

• През 1911 г. Българското книжовно дружество е преобразувано в Българска академия на науките.
• Създават се нови училища, финансират се стипендии за студенти.
• Фердинанд е признат орнитолог, член на научни дружества, въвежда ботанически редки видове в България.

V. Провъзгласяване на независимостта – Кулминацията на българската държавност

Провъзгласяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. е сред най-значимите събития в историята на страната, а ролята на Фердинанд в него е централна – той е не само символичен актьор, но и стратег, който с тънка дипломатическа преценка избира точния момент и начин да извърши този исторически акт.

Международният контекст

В началото на ХХ в. Османската империя е в дълбока криза – Младотурската революция от 1908 г. сваля султан Абдул Хамид II и връща конституцията. Европа е разтърсена от напрежение – Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, а Великите сили са заети със собствените си противоречия.

Фердинанд вижда възможност да постави въпроса за пълния суверенитет на България, която де юре все още е васално княжество на султана според Берлинския договор (1878), макар де факто да е почти независима.

Подготовката

Провъзгласяването не е спонтанен акт – Фердинанд и правителството на Александър Малинов внимателно подготвят почвата:

• Дипломатически сондажи: Българските дипломати сондират позициите на Великите сили. Особено важно е неутралното или благосклонно отношение на Австро-Унгария и Великобритания.
• Финансово уреждане: Водят се преговори с Турция за уреждане на финансовите задължения по Източната железница и други спорове, за да се намалят рисковете от военен конфликт.
• Избор на момент: Събитията са синхронизирани с анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, така че вниманието на Османската империя и Европа да бъде разделено.

Денят на провъзгласяването

На 22 септември 1908 г. Фердинанд пристига във Велико Търново – старопрестолната столица на Второто българско царство, което придава мощна символика на събитието. В църквата „Св. 40 мъченици“ в присъствието на министрите, висшия клир и общественици, Фердинанд прочита манифеста за независимост, написан от министър-председателя Малинов.

Манифестът съдържа силно патриотичен и национално-обединителен тон. Фердинанд обявява, че „България от днес е независимо царство“. След прочитането се служи молебен, отслужен от екзарх Йосиф, и се изстрелват топовни салюти.

Символика и титла

Фердинанд приема титлата „Цар на българите“, която възкресява традицията на българските средновековни владетели. Това е важен момент – титлата подчертава, че той е цар не просто на територията, а на народа, независимо къде живее той – в княжеството, в Македония или в Тракия.

Международен отзвук

• Османската империя: първоначално реагира остро, но поради вътрешни проблеми и дипломатически натиск, сключва споразумение с България (април 1909 г.) – независимостта е призната срещу финансова компенсация.
• Великите сили: Великобритания и Австро-Унгария подкрепят акта, Русия се примирява, виждайки възможност за влияние чрез православието и кръщението на Борис.
• Сърбия и Гърция: гледат с подозрение, но не предприемат действия, тъй като вниманието им е насочено към кризата с Австро-Унгария.

Ролята на Фердинанд

Фердинанд е не просто изпълнител, а двигател на целия процес:

• Той лично настоява церемонията да се проведе във Велико Търново – символ на българската държавност.
• Урежда въпросите с двореца във Виена и кайзера Вилхелм II, за да получи тяхното мълчаливо одобрение.
• Прецизно подбира момента – в разгара на международната криза, когато реакцията срещу България ще бъде отслабена.
• Съзнателно приема титлата „Цар“ – жест на самочувствие и демонстрация, че България вече е равноправна на останалите европейски монархии.

Значение за България

Актът на независимост е апогей на следосвобожденския период:

• Освобождава страната от всякаква формална зависимост от султана.
• Укрепва авторитета на Фердинанд, който вече може да се нарича „цар“ редом с другите европейски владетели.
• Засилва националното самочувствие и дава тласък за активна външна политика.

Историците често определят този момент като „второ Освобождение“, защото той завършва процеса, започнат през 1878 г. и превръща България в напълно суверенна държава.

VI. Ролята на цар Фердинанд в Балканските войни (1912–1913)

Цар Фердинанд е не само държавен глава, но и главен стратегически и дипломатически фактор в двете Балкански войни. Той вижда в тях шанс да завърши националното обединение и да превърне България във водеща сила на Балканите.

Първата балканска война (1912–1913)

Фердинанд активно участва в създаването на Балканския съюз със Сърбия, Гърция и Черна гора.

• Дипломатическа роля: лично одобрява и насърчава тайните договори, сключени със Сърбия и Гърция, включително военната конвенция със Сърбия, която разпределя бъдещите територии в Македония.
• Военна подготовка: подкрепя модернизацията на армията, назначаването на способни генерали (Иван Фичев, Радко Димитриев) и концентрирането на силите за бърза и решителна кампания.
• Амбиции: мечтае да влезе в Цариград като „император на българи и ромеи“. Победите при Лозенград, Люлебургаз и Одрин го доближават до тази мечта, макар Великите сили да не допускат българските войски да влязат в османската столица.

Оценка: В Първата война Фердинанд постига почти всичко, което си е поставил за цел – освобождаване на Тракия и Одрин, пробив на османската мощ на Балканите. България става водеща военна сила в региона.

Междусъюзническата война (1913)

След победата идва спорът за Македония. Сърбия отказва да отстъпи обещаните земи, аргументирайки се с това, че не е получила Босна и Херцеговина (анексирана от Австро-Унгария).

• Фердинандовата позиция: Той настоява България да получи цялата територия по договора и вярва, че бърз военен удар ще принуди Сърбия и Гърция да капитулират.
• Решението за война: На 16 юни 1913 г. е даден фаталният „царски съгласие“ (т.нар. „кралско писмо“), с което се разрешава атаката по цялата фронтова линия.
• Грешка: България воюва едновременно срещу Сърбия и Гърция, без да има подкрепа от Великите сили, което позволява Румъния и Османската империя да се намесят.

Последствия:

• Поражение на българската армия.
• Загуба на Южна Добруджа, значителни части от Македония и Беломорието.
• Огромни човешки и икономически загуби – т.нар. Първа национална катастрофа.

Алтернативите, които Фердинанд е имал

Историците посочват, че Фердинанд е можел да избере по-прагматичен подход:

1. Мирен компромис: Да приеме предложението на Русия за международен арбитраж, което вероятно би дало на България поне част от спорните територии без война.
2. Изчакване: Да не започва война през лятото на 1913 г., а да използва дипломатически натиск и по-благоприятна международна ситуация.
3. Съюз с една от страните: Можел е да се договори със Сърбия или Гърция срещу териториални компенсации и да изолира другата страна.

Личният фактор

Много историци смятат, че честолюбието и амбицията на Фердинанд играят ключова роля в решението за война. Той вярва, че България е непобедима след победите от 1912 г., подценява съпротивата на съседите и надценява възможността за бърз успех. През юни 1913 г. Фердинанд нарежда атака срещу Сърбия и Гърция, надявайки се да получи цялата Македония. Вместо това България претърпява поражение, губи територии и преживява Първата национална катастрофа.

VII. Първата световна война и абдикация

Влизането на България във войната

След катастрофата от 1913 г. Фердинанд вижда в Първата световна война шанс за реванш и ревизия на Букурещкия мирен договор. Неговата основна цел е да върне изгубените територии – особено Вардарска Македония и Южна Добруджа – и да осъществи националния идеал за обединение на всички българи.

Фердинанд и правителството на д-р Васил Радославов водят сложни преговори както с Антантата, така и с Централните сили:

• Антантата обещава на България територии в Македония, но не гарантира всичко, което България иска, а настоява за незабавна мобилизация срещу Централните сили.
• Централните сили предлагат пълно удовлетворяване на българските претенции спрямо Сърбия и обещават връщането на Южна Добруджа след войната.

Фердинанд избира Централните сили – решение, което според историците е продиктувано от убеждението му, че Германия и Австро-Унгария ще победят и ще преначертаят картата на Европа.

Участие на България във войната

През октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия. Българската армия постига впечатляващи успехи:

• Кампанията срещу Сърбия: заедно с германците и австро-унгарците България разгромява сръбската армия и окупира Вардарска Македония.
• Войната срещу Румъния (1916): българските войски участват в настъплението в Добруджа и си връщат Южна Добруджа.
• Позиционна война: от 1916 до 1918 г. България държи фронтовата линия на Македонския фронт срещу войските на Антантата.

Фердинанд следи кампанията отблизо, често посещава фронта и се гордее с бойния дух на армията.

Изтощението на България

Към края на войната страната е изтощена:

• Икономика: липсва храна, индустрията е парализирана, цените растат.
• Общество: недоволство сред селяните, глад в градовете, политическа нестабилност.
• Армия: деморализация, липса на резерви, масови дезертьорства.

Фердинанд е твърд привърженик на продължаването на войната, надявайки се на „чудо на Западния фронт“, но ситуацията става критична.

Пробивът при Добро поле и катастрофата

През септември 1918 г. войските на Антантата пробиват фронта при Добро поле. Българската армия започва масово отстъпление. В тила избухва Войнишко въстание, което заплашва да прерасне в революция.

Абдикацията

На 29 септември 1918 г. България подписва Солунското примирие. На 3 октомври 1918 г. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III.

Причини за абдикацията:

• Натиск от политическите партии и обществото, които го обвиняват за поражението.
• Опасност от революция, която може да унищожи монархията.
• Желание да запази трона за династията Сакс-Кобург и Гота, като жертва себе си.

След абдикацията Фердинанд напуска България и заминава в изгнание в Кобург, Германия.

Последствия

• Политически: С абдикацията монархията е спасена, а Борис III успява да стабилизира страната през 20-те години.
• Лични: Фердинанд никога не се връща в България, но продължава да следи събитията и да поддържа връзка със семейството си.
• Исторически: Решението му за участие във войната е оценявано противоречиво – то донася краткотрайни успехи (Добруджа, Македония), но довежда до Втората национална катастрофа и тежки репарации.

На 3 октомври 1918 г. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III и напуска България, за да спаси монархията от падане.

VIII. Живот в изгнание

След абдикацията си на 3 октомври 1918 г. Фердинанд напуска България и се установява в родовото си имение в Кобург, Германия. Животът му в изгнание обхваща цели 30 години и преминава в изолация, но и в активна интелектуална и научна дейност.

Емоционално състояние и отношения с България

Фердинанд преживява абдикацията тежко – чувства се предаден от българските политици и народ, но същевременно не губи интерес към съдбата на страната.

• Поддържа редовна кореспонденция със сина си цар Борис III, но не се намесва директно в управлението.
• Следи внимателно международните новини, анализира политическите процеси на Балканите и в Европа.
• До края на живота си нарича България „моето царство“ и мечтае за връщане, макар че никога не предприема такава стъпка.

Научни и културни занимания

Фердинанд се посвещава на своите стари страсти – ботаника, орнитология и градинарство.

• Създава в имението си оранжерии с редки орхидеи и екзотични растения, превръщайки градините в образцови.
• Участва в научни дружества и пише статии по природо-научна тематика.
• Поддържа контакти с европейски учени, изпраща и получава образци на редки растения и насекоми.

Така бившият цар се превръща в уважавана фигура сред природоизследователските среди в Централна Европа.

Личен живот в Кобург

След смъртта на втората си съпруга Елеонора (1917) Фердинанд остава вдовец до края на живота си.

• Известен е с ексцентричен стил – облича се винаги елегантно, дори в частния си дом.
• Обича лов, музика, изискано готвене и събиране на изкуство.
• Поддържа малък, но верен двор в Кобург, включващ лични секретари, градинари и домашни помощници.

Отношения със семейството

Фердинанд запазва топли чувства към децата си:

• Цар Борис III – често го съветва чрез писма, особено в началото на управлението му.
• Княз Кирил Преславски – поддържа активна кореспонденция. След 1944 г. научава с болка за екзекуцията му от комунистическата власт.
• Принцесите Евдокия и Надежда – често го посещават в Кобург и му изпращат новини за живота в България.

Отношение към Втората световна война

Фердинанд е свидетел на възхода на нацизма и избухването на Втората световна война.

• Първоначално приема с интерес идеята за реванш на Германия, но постепенно се дистанцира от режима на Хитлер.
• Страда от бомбардировките над Германия през 1944–1945 г., които засягат и Кобург.

Последни години и смърт

След 1944 г. Фердинанд остава почти напълно изолиран – новата комунистическа власт в България премахва монархията, екзекутира регентите, конфискува имуществото на династията. Това е най-тежкият удар за стария цар.

Фердинанд умира на 10 септември 1948 г. на 87-годишна възраст. Погребан е в криптата на църквата „Св. Августин“ в Кобург.

• През 2018 г. част от сърцето му е пренесено в България и положено в католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София – символичен жест на помирение между него и страната, която той е управлявал. През 2024 г. са пренесени и тленните му останки. Решението на служебния кабинет е прието във връзка с писмо от инициативния комитет за връщане на тленните останки на цар Фердинанд.

Наследство от изгнанието

Макар и далеч от властта, Фердинанд запазва аристократично достойнство и оставя богато наследство:

• Научни колекции от растения и пеперуди.
• Спомени и писма, които са ценен източник за изследователите на българската история.
• Образа на монарх, който никога не се отказва от титлата си и остава свързан духовно с България до края.

IX. Личен живот на цар Фердинанд I

Животът на Фердинанд извън политиката е също толкова колоритен, колкото и неговото управление. Той е космополит с изтънчен вкус, страстен учен, естет и любител на лукса, който се стреми да внесе европейски блясък в българския двор.

Бракове и семейство

Първи брак:

• През 1893 г. Фердинанд се жени за принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска – представителка на влиятелната католическа династия на Бурбоните-Парма.
• Бракът е сключен главно по политически съображения, за да укрепи позициите на Фердинанд сред католическите сили и европейските дворове.
• Мария Луиза умира през 1899 г. след раждането на четвъртото им дете, оставяйки Фердинанд вдовец.

Деца от първия брак:

1. Борис III (1894–1943) – наследява престола, цар на България (1918–1943).
2. Кирил Преславски (1895–1945) – княз, регент след смъртта на Борис III, разстрелян от комунистическия режим.
3. Принцеса Евдокия (1898–1985) – известна с благотворителна дейност и обществена активност.
4. Принцеса Надежда (1899–1958) – омъжена за Херцог Албрехт Вюртембергски, живее дълги години в Германия.

Втори брак:

• През 1908 г. Фердинанд сключва брак с принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц – жена с дълбоки хуманитарни убеждения.
• Елеонора се превръща в символ на милосърдие – основава болници, работи като милосърдна сестра по време на Балканските войни, грижи се лично за ранени войници.
• Умира през 1917 г. от рак, оставяйки огромна празнина в живота на Фердинанд.

Характер и лични качества

Фердинанд е сложна, многопластова личност:

• Естет и колекционер: обожава редки растения, орхидеи, екзотични птици. Неговите дворцови оранжерии и градини във „Врана“ са образец на ботаническо изкуство.
• Ексцентричност: обича пищните униформи, скъпите бижута и церемониалните паради. Носел е перфектно ушити фракове и дори в частния си живот държал на етикета.
• Интелектуалец: владее няколко езика, запален е по науката, музиката и изкуството.
• Чувствителен и честолюбив: силно реагира на критики, често обидчив, но способен на чаровно и дипломатично поведение, когато е нужно.

Връзки с европейските дворове

Фердинанд е роднина на почти всички европейски монарси от своето време.

• Поддържа контакти с британската кралица Виктория (негова леля), германския кайзер Вилхелм II, австрийския император Франц Йосиф.
• Често посещава светски събития в Европа и се опитва да позиционира България като „равноправна“ монархия.
• Известен е с това, че обича да блести на международната сцена, да демонстрира великолепието на българския двор и личния си вкус.

Лични страсти и хобита

• Ботаника: създава уникални градини, внася десетки нови растителни видове в България.
• Орнитология: събира и изучава птици, някои видове са кръстени на неговото име.
• Мода и етикет: въвежда строги правила за облеклото на двора, които приближават София до виенския и парижкия стандарт.
• Лов: страстен ловец, организирал ловни излети в Рила и Стара планина.

Слухове и скандали

Фердинанд е обект на редица слухове – както за интимния му живот, така и за неговите ексцентрични навици. В западната преса често е описван като „цветен принц“ – блестящ, остроумен, но и понякога с външност и поведение, смятани за необичайни за един балкански владетел.

Макар подобни теми да са били табу в България, днес изследователите разглеждат тези слухове като част от пълния му психологически портрет и насложеното около него културно наследство.

Отношения със семейството

Фердинанд е взискателен баща, но обича децата си. Особено близък е с Борис, когото подготвя за престола.

• Пише му писма с наставления по политика, военни въпроси и етикет.
• След абдикацията продължава да се интересува от управлението на Борис III, макар и от дистанция.

В крайна сметка личният живот на Фердинанд е отражение на неговия характер – комбинация от блясък, интелект, естетическа страст и силна амбиция, които го правят един от най-колоритните владетели на Европа в началото на ХХ век.

X. Анализ на политическите грешки и стратегическите дилеми

Историците разглеждат управлението на Фердинанд и като поредица от тежки политически избори:

Междусъюзническата война

• Грешка: Решението да атакува съюзниците без дипломатическа подкрепа от Великите сили.
• Алтернатива: Можел е да приеме компромисно решение за подялбата на Македония и да изчака благоприятна международна обстановка.
• Последствие: България се оказва изолирана и претърпява поражение от обединените армии на съседите.

Първата световна война

• Грешка: Изборът да се присъедини към Централните сили, воден от желанието за реванш срещу Сърбия и връщане на Южна Добруджа.
• Алтернатива: Неутралитет или присъединяване към Антантата, което би могло да донесе по-малко рискове и евентуални териториални придобивки след войната.
• Последствие: България претърпява ново поражение, втора национална катастрофа и тежки репарации.

Личен стил на управление

• Фердинанд често взема решения самостоятелно, воден от честолюбие и амбиция, което го прави непредвидим за политическите партии.
• Неговият стремеж да играе „голяма роля“ в европейската политика надхвърля възможностите на страната и довежда до пренапрягане на силите.

Историците спорят дали тези решения са били неизбежни заради геополитическата среда или са резултат на личните му амбиции. Съвременният консенсус е, че Фердинанд е блестящ дипломат, но посредствен стратег, чиито авантюристични планове са стрували скъпо на България.

Подробна хронологична таблица на цар Фердинанд I

Дата / Период	Събитие / Значение
26 февруари 1861	Ражда се във Виена като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакс-Кобург-Готски.
1861–1870	Ранно детство във Виена и Париж. Получава частно образование, възпитаван в католически дух от майка си принцеса Клементина Орлеанска.
1870–1878	Учи в елитни училища в Бон и Виена; развива интерес към ботаника, орнитология, история и военна стратегия.
1878–1886	Млад принц, често гостува по европейските дворове, развива дипломатически умения, участва в ловни излети и социални събития.
20 август 1881	Смърт на баща му, принц Август. Фердинанд наследява имения и титли от бащината линия.
1886	След преврата срещу княз Александър Батенберг започват преговори за нов владетел на България.
7 юли 1887	Великото народно събрание избира Фердинанд за княз на България.
14 август 1887	Пристига в Търново и полага клетва като Княз на България. Започва труден период без международно признание, при разрив с Русия.
1887–1894	Управлява с помощта на министър-председателя Стефан Стамболов – период на стабилизация, икономически растеж и антируска политика.
1893	Женитба с принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска във Виена.
30 януари 1894	Раждане на първородния син Борис (бъдещ цар Борис III).
1895	Убийство на Стефан Стамболов. Фердинанд постепенно започва да управлява по-авторитарно.
1895–1899	Раждат се останалите деца: Кирил (1895), Евдокия (1898), Надежда (1899).
31 януари 1899	Смърт на съпругата му Мария Луиза при раждането на Надежда. Фердинанд остава вдовец.
1896	Кръщение на Борис по православен обряд в София. Това събитие нормализира отношенията с Русия и води до международното признаване на Фердинанд като законен княз.
1896–1907	Период на културен и икономически възход: изграждане на Народния театър, Университета, библиотеката, урбанизация на София.
1902	Посещение на Фердинанд в Русия – възстановяване на дипломатическите отношения.
1908 (28 февруари)	Брак с принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц.
22 септември 1908	Провъзгласяване на Независимостта на България във Велико Търново. Фердинанд приема титлата Цар на българите.
1909	Великите сили официално признават българската независимост.
1911	Преобразуване на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките под покровителството на Фердинанд.
1912 (октомври)	България влиза в Първата балканска война като част от Балканския съюз.
1912–1913	Победи на българската армия при Лозенград, Люлебургаз, Бунархисар, Одрин. Фердинанд е на фронта, следи операциите лично.
16 юни 1913	Дава съгласие за настъпление срещу сръбските и гръцките позиции – начало на Междусъюзническата война.
юли 1913	Поражение на България, подписване на Букурещкия мирен договор – Първа национална катастрофа.
1915 (октомври)	България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили.
1915–1916	Победа над Сърбия, окупация на Вардарска Македония.
1916	Кампания в Добруджа – победа над румънската армия, връщане на Южна Добруджа.
1917	Смърт на съпругата му Елеонора. Фердинанд остава за втори път вдовец.
септември 1918	Пробив на Македонския фронт при Добро поле, започва войнишко въстание.
29 септември 1918	Подписване на Солунското примирие.
3 октомври 1918	Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III и напуска България.
1918–1948	Живот в изгнание в Кобург, Германия – отдава се на ботаника, орнитология и писане на мемоари.
1920-те	Поддържа писмена кореспонденция с Борис III, дава съвети по политически въпроси.
1930-те	Разширява ботаническите си колекции, градините му в Кобург стават образцови.
1943	Смърт на Борис III – Фердинанд е съкрушен.
1944	След Деветосептемврийския преврат комунистическият режим в България екзекутира княз Кирил. Фердинанд преживява тежка лична драма.
1944–1945	Преживява бомбардировките над Германия по време на Втората световна война.
10 септември 1948	Смърт в Кобург на 87-годишна възраст.
2018	Част от сърцето на Фердинанд е пренесено и положено в католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София.

Цар Фердинанд I остава една от най-сложните и влиятелни фигури в българската история. Под негово управление България преминава пътя от васално княжество до международно признато царство, постига културен и икономически разцвет и се превръща във водеща военна сила на Балканите.

Фердинанд е владетел с визия, дипломатически талант и изискан вкус, но и човек, чиято амбиция и самоувереност водят страната до две национални катастрофи. Той е едновременно строител на модерна България и трагичен стратег, чийто стремеж към „Велика България“ надхвърля реалните възможности на страната.

Днес образът му продължава да предизвиква спорове, но неговото наследство е безспорно – без Фердинанд България едва ли би достигнала своя политически и културен апогей в началото на ХХ век.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК