Системата на парламентарната република има много привърженици по света, но и много критици. В САЩ учените не крият неприязънта си към нея, дори гледат с насмешка на механизмите ѝ, докато изтъкват преимуществата на президентската република. Сред тях са липсата на парламентарни кризи, както и по-ясното разделение на властите. Професорите ми в университета даваха примери с държави като Италия, където партията победител понякога регистрира резултат от мижавите 14-15%, коалициите са нестабилни и съставени от партии с противоположни идеи, а животът на правителствата е средно около година. Не крия, че се дразнех от високомерното отношение на тези учени и от натякването, че от американската система по-добра в света няма, но и по това време в България не се бяхме сблъсквали с този парламентарен проблем, защото обикновено победителите на изборите имаха абсолютно мнозинство и не им се налагаше да влизат в коалиция. Първата коалиция всъщност се случи през 2005 г. и тя бе тройна. В последвалите 5 парламентарни вота само веднъж не се е стигало до коалиция.
Проблемът с многото малки партии с недостатъчен вот всъщност може да се реши в рамките на парламентарната република. За целта е необходимо да се въведе мажоритарен вот, който да предопредели два основни играча. Дори по-малки партии да успеят да излъчат по някой депутат с победа в определени населени места, те няма да могат да разчупят двуполюсния модел, който се образува почти винаги при провеждането единствено на мажоритарен вот. За пример може да послужи САЩ, където има много партии, но заради отсъствието на пропорционален вот в Конгреса влизат представители само на две големи партии. Изключение правят само по някой уж независим представител, който обикновено се придържа към една от двете партии. В България не липсват предложения за мажоритарен вот и целта за това е ясна, но хората не го виждат все още. Такава система на избор ще убие малките партийки и те ще имат нулева репрезентация в парламента. Ако за някои това е хубаво, други го виждат като удар по репрезентативната демокрация.
Независимо дали изборите ще са мажоритарни, или пропорционални, парламентарната република има един друг основен недостатък, а именно липсата на реално разделение на властите, което уж е фундамент в една демократична държава. В случая законодателната и изпълнителната власт се сливат, тъй като парламентът назначава и уволнява правителството, а законодателните инициативи на правителство се изпълняват от парламента. Парламентарният контрол е само на хартия. Не е възможно съществуването на правителство без подкрепата на парламента, докато при президентските републики обратното е доста често явление.
Затова една наглед налудничава идея се завъртя за т. нар. парламентарен балотаж. Това означава след парламентарния вот, на който се разпределят депутатските места между много на брой партии, да се проведе втори тур между двете политически сили с най-много гласове на първия тур. Спечелилата на втори тур партия получава мандат да състави самостоятелно правителство. Може да се каже, че тук има елемент на пряка демокрация, защото гласоподавателите всъщност дават мандата за съставяне на ново правителство. По този начин един разнороден парламент и едно еднородно правителство ще изпълняват функциите си много по-отчетливо, отколкото при парламентарната република. Такъв вид държавна структура всъщност представлява министерска или премиерска република, като премиерът се явява нещо като еквивалент на президента в САЩ, който търси компромис с невинаги подкрепящ го законодателен орган. Парламентът си действа по законодателните въпроси, правителството се съсредоточава върху изпълнителната власт, спазвайки наличните закони. Парламентът да не назначава премиера и да не може да го уволнява. Сваляне на правителството предсрочно да може да става чрез рекол, както правят много щати в САЩ с губернаторите си. Това означава, че след събиране на определен брой обществени подписи се организира общонационален вот, на който народът гласува дали да си уволни правителството, или да го остави на власт. И макар тази идея за премиерска република да не е популярна, тя има предимство с по-демократичния си характер от гледна точка на това, че народът си избира хем представители в парламента от много партии, хем дава мандат за съставяне на правителство на една-единствена партия. Няма разнородни коалиции, няма парламентарни кризи, няма проблеми с разделението на властите. Проблемите потенциално биха дошли от обструктивен парламент, който саботира изпълнителната власт до степен на тотално връзване на ръцете чрез законови рестрикции, или пък от прекомерна намеса на съдебната власт в решенията на законодателната и изпълнителната власт чрез отсъждания по възникнали спорове, възникнали между последните две, но политическата стабилност при всички случаи би била много по-трудно разклатена.
Някои биха казали, че премиерската република е абсолютна безсмислица, защото тя на практика съществува и сега под формата на президентска република. Дали главата на правителството ще се нарича президент, или пък премиер, си е чисто технически проблем. След като вече има функциониращи президентски републики, защо да въвеждаме тепърва премиерска република, чийто механизъм би бил почти идентичен? Отговорът е, че при евентуална премиерска република идеята е президент отделно пак да си има, като той да изпълнява от една страна репрезентативни и вето функции: при липсата на двукамарен парламент президентът да може да налага вето на законодателните инициативи на парламента, а в същото време да може да налага и вето на управленските инициативи на изпълнителната власт, той да се явява балансьор и на законодателната, и на изпълнителната власт, като неговото вето да може да бъде отхвърляно от парламента посредством квалифицирано мнозинство. От друга страна да е балансиращ фактор и спрямо съдебната власт, като има право да номинира съдии. Разбира се, механизмът по избора на президент може да остане същия като досега.
Собствените ми политико-идеологически убеждения не съвпадат с принципите нито на парламентарната, нито на премиерската република, но разглеждането на различни структурни опции за държавата винаги ми е било интересно занимание. Много хора вярват, че всичко вече е измислено и предъвквано до болка, че няма място за нови идеи, защото те реално не са нови. В този смисъл идеята за премиерска република ще бъде с лека ръка отхвърлена от доста експерти като абсурдна или пълна безсмислица на фона на многото други утвърдени опции, но пък и все по-малко хора отричат лошата функционалност на парламентарната република.
Автор: Николай Стефанов
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
