ПЕТЪР КИРОВ

Българската спортна история познава много имена, оставили дълбока диря с постиженията си на международната сцена. Сред тях обаче малцина могат да се сравнят с величието на Петър Киров – двукратен олимпийски шампион, трикратен световен първенец, четирикратен европейски шампион и притежател на десетки други отличия. Роден в скромно селско семейство, Киров се превръща в един от най-успешните български спортисти на XX век, чийто принос надхвърля тепиха и остава траен в развитието на българската и световната борба.

I. Ранни години и първи стъпки

Петър Киров е роден на 17 септември 1942 година в село Калчево, Ямболско. Израства в традиционно българско семейство, където родителите му възпитават него и братята му в трудолюбие, честност и устойчивост – качества, които по-късно ще му помогнат да покори върховете на световния спорт.

Интересът му към борбата идва още от детските години, когато на селските панаири присъства на традиционните пехливански боеве. Споменът за наградите – дори 200-килограмов бик за победителя – и за гордостта, с която местните борци печелят уважението на публиката, остава дълбоко в съзнанието му. В казармата служи като радиотелеграфист, а след уволнението си започва работа във фабрика „Сила“ в Ямбол, след като изкарва курсове за стругар.

Тогава още не подозира, че спортната му съдба предстои да се разгърне.

II. Първи стъпки в борбата

Спортната му кариера започва сравнително късно – едва на 21-годишна възраст. Първоначално няколко треньори го отхвърлят, но съдбовната среща с Пантелей Боев променя всичко. Боев забелязва неговия потенциал и го насочва към класическата борба, докато другият ямболски талант – Байо Баев – остава в свободния стил. Това разделение позволява и на двамата да се развият, без да си пречат.

В националния отбор пътят му е труден, защото в категория до 52 кг. титуляр е сребърният медалист от Олимпиадата в Токио’64 – Ангел Керезов. Киров трябва да се пребори за своето място, което и прави – с решителност, труд и постоянство.

III. Олимпийските триумфи

Мексико 1968

Пътят към първата олимпийска титла започва с приемането му във ВИФ (днес НСА), макар и от втория опит. Въпреки че клубове като „Левски-Спартак“ проявяват интерес към него, Киров остава верен на „Академик“. Там е под ръководството на легендарния Димитър Добрев – първият български олимпийски шампион (Рим 1960).

През 1967 г. в Минск печели европейска титла, побеждавайки двукратния световен шампион Сергей Рибалко – съветски борец с прозвище „Аптекаря“ заради хладнокръвния си стил. Тази победа му отваря вратите към Олимпиадата в Мексико. Подготовката за игрите е тежка – националният отбор тренира в недостроената база на Белмекен, дори в палатки.

Въпреки трудностите Киров стига до златния медал. Посрещането му в София е триумфално – на стадиона до днешното НДК ректорът на ВИФ проф. Иван Стайков му организира специална церемония пред хиляди зрители.

Мюнхен 1972

Четири години по-късно в Мюнхен Киров отново доказва превъзходството си. Използва психологическа стратегия – на тренировки си представя, че е на състезание, а на самото състезание мисли, че просто тренира. Резултатът е поразителен: не дава нито една точка на съперниците си по време на целия турнир. Златният медал му е връчен лично от президента на МОК Ейвъри Бръндейдж.

Опитът за трето злато

През 1976 г. в Монреал Киров е готов за трета олимпийска титла, но съдбата му поднася жесток удар. Още в първата минута на схватката с румънеца Нику Джинга изкълчва рамото си и е принуден да се откаже. Така остава с две олимпийски титли – постижение, което само по себе си е върховно.

IV. Световни и европейски титли

Освен олимпийските успехи Петър Киров триумфира и на световната сцена. Той е трикратен световен шампион – Едмънтън (1970), София (1971), Катовице (1974) – и четирикратен европейски шампион – Минск (1967), Берлин (1970), Мадрид (1974), Санкт Петербург (1976).

Особено паметно остава Световното първенство в София през 1971 г., когато за пръв път на стадион „Васил Левски“ прозвучават скандиранията „Българи юнаци“ – възглас, който и до днес е символ на спортната гордост.

V. Рекорди и отличия

• 52 златни медала в кариерата си.
• 11 пъти носител на златния пояс на турнира „Никола Петров“.
• Неизменен държавен шампион между 1965 и 1976 г.
• Двукратен носител на приза „Спортист на годината на България“ (1970 и 1971).

VI. След края на състезателната кариера

След като прекратява активната си спортна дейност, Киров се насочва към треньорската и научната работа. Въпреки твърдението на Райко Петров, че „от добър състезател не може да стане добър треньор“, Киров опровергава това – неговите възпитаници печелят медали на европейски и световни първенства.

Заема редица важни постове:

• Старши треньор на националния отбор по класическа борба.
• Заместник-председател на спортно дружество „Академик“ – София.
• Председател на Българската федерация по борба.
• Ръководител на катедра „Борба и джудо“ в НСА.

С времето получава и академично признание – става професор, доктор. Често обича да казва: „На катедрата съм професор, но на тепиха съм академик“ – реплика, която символизира дълбоката му връзка с клуба „Академик“ и с българския спорт.

Хронология на спортните успехи на Петър Киров

Година	Събитие	Място	Постижение
1965	Държавно първенство (България)	София	Първа титла като държавен шампион (начало на серия до 1976 г.)
1967	Европейско първенство	Минск, СССР	Златен медал (побеждава Сергей Рибалко – двукратен световен шампион)
1968	Олимпийски игри	Мексико Сити, Мексико	Олимпийски шампион (първо злато)
1970	Европейско първенство	Берлин, ГДР	Златен медал
1970	Световно първенство	Едмънтън, Канада	Световен шампион
1970	Турнир „Никола Петров“	София	Златен пояс (едно от рекордните 11 отличия)
1970	Спортист на годината	България	Избран за „Спортист №1 на България“
1971	Световно първенство	София, България	Световен шампион (побеждава Джордже Стоичу на финала)
1971	Спортист на годината	България	Втори път избран за „Спортист №1 на България“
1972	Олимпийски игри	Мюнхен, ФРГ	Олимпийски шампион (без да даде точка на съперниците)
1974	Европейско първенство	Мадрид, Испания	Златен медал
1974	Световно първенство	Катовице, Полша	Световен шампион
1976	Европейско първенство	Санкт Петербург (тогава Ленинград), СССР	Златен медал
1976	Олимпийски игри	Монреал, Канада	Отпада след контузия (изкълчено рамо в първата схватка)
1965–1976	Държавни първенства	България	12 поредни години държавен шампион
1965–1976	Турнир „Никола Петров“	София	11 пъти носител на златния пояс

Хронология на треньорската и академичната кариера на Петър Киров

Година	Длъжност / дейност	Институция / организация	Постижения и принос
1976	Прекратява състезателната си кариера	–	Насочва се към треньорска и организационна работа в спорта
1977 – 1980	Старши треньор на националния отбор по класическа борба	България	Под негово ръководство състезатели печелят медали от европейски и световни първенства
1980 – 1990-те	Заместник-председател	Спортно дружество „Академик“ – София	Работи активно за развитието на борбата и за поддържането на традициите на клуба
1980-те – 1990-те	Председател	Българска федерация по борба	Ръководи националната структура на спорта, помага за организирането на турнири и развитието на млади таланти
1990-те – 2000-те	Ръководител на катедра „Борба и джудо“	Национална спортна академия „Васил Левски“ (НСА)	Работи с млади спортисти и студенти, съчетавайки преподавателска и научна дейност
2000-те	Научна и академична дейност	НСА	Става професор, доктор. Автор и съавтор на трудове, свързани с борбата и методиката на спорта
Цялата кариера	Активна връзка със спортен клуб „Академик“	София	Често казва: „На катедрата съм професор, но на тепиха съм академик“ – символ на вярност към клуба и спорта

Петър Киров остава в историята като една от най-великите личности в българския спорт. Неговата упоритост, талант и дисциплина го издигат на върха на световната класическа борба. Но още по-ценен е примерът, който дава – че независимо от трудностите, със силна воля и вяра в собствените възможности могат да се постигнат върховете.

Киров е не само двукратен олимпийски шампион и многократен световен и европейски първенец, но и символ на българския дух, на постоянството и на спортното величие, което вдъхновява поколения спортисти след него.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК