СТРУМСКАТА ОПЕРАЦИЯ В ПСВ (1916)

Струмската операция е едно от важните, но често по-малко познати сражения от Първата световна война на Македонския фронт. Тя се провежда през есента на 1916 г. в долината на река Струма и околните планински райони, в контекста на сложната обстановка след румънското влизане във войната и настъплението на Антантата по цялата линия на фронта. За България това сражение има отбранителен характер, насочено към осуетяване на британските и гръцките планове за настъпление към вътрешността на Македония и за стабилизиране на южния сектор на фронта.

I. Исторически контекст

След включването на България във войната на страната на Централните сили (септември 1915 г.) и успешното участие в разгрома на Сърбия, българската армия заема обширни територии в Македония. До средата на 1916 г. фронтът се стабилизира: на север – в района на Морава и Вардар, на юг – по линията на Беласица, Дойран и Струма.

През август 1916 г. Румъния влиза във войната на страната на Антантата, което принуждава Централните сили да прехвърлят значителни сили за нов фронт на север. В същото време Антантата решава да активизира действията на Македонския фронт, за да облекчи румънците и да изтощи българските армии. В рамките на това общо настъпление се провеждат три основни операции: Чеганската (при Флорина – от гръцка страна), Костуринската (при Битоля) и Струмската.

II. Разположение на силите

Български войски

• 7-ма пехотна рилска дивизия (част от Втора армия, командвана от ген. Георги Тодоров).
• Допълнителни части за укрепване на линията по Струма и Беласица.
• Общият състав на българските сили в този сектор е около 45 000 – 50 000 войници.
• Задача: задържане на линията, недопускане на пробив по Струма и в Беласица.

Антанта

• Британска 10-а дивизия и части от други английски съединения, подсилени с гръцки доброволчески формирования („Национална отбрана“).
• Общ състав: около 40 000 – 45 000 души.
• Задача: настъпление в долината на Струма с цел отклоняване на български сили от Битоля и Дойран, а при успех – навлизане към Серско поле и вътрешността на Македония.

III. Ход на операцията

Подготовка

Британското командване планира широк фронтален удар в района на долината на река Струма, в сътрудничество с настъплението на съюзниците при Костур и Флорина. Целта е обвързване на българските сили, за да не могат да бъдат прехвърлени към по-важните сектори около Битоля.

Първи сблъсъци

• В началото на септември 1916 г. британските войски предприемат настъпателни действия в посока Неврокоп (днес Гоце Делчев) и Демирхисарския район.
• Българските войски укрепват позиции по долината на Струма, използвайки естествените прегради на планините – Беласица и Пирин.
• Следват ожесточени престрелки и артилерийски дуели, но липсва мащабен пробив.

Основни сражения

• Между 20 и 30 септември британците настъпват с по-голяма сила към Долна Джумая (дн. Благоевград) и долината на Места, но българите ги отблъскват.
• Силни сражения се водят край селата Кара Кьой, Орляк и в района на Ангиста.
• Българската отбрана използва отлично терена – дълбоки дефилета, укрепени височини и река Струма като естествена бариера.

Кулминация и отстъпление на британците

• До началото на октомври 1916 г. британците се убеждават, че пробивът по Струма е невъзможен без огромни загуби.
• Те се изтеглят на изходните си позиции, задържайки само малки плацдарми по десния бряг на реката.
• Впоследствие фронтът се стабилизира и до края на войната секторът „Струма“ остава относително тих в сравнение с Дойран и Битоля.

Загуби

• Български войски: около 3 500 убити, ранени и изчезнали.
• Британци и съюзници: около 6 000 жертви, включително значителен брой поради болести (малария, дизентерия).

IV. Значение на операцията

1. Отбранителен успех за България – армията удържа стабилно позициите си по Струма, въпреки настъплението на по-добре снабден противник.
2. Облекчаване на тежестта върху другите фронтове – българите задържат британците и не позволяват тяхното навлизане към Серско поле и Долна Джумая.
3. Стратегическа стабилност – макар фронтът да остава „замразен“, успехът позволява на България да съсредоточи основните си сили в по-важните битки край Битоля и Дойран.
4. Психологически ефект – укрепва доверието във възможностите на българската армия да устоява на атаки от по-силно въоръжен противник.

Таблица за Струмската операция (септември–октомври 1916 г.)

Дата / Период	Основни събития и развитие на операцията	Загуби и последици
Начало на септември 1916 г.	Антантата започва координирано настъпление по Македонския фронт. В сектора „Струма“ британските части (10-а дивизия) с подкрепа на гръцки доброволци преминават в настъпление. Българската 7-ма пехотна рилска дивизия заема силно укрепени позиции по долината на Струма, Беласица и Пирин.	Леките сблъсъци водят до ограничени загуби. Българите печелят време за укрепване.
10–15 септември 1916 г.	Британците настъпват към Неврокоп и Демирхисар. Основни сблъсъци при селата Кара Кьой и Орляк. Българските войски използват планински позиции и отблъскват всички атаки.	Десетки убити и ранени от двете страни. Англичаните осъзнават трудността от фронтални атаки в планински район.
20–25 септември 1916 г.	Кулминация на операцията. Британците насочват главния си удар към Долна Джумая (дн. Благоевград) и долината на р. Места. Артилерийски обстрел, последван от масирани атаки. Българите задържат височините и успешно използват реката като естествена преграда. Всички британски щурмове са отблъснати.	Българските загуби – няколкостотин убити и ранени. Британските – над 2 000 жертви. Загубите подкопават морала на настъпващите.
26–30 септември 1916 г.	Последни опити на британци и гърци да се закрепят в района на Ангиста и да разширят плацдармите си по десния бряг на Струма. Българската съпротива остава твърда.	Български: още няколкостотин жертви. Антанта: около 1 500 убити и ранени. Малките британски плацдарми са изолирани и не позволяват стратегически пробив.
Началото на октомври 1916 г.	Британците се изтеглят към изходните си позиции, след като се убеждават, че пробивът е невъзможен. Фронтът се стабилизира. Българите остават господари на по-голямата част от долината.	Общи загуби: Български – около 3 500 (убити, ранени, изчезнали). Антанта – около 6 000 (вкл. жертви от малария и други болести). Настъплението е окончателно провалено.

След неуспеха при Струма британските войски ограничават действията си основно до ограничени рейдове и артилерийски обстрели. Районът на Струмския фронт остава по-тих до 1918 г., когато генералното настъпление на Антантата довежда до пробива при Добро поле и общия срив на българската отбрана.

Струмската операция от есента на 1916 г. е важен епизод от Първата световна война за България. Макар да не придобива известността на боевете при Дойран или Битоля, тя показва устойчивостта и боеспособността на българските войски. Заедно с останалите отбранителни действия на Македонския фронт, тази операция доказва, че България може да брани успешно своите позиции срещу една от най-силните армии на света по онова време – британската.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК