БЪЛГАРСКИЯТ КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ

Конституционализмът е идеята, че властта трябва да бъде ограничена чрез писани правила, а гражданите да имат защитени права и свободи. Той предполага върховенство на закона, разделение на властите и механизми за контрол върху управлението. В българската история конституционализмът преминава през бурен и непоследователен път — от мечтите на възрожденците за свободна и демократична държава, през една от най-либералните конституции на XIX в., през авторитарни режими и тоталитарния комунизъм, до демократичното възраждане след 1989 г.

Тази първа част разглежда развитието на конституционните идеи от XVIII в. до края на социализма (1989 г.), поставяйки основите за разбирането на съвременната Конституция от 1991 г.

I. Възрожденските корени на българския конституционализъм

Историческа среда

В края на XVIII и през XIX век Османската империя отслабва, а българите преживяват културно и национално пробуждане. Просветителските идеи на Европа — свобода, равенство, народен суверенитет — достигат чрез пътешествия на търговци, студенти и занаятчии в Централна Европа и Русия.
Българската преса и училища се развиват, формирайки национален елит, готов да мисли за бъдещата държавност.

Френската революция (1789), американската независимост (1776) и революциите от 1848 г. оказват влияние върху българската интелигенция. Вестници като „Свобода“ на Любен Каравелов публикуват текстове за правов ред и народно представителство.

Първи правни устави и програми

Въпреки че България е под османско владичество, възрожденците вече мислят в категории на конституция:

• Георги Раковски публикува програми за бъдеща българска държава, вдъхновени от либералните идеи.
• Любен Каравелов (1867 г.) създава „Привременен закон за народните горски чети“ — с основи на изборност и отчетност.
• Васил Левски чрез Вътрешната революционна организация изгражда устави, които изискват ред, дисциплина, контрол на ръководителите от народа и справедливо управление.
• Гюргевски революционен комитет (1876 г.) приема „Привременен закон“, предвиждащ републиканска форма и свобода на съвестта.

Тези документи не са държавни конституции, но показват осъзната нужда от основен закон и правила, които да ограничават произвола на властта.

Българската екзархия — училище по самоуправление

Създаването на Българската екзархия (1870) — с изборни мирянски съвети и устав — учи българите на самоуправление и участие. Това е пряка подготовка за бъдещ парламентаризъм.

II. Раждането на модерна българска държава и Търновската конституция (1879)

След Освобождението — нова политическа реалност

Руско-турската война (1877–1878) води до освобождение. Санстефанският договор обещава голяма България, но Берлинският конгрес (1878) я разделя на Княжество България и автономна Източна Румелия. Великите сили изискват за Княжеството да се изработи конституция.

Учредителното събрание в Търново

На 10 февруари 1879 г. в Търново се свиква Учредителното народно събрание:

• 229 депутати — духовници, революционери, търговци, селяни, интелектуалци.
• Две течения: либерали (Петко Каравелов, Петко Славейков) и консерватори (Тодор Икономов, Драган Цанков в началото по-умерен).
• Либералите настояват за широки права и силен парламент, консерваторите — за силен монарх и ценз за гласоподавателите.

Влияния

Проектът за конституция е изготвен от руската администрация (княз Дондуков-Корсаков), но е силно повлиян от Белгийската конституция (1831), която по онова време е модел на либерализъм. Добавени са елементи от френското и сръбското законодателство.

Основни принципи

• Народен суверенитет — цялата власт произтича от народа.
• Разделение на властите — законодателна, изпълнителна, съдебна.
• Конституционна монархия — князът е държавен глава, но правителството отговаря пред парламента.
• Широки свободи — свобода на печата, на събранията, неприкосновеност на личността и собствеността.
• Всеобщо мъжко избирателно право (21+ години), без тежки имуществено-образователни цензове.
• Велико народно събрание за промяна на конституцията и решаване на съдбоносни въпроси.

Структура

Търновската конституция има 22 глави и 169 члена, подробно уреждащи правата на гражданите, ролята на институциите и механизмите за контрол.

Значение

Търновската конституция (1879) е една от най-демократичните в Европа за времето си. Тя дава свобода и парламентаризъм на младата държава, която тепърва изгражда своите институции.

III. Еволюция и изпитания на Търновската конституция (1879–1946)

Ранни кризи и Режим на пълномощията

Княз Александър Батенберг (1879–1886) бързо влиза в конфликт с либералите. През 1881 г. с руска подкрепа въвежда „режим на пълномощията“, суспендира Конституцията и управлява почти самовластно. Съпротивата и недоволството връщат конституционния ред през 1883 г.

Поправки 1893 и 1911

• 1893 г. — въвеждат се ограничения на свободите, засилва се изпълнителната власт.
• 1911 г. — при цар Фердинанд правомощията на монарха се увеличават (особено във външната политика), парламентът отслабва.

Партиен живот и демокрация

Между 1880-те и 1930-те години в България има относителен плурализъм: либерали, демократи, радикали, земеделци, социалисти. Най-ярък е периодът на БЗНС и Александър Стамболийски (1919–1923), който управлява с аграрна програма и демократични принципи, но е свален с преврат.

Закон за защита на държавата (1924)

Приет за борба с комунизма след атентата в църквата „Св. Неделя“, този закон ограничава политическите свободи и показва как демокрацията се отдръпва пред лицето на терора.

Превратът от 19 май 1934

Военната организация „Звено“ взема властта, забранява партиите и фактически суспендира парламентаризма. Цар Борис III възстановява монархията през 1935 г., но установява личен авторитарен режим — парламентът е без реална власт.

Втората световна война и краят на монархията

България се присъединява към Тристранния пакт (1941), макар да избягва участие на фронта срещу СССР. След смъртта на Борис III (1943) управлението отслабва. На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт (с подкрепа на Червената армия) извършва преврат — Търновската конституция фактически престава да действа. Следва референдум (1946), който премахва монархията и подготвя нов тотално различен модел.

IV. Социалистическият период — нов тип конституционализъм (1947–1989)

Конституцията от 1947 г. (Димитровска)

Приета на 4 декември 1947 г., тя бележи радикален разрив с предишната традиция.

Основни характеристики:

• Народна република с ръководна роля на Българската комунистическа партия (БКП).
• Отмяна на частната собственост върху основните средства за производство, колективизация.
• Формални права (труд, образование, равенство), но без реален политически плурализъм.
• Силна изпълнителна власт, парламентът е подчинен на партията.
• Съдебната власт е зависима от политическата.

Това е тоталитарна конституция, която превръща основния закон в инструмент за утвърждаване на комунистическата идеология.

Конституцията от 1971 г. (Живковска)

Приета по инициатива на Тодор Живков, тя затвърждава „развитото социалистическо общество“.

• Държавата е дефинирана като социалистическа, ръководена от работническата класа.
• БКП е обявена за „ядро на политическата система“ (чл. 1).
• Създава се Държавен съвет с огромни правомощия — колективен орган, начело с Живков.
• Гарантират се социални права, но липсва политическа конкуренция и свобода на медиите.
• Конституцията служи за легитимация на еднопартийната власт.

Юридически и социални последици

През социализма конституционализмът се формализира — текстът гарантира права, но няма механизми за тяхната защита. Няма конституционен съд, съдилищата са под партийно влияние, а Народното събрание е инструмент на БКП. Въпреки това конституциите легитимират социални придобивки — безплатно образование, здравеопазване, гарантирана работа.

V. Преход към демокрация и Конституцията от 1991 г.

Политическа промяна 1989–1990 г.

През есента на 1989 г. комунистическата система рухва в Източна Европа. На 10 ноември 1989 г. дългогодишният лидер Тодор Живков е отстранен. Започват масови митинги, появяват се нови партии и движения.

Кръглата маса (януари–май 1990) между управляващата Българска социалистическа партия (преименуваната БКП) и опозицията (СДС) постига съгласие за мирен преход и нова конституция.

През юни 1990 г. се провеждат избори за Велико народно събрание (ВНС) — специален орган, предвиден от Търновската конституция, за приемане на нов основен закон. ВНС има 400 депутати и работи до юли 1991 г.

Конституцията на Република България (12 юли 1991 г.)

Приета след напрегнати дебати между социалисти, демократи и други формации, Конституцията от 1991 г. поставя основите на съвременната българска държава.

Основни принципи

• Демократична, правова и социална държава — чл. 1 и 4.
• Народен суверенитет — властта произтича от гражданите.
• Парламентарна република — Народното събрание е върховен законодателен орган; правителството е отговорно пред него.
• Разделение на властите — законодателна, изпълнителна и съдебна власт са независими.
• Многопартийна система и политически плурализъм.
• Гаранции за основни права и свободи — свобода на словото, съвестта, вероизповеданията, неприкосновеност на личността и собствеността.
• Частна собственост и пазарна икономика — рязък обрат от социализма.
• Върховенство на международните договори — ратифицираните спогодби имат предимство пред националното право (чл. 5, ал. 4).

Държавни институции

• Народно събрание — еднокамарен парламент със законодателни и контролни функции.
• Президент — държавен глава, избира се пряко, има представителни и ограничени изпълнителни правомощия; назначава служебни правителства при нужда.
• Министерски съвет — реалната изпълнителна власт.
• Съдебна власт — независима, управлявана от Висш съдебен съвет (ВСС).
• Конституционен съд (КС) — нова институция, която следи за съответствие на законите с Конституцията, решава спорове за компетентност и тълкува основния закон.

Права на гражданите

Конституцията предоставя пълния каталог на модерни права:

• лични (живот, свобода, неприкосновеност, защита от произвол);
• политически (свобода на сдружаване, избори, изразяване);
• социални (труд, образование, здравеопазване, социално подпомагане);
• културни (достъп до културни ценности и образование);
• защита на малцинствата (чл. 54 и 36 — право на изучаване на майчин език).

Процедура за промени

Конституцията въвежда сложен механизъм за изменения:

• Обикновено Народно събрание може да променя повечето текстове с мнозинство 2/3.
• Велико народно събрание (400 депутати) се свиква за основни въпроси: държавно устройство, форма на управление, промяна на граници и др.

VI. Поправки и развитие след 1991 г.

Ранни промени (2003–2006)

• 2003 г. — конституционни изменения за по-добра съдебна независимост.
• 2005–2006 г. — приспособяване към европейските стандарти и улесняване на ратифицирането на международни договори (за членството в ЕС и НАТО).
• 2007 г. — България става член на ЕС, без да се налага нова конституция, благодарение на гъвкавия чл. 5, ал. 4.

Съдебна реформа (2015)

• Промени в структурата на Висшия съдебен съвет — разделяне на прокурорска и съдийска колегия.
• Засилване на правомощията на инспектората за контрол върху магистратите.

Дискусии 2020–2024

• Предложения за нова конституция от различни политически сили.
• Спорове за ограничаване на правомощията на президента (особено при назначаване на служебни кабинети).
• Идеи за реформа на прокуратурата и за въвеждане на мажоритарни елементи в изборите.

VII. Конституционен съд — гарант на основния закон

Създаден през 1991 г., Конституционният съд (КС) е ключов за българския конституционализъм.

Състав и правомощия

• 12 съдии: по 4 назначават президентът, Народното събрание и ВСС.
• Мандат: 9 години.
• КС може да:
  • отменя противоконституционни закони;
  • тълкува Конституцията;
  • решава спорове между институции;
  • контролира конституционността на партии и избори.

Важни решения

• 1992 г. — обявява за противоконституционен опит за национализация на имоти на бившите царе.
• 1995 г. — потвърждава забраната за фашистки организации.
• 2010–2013 г. — решения за медийна свобода, права на малцинствата и изборни правила.
• 2020 г. — тълкуване на президентския имунитет и контрол върху прокуратурата.

Решенията на КС оформят практическия конституционализъм в България.

VIII. Българският конституционализъм в европейски контекст

Сравнение с Балканите

• Сърбия и Гърция — също имат ранни либерални конституции, но чести преврати.
• Румъния — сходна еволюция: либерализъм през XIX в., комунизъм, после демокрация.
• Българската Търновска конституция (1879) е по-демократична от съвременната ѝ в Румъния и дори от някои западни.

Влияние на ЕС

България след 2007 г. е задължена да поддържа независимост на съдебната система, свобода на медиите и защита на правата, като част от Копенхагенските критерии. Механизмът за сътрудничество и проверка (CVM), макар официално приключил през 2023 г., дълги години наблюдаваше конституционната практика.

IX. Съвременни предизвикателства

1. Съдебна независимост и прокуратура — обществото настоява за по-ефективен контрол върху главния прокурор.
2. Политическа нестабилност — честите служебни кабинети и трудното формиране на парламентарни мнозинства поставят въпроса за промени в системата.
3. Местно самоуправление — нужда от повече автономия на общините.
4. Гаранции за медийна свобода — критики от международни организации.
5. Конституционна култура — необходимост гражданите да познават по-добре своите права.

X. Значение на конституционализма днес

Въпреки кризи и политически конфликти, Конституцията от 1991 г. остава стабилна основа на демокрацията.
Тя осигурява мирен преход, гарантира многопартийна система и човешки права.
Нейната издръжливост показва, че конституционната култура се утвърждава в българското общество, макар и бавно.

Хронологична таблица на българския конституционализъм

Година	Събитие	Значение
1762	„История славянобългарска“ на Паисий	Първо модерно национално самосъзнание.
1867	„Привременен закон за народните горски чети“ (Л. Каравелов)	Първи проект за революционен основен закон.
1870	Учредяване на Българската екзархия	Опит по самоуправление и изборност.
1876	Гюргевски революционен комитет приема „Привременен закон“	Визия за бъдеща република.
1877–1878	Руско-турска освободителна война	Начало на модерна държава.
1878	Берлински конгрес	Учредява Княжество България – нужда от конституция.
1879	Учредително събрание в Търново	Приета Търновската конституция.
1881	„Режим на пълномощията“	Първо суспендиране на Конституцията.
1893	Първи поправки	Засилване на изпълнителната власт.
1911	Втори големи поправки	Повече правомощия за монарха.
1923	Преврат срещу БЗНС	Начало на нестабилен период.
1924	Закон за защита на държавата	Ограничение на права.
1934	Преврат на „Звено“	Забрана на партиите, край на парламентаризма.
1944	9 септември — преврат на Отечествения фронт	Край на Търновската конституция.
1946	Референдум — република	Премахване на монархията.
1947	Димитровска конституция	Начало на социалистически тоталитарен модел.
1971	Живковска конституция	Закрепва ръководната роля на БКП.
1989	Падането на режима на Живков	Начало на демократичния преход.
1990	Кръгла маса и избори за ВНС	Подготовка на нов основен закон.
1991	Приета Конституцията на Република България	Възстановяване на демократичния конституционализъм.
2003–2006	Поправки за ЕС и съдебна реформа	Подготовка за евроинтеграция.
2007	Членство в ЕС	Потвърждение на европейския път.
2015	Съдебна реформа	Усъвършенстване на ВСС.
2020–2024	Дебати за нови промени	Търсене на баланс между институциите.

Българският конституционализъм е завладяваща история на възходи и падения. Започнал със смели либерални амбиции през XIX век, той преживява:

• парламентарен подем (1879–1923);
• авторитарни прекъсвания (1934–1944);
• тоталитарен контрол (1947–1989);
• демократично възраждане (1991–днес).

Днес България разполага с модерна Конституция, която макар и оспорвана, успя да гарантира мирен преход, плурализъм и основни права.
Предизвикателствата — съдебна независимост, стабилност на политическата система, ефективно гражданско участие — остават. Но фактът, че вече над три десетилетия основният закон оцелява и служи за рамка на обществения живот, показва, че конституционната култура постепенно се укрепва и България заема своето място сред демократичните европейски държави.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК