КРАЙОВСКАТА СПОГОДБА
На 7 септември 1940 г., в румънския град Крайова, е подписана историческа спогодба, която поставя край на едно от най-болезнените за България териториални лишения. С този договор Румъния е задължена да върне на Царство България Южна Добруджа – земя, която още от 1913 г., след Междусъюзническата война, е откъсната насилствено и подложена на системна румънизация.
I. Пътят към Крайовската спогодба
След Първата световна война и подписването на Ньойския договор България губи още територии и остава в тежка международна изолация. Южна Добруджа продължава да бъде под властта на Румъния, която заселва в региона десетки хиляди свои колонисти, а местното българско население е подложено на дискриминация и лишаване от земя чрез системата „трииме“.
В навечерието на Втората световна война международната обстановка се променя. Под натиска на Германия, СССР и Италия румънската страна е принудена да започне преговори с България. На 19 август 1940 г. разговорите в Крайова протичат изключително трудно – Букурещ се опитва да отстои максимално своите интереси, но в крайна сметка трябва да приеме неизбежното: Южна Добруджа да се върне там, където винаги е принадлежала – в пределите на България.
II. Условията на спогодбата
Крайовската спогодба предвижда не само възвръщането на територията, но и организиран обмен на население.
- 88 000 румънци – колонисти и техните семейства, заселени след 1913 г., трябва да напуснат Южна Добруджа и да се установят на север.
- 68 000 българи от Северна Добруджа получават правото да се преселят в отечеството си, като вземат само най-необходимото и стадата си.
Румънските власти отказват да върнат реалните имоти на българите от Северна Добруджа, но преселниците са настанени в земите, отнети преди това от техните сънародници в Южна Добруджа.
III. Мирен успех на българската дипломация
Особено важно е, че Южна Добруджа е възвърната без нито една пролята капка българска кръв. Това е единственият случай в новата ни история, когато България успява да осъществи териториално обединение чрез мирен ревизионизъм – по дипломатически път, а не чрез война.
Затова и Крайовската спогодба се откроява в международните отношения: това е един от малкото договори от времето на Втората световна война, който не е ревизиран след нейния край. Всички велики сили – Германия, СССР и Италия – признават правото на България върху Южна Добруджа, а териториалната принадлежност остава непроменена и до днес.
Хронологична таблица: Южна Добруджа (1913–1940)
| Година / Дата | Събитие | Значение |
|---|---|---|
| 1913, юли | След Междусъюзническата война и Букурещкия мирен договор Южна Добруджа е отнета от България и предадена на Румъния. | Начало на румънската окупация и политика на румънизация. |
| 1913–1916 | Румънските власти провеждат колонизационна политика – заселват румънци в Южна Добруджа и отнемат земи от местните българи чрез системата „трииме“. | Цел: отслабване на българския елемент в региона. |
| 1916, септември | По време на Първата световна война България, като съюзник на Централните сили, окупира Южна Добруджа. | Кратко връщане на територията в пределите на България. |
| 1918, септември | След поражението на Централните сили и Солунското примирие България е принудена да се откаже от Южна Добруджа. | Възстановяване на румънската власт. |
| 1919, 27 ноември | Подписването на Ньойския договор. | Потвърждава принадлежността на Южна Добруджа към Румъния. |
| 1920-те години | Масова румънизация – отварят се румънски училища, ограничават се българските културни дейности. | Цел: пълно асимилиране на българското население. |
| 1930-те години | Българската дипломация започва последователна политика на „мирен ревизионизъм“ за връщане на загубените територии. | Подготовка на благоприятна международна среда. |
| 1940, 19 август | Начало на преговорите в Крайова между българската и румънската делегация. | Много трудни разговори; Румъния се стреми към минимални отстъпки. |
| 1940, 7 септември | Подписване на Крайовската спогодба. | Румъния връща Южна Добруджа на България. Договорът е признат от Германия, СССР и Италия. |
| 1940, септември – октомври | Организиран обмен на население: около 88 000 румънци напускат Южна Добруджа, а 68 000 българи от Северна Добруджа се преселват в България. | Утвърждаване на етническия баланс в полза на българите. |
| 1940, 21 септември | Българската армия тържествено влиза в Южна Добруджа, посрещната с цветя и ликувания от местното население. | Символ на мирното възвръщане и радостта на добруджанци. |
| 1947, февруари | Подписването на Парижкия мирен договор след Втората световна война. | За разлика от други териториални промени, Крайовската спогодба остава в сила – Южна Добруджа остава в България. |
Връщането на Южна Добруджа през 1940 г. се нарежда редом до Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. като едно от най-големите достижения на българската дипломация. То символизира стремежа за национално обединение и запазване на българската идентичност в земи, които винаги са били част от историческата ни съдба.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
