Д-Р ИВАН БОГОРОВ

В пантеона на българските възрожденци има личности, чието дело е толкова обширно, че трудно може да бъде обхванато в една единствена сфера. Те са едновременно просветители, новатори, реформатори и културни строители. Често имената им остават в сянката на по-известни фигури, но без техния принос българската култура и обществен живот биха се развили далеч по-бавно и с повече препятствия. Такъв е случаят с д-р Иван Богоров – човекът, когото с право можем да наречем първия голям модернизатор на българската журналистика, език и обществена мисъл.

I. Ранни години и образование

Иван Богоров е роден през 1818 година в Карлово – град с богати традиции в занаята, търговията и образованието, родно място на редица значими личности от Българското възраждане. Баща му – хаджи Геро Добревич Мушек – е уважаван учител, а семейната среда формира у младия Иван любов към знанието и дисциплината.

Първоначалното си образование получава в местното килийно училище при баща си, където освен основна грамотност усвоява и ценностите на възрожденския дух. След това заминава за Цариград, където учи в престижен лицей, а по-късно продължава образованието си в Одеса. Именно там се докосва до модерните за времето европейски идеи за просвета, наука и журналистика, които ще определят целия му по-нататъшен живот.

II. Пътят към журналистиката и „Български орел“

През 1845 година Иван Богоров заминава за Лайпциг, за да изучава химия. Въпреки че се намира в средата на своето образование, в него вече гори амбицията да даде на българите собствен глас в печатното слово. Така през 1846 година, едва на 28-годишна възраст, започва издаването на „Български орел“ – първия български вестник.

В уводната статия на първия брой Богоров изразява своето дълбоко убеждение, че българският народ трябва да се пробуди и да започне да се чувства равен на останалите европейски народи:

Всичките народи около нас си издигнаха главите и виждат по светът що става и какво трябва да правят… Не требва ли да продумами поне една дума в царствата на народите?… И ний българете трябва да започнем да са усещами като народ, който има същите правди с другите европски народи!

Съдържанието на вестника е впечатляващо за времето си – в него намират място статии по политика, икономика, етнография, фолклор, граматика и география. За съжаление, липсата на средства и трудностите при разпространението водят до издаването само на три броя, но значението му остава огромно – то полага основите на българската периодична преса.

III. „Цариградски вестник“ – трайният успех

През 1848 година Богоров основава „Цариградски вестник“, който ще се превърне в много по-дълготраен проект. Изданието се печата на собствената му печатарска машина и излиза редовно в продължение на две години под негово ръководство. Богоров желае този вестник да бъде „насъщен“ за българите – източник на актуални новини, просвета и икономически идеи.

След оттеглянето му през 1850 година „Цариградски вестник“ продължава да излиза още десет години, запазвайки духа, заложен от своя основател.

IV. Образование в Париж и медицинска практика

Въпреки значимата му журналистическа дейност, Богоров не се ограничава само с писаното слово. През 1858 година, вече на 40-годишна възраст, той заминава за Париж, където завършва медицина. Този избор показва неговата изключителна енергия и непреклонно желание да се развива. След дипломирането си работи като градски и военен лекар, включително в руските войски.

V. Пионер в икономическата и просветна мисъл

През 1862 година в Пловдив започва издаването на първото българско икономическо списание – „Журнал за наука, занаят и търговия“. В него Богоров излага вижданията си за индустриализиране на занаятите, модернизация на икономиката и разширяване на търговските връзки. Той подкрепя идеята за отворена икономика, базирана на взаимна полза и производителност:

Един чловек, който желае да добива, трябва да направи всичките окол него да добиват… Защото никой не може да добие ничто, ако е заобиколен от такива, които нямат ничто.

VI. Книжовно наследство и езикови нововъведения

Д-р Иван Богоров е автор на първата граматика на говоримия български език, първия обширен географски труд „География на България“, първия сборник с български фолклор и първия художествен пътепис у нас – „Няколко дена разходка по българските места“. Той прави и първия български превод на романа „Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо, както и първите френско-български и българо-френски речници.

Особено любопитен е неговият пуристичен стремеж да създава нови български думи, с които да замени чуждиците. Някои от предложенията му като „драсни-пални клечица“ (кибрит) или „тикнеж-чукнеж“ (билярд) остават по-скоро куриоз, но много други – „пратеник“, „бележка“, „чакалня“, „дейност“, „обноски“ – са живи и до днес.

VII. Последни години и наследство

През над седемдесетгодишния си живот Иван Богоров издава 35 книги в пет европейски столици, редактира осем вестника и списания и се отдава на една-единствена мисия – изграждането на модерна, самосъзнателна българска нация.

Умира през 1892 година. След смъртта му неговите съвременници го описват като човек, без когото българската култура би закъсняла в своето развитие и би преминала по много по-труден път.

Д-р Иван Богоров е пример за неуморен възрожденец, който не просто следва течението на своето време, а създава нови пътища за българската култура и общество. Журналист, лексикограф, просветител, лекар и икономист, той олицетворява идеала за всестранно развитата личност, която живее не за лична слава, а за бъдещето на своя народ.

Днес, повече от век след неговата смърт, делото му продължава да вдъхновява, напомняйки, че истинската свобода започва от знанието и словото.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК