РАЗГРАДСКАТА ГИМНАЗИЯ

Разград през XIX век е малък, но оживен град в сърцето на Лудогорието. Населението му е пъстро – българи, турци, евреи и други общности живеят заедно, а културният обмен се усеща навсякъде – на пазара, в дюкяните, в храмовете и джамиите. Българската общност е особено активна във възрожденските години – в града се появяват читалищни сдружения, будни търговци и свещеници организират училища, макар и скромни, в които се преподава четмо, писмо и смятане. Килийните училища, както в цялата страна, са първата стъпка. Те са тесни, тъмни помещения в църковните дворове или в къщи, където децата повтарят след учителя букви и молитви. Но с разрастването на движението за просвета се появяват и класни училища – по-светли, с редовни програми и учители, които се стремят към нови методи.

I. Освобождението и първите стъпки на новата власт

Руско-турската война от 1877–1878 г. променя съдбата на града. На 23 януари (4 февруари нов стил) 1878 г. в Разград влиза руската армия, а малко след това се формира първият градски съвет под ръководството на коменданта Владимир Василиевич. Една от първите грижи на новия градски съвет е и отварянето на класното и основно училище, които през войната, почти една година са били затворени. Обстановката в Разградското окръжие веднага след Освобождението не е спокойна. Както в миналото, така и по време на пребиваването на руските войски и особено след тяхното напускане на страната, тук действат много разбойнически чети. Печатът от онова време изобилства с информация и съобщения за формени сражения между тези чети и преследващите ги войнишки групи. В такава обстановка се водят и занятията в училището през първите една-две години след Освобождението.

В Протокол № 10 от 9 август 1878 г. е посочено, че:

От една година почти време, т.е. от началото на войната, както е известно почти всекиму, училищните ни редове бяха спрени в града ни, и учителите и учениците от него време бяха разпръснати; но като виждаме, че от толкова време насам децата да ходят из улиците и се занимават с празни игри, за това Градският Съвет вижда за благословно да се положи това в добър порядък и, за да бъде това, заявяваме на Ваше високоблагородие, като и в същото време ви молим, да попитате там дето трябва и, ако е дозволено, да хванем за понастоящем трима учители, които да приберат децата и да положат в действие училищните редове и наредби.

 В същия протокол се посочва също, че някои от учителите са заявили, че ако получат покана, желаят да се върнат към учителското си звание.

Задачите на съвета са много – да се осигури ред, да се съберат данъци, да се поддържа чистотата. Но още в първите протоколи ясно личи, че училищата са поставени като приоритет. Класното и основното училище са били затворени по време на войната, а децата са останали по улиците повече от година. Затова съветът решава спешно да възстанови учебните занятия. Назначени са първите следосвобожденски учители: Павел Каракулаков и помощникът му Щерю Щерев в основното училище, както и Георги Сгурев, Димитър Тодоров и Хриса Карапеева в класното училище.

Пътят към гимназията

През учебната 1879–1880 г. класното училище вече е четирикласно. През 1884–1885 г. се открива V клас, а местната власт започва да обсъжда създаването на окръжно класическо училище. Решението е взето през 1881 г. от Окръжния управителен съвет. В постановлението ясно е казано, че училището трябва да бъде с пансион, за да приютява бедни ученици от окръга. Те ще получават не само образование, но и подслон, храна и възможност за по-добро бъдеще, като в замяна ще служат в общините след завършването си. Това е забележителна социална идея – образованието не като привилегия на богатите, а като шанс за всяко дете, независимо от произхода му. Още тогава е предвидено да има и места за ученици от турски произход – доказателство за желание за съжителство и интеграция.

Проектирането на сградата

Както пише академик Анание Явашов в своята книга „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“, издадена през 1930 г. (днес библиографска рядкост): 

Домът на Мекере Ханъм е бил купен и той е сегашният двор, в който днес се намира Разградската държавна мъжка гимназия „Йосиф I“…Тук му е мястото да спомена, че в двора на тази някогашна феодална владетелка Мекере Ханъм, в западната част, имаше тюлбе – гроб на светец, за който народната поговорка гласеше, че бил християнин, един от майсторите – строители на джамията „Ибрахим паша“, които били обречени на погубване, щом я доизкарат. Те обаче, като угадили това, опитали се с хвърчене от минарето да се избавят, като си направили дървени криле. От тях един е паднал на това място и е бил провъзгласен за светец – Евлия. В това тюлбе на християнските празници се палеха свещи и кандила от стопанката Мекере Ханъм. Когато се събаряха старите сгради на стопанката – продавачка на двора, същевременно с тях се събори и тюлбето и суеверните турци си шушнеха и приказваха, че светецът непременно все някого ще погроми – чарпаладиса.

За да бъде ясно на архитекта колко и какви стаи ще трябва да бъдат предвидени в плана за пансиона, Разградският окръжен управителен съвет отправя до инженера на V технически участък писмо с дата 1 април 1882 г., в което посочва с подробности изискванията за разпределението на площта на сградата. Решението е следното: „В долний кат на Пансиона ще ся учат за всегда двесте ученика, които ще ся поместят в четири класни отделения: в 1-ий клас ще ся поместят 70 ученика, във 2-ий клас 60 ученика, в 3-ий клас 40 и в 4-ий 30 ученика. Освен тях тоже в долний кат необходими са следующите стаи: Една стая учителска и една стая за занятие и столовая /за обяд/ на 70 ученика; Една стая кладовая /килер/ и една за слугите. На горний кат на пансиона ще се поместят следующите стаи:

1. Четири стаи за спални, от които двете да събират по двадесет кревата, а другите две по петнадесет кревата.

2. Две стаи за болници, от които в едната да ся поместят осем кревата, а в другата четири кревата.

3. Една стая за физически и библиотечен кабинет.

4. Една стая за канцелария.

5. Една стая за директора.

6. Една стая за слугите.

7. Една стая за магазия.

Отделно от това здание ще се направи една кухня с три стаи, от които една за готвене, втората за дрехите на пансионерите и третата за баня и под тях погреб /маза/“.

Допълнително се прави уточнение по въпроса дали да се оставят отделни помещения за пансионерите мюсюлмани – на което Окръжният съвет отговаря, че за пансионерите мюсюлмани, под покрива на същото здание, следва да се построят четири стаи, като двете ще бъдат на горния, а двете – на долния етаж и между тях да има салон.

На 31 юли 1882 г. проектът е готов. Сградата е замислена като пансион и училище – с класни стаи за 200 ученици, спални, трапезарии, болнични стаи, кабинети, кухня и баня. Стилът е смес от ренесансови и готически елементи, вдъхновени от нидерландската архитектура. Централният вход с арка символизира „вратата към знанието“.

През септември 1882 г. е определено и мястото – дворът на Мекере ханъм, където имало старо тюрбе. Легендата за светеца Евлия придава особена символика на терена. Там, където някога е имало мюсюлманско светилище, сега ще се издигне храм на знанието.

За да се изгради подобно училище, е нужен представителен проект. Задачата е поверена на архитекта Фридрих Грюнангер – австриец, завършил във Виена, един от най-талантливите строители на младото Княжество България. Той вече е оставил следа в Разград с Руския мавзолей-паметник. С пристигането си в страната е назначен за главен архитект на град Разград, а по-късно и за придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд. Част от известните негови сгради са Историческият музей в Русе, Духовната семинария, Софийската синагога и източното крило на Княжеския дворец, участва и в проека за Централната баня в столицата.

В работата си Грюнангер използва принципите на историцизма или т.нар. неостилове (архитектурен похват от 19 в., интерпретиращ старите архитектурни стилове). Повечето от неговите сгради носят елементите на необарока. В късните си години е повлиян и от българския национален романтизъм. Сградата на гимназията успява да се отличи от останалите му проекти, защото е единствената, която носи характеристиките на европейското Средновековие. Тя е и една от малкото сгради в България, която притежава елементи на неоготиката. Благодарение на тези характеристики, може да се определи като интересен пример на историцизма у нас. 

Сградата е двуетажна, а конструкцията ѝ е изградена от масивни носещи стени от каменна зидария.

В план тя е напълно симетрична – централен ризалит с главен вход, два странични кораба, завършващи с по-силно издадени ризалити (част от сграда, слабо издадена пред основната линия на фасадата по цялата ѝ височина) – принцип, характерен за бароковите сгради. Парадното трираменно стълбище също потвърждава вдъхновението от този архитектурен стил.

На фасадата отчетливо се четат готически влияния. За това свидетелстват голям брой от елементите, използвани при изграждането й. На пръв поглед сградата дори навява усещане на аристократичен английски колеж поради факта, че в този период на Британските острови властва неоготиката.

Главният портал е подчертан от впечатляващ стъпаловиден гибел (триъгълна част от стената, образувана от наклоните на покрива), заместващ фронтона, обикновено използван при бароковите и класическите сгради. Стъпаловидните гибели са характерни за градовете от Ханзейския съюз през Средните векове – Амстердам, Брюж, Любек.

Двата крайни ризалита завършват със стръмен скатен покрив, допълнен от шпилове. Той, от своя страна, напомня на някои от феодалните немски замъци. Арката на входния портал със своя заострен връх препраща към ранните готически катедрали. Същата пропорция е използвана и при двата странични прозореца, завършващи входното пространство.

Строителството и откриването през 1885 г.

През април 1883 г. строежът е възложен на предприемача х. Иванчо Кулев. Договорът е на стойност над 65 000 лева. Работата се забавя заради допълнителни изисквания и сградата е завършена едва през 1885 г.

Наесен същата година училището отваря врати. Това съвпада с голямо национално събитие – Съединението на България. Символиката е силна: докато страната се обединява политически, Разград се издига духовно чрез своята нова гимназия.

Първият учебен ден е тържествен. Директор е Радко Радославов, а инспектор – Анание Явашов, виден историк и археолог. Учителският колектив включва личности като Ст. Деребеев, Христо Сапов, Алексей Шулговски, Йордан Рашев. Учениците са около 230 – впечатляващ брой за града.

При официалното откриване на емблематичната за Разград сграда бележития културният деец Анани Явашов я описва с думите:

Mонументално и великолепно училищно здание.

II. Разградската гимназия между 1885 и 1912 г. – от първите випуски до патрона Екзарх Йосиф

След първия звънец – 1885 година

През есента на 1885 г., когато първите ученици прекрачват прага на новата сграда на Разградската гимназия, в целия град се усеща особено вълнение. Гражданите са горди – Разград вече има своята „светиня на знанието“, построена по европейски образец. Зданието е най-голямата и представителна обществена постройка в града, а за учениците то изглежда като истински дворец на науката.

Учителският колектив се състои от млади, но образовани хора, някои от които са учили в София, Виена и Русия. Директор става Радко Радославов – енергичен и амбициозен педагог, който поставя високи стандарти. Окръжен училищен инспектор е Анание Явашов – бъдещият академик, оставил най-подробното историческо описание на града и училището.

Още в първата година гимназията наброява около 230 ученици. Това е впечатляващо число за тогавашния Разград, защото децата идват не само от града, но и от околните села и съседни градове – Кубрат, Исперих, Попово, Търговище. За много от тях това е първи досег с модерно образование.

Войната и първият урок по родолюбие

Само месец след откриването на гимназията избухва Сръбско-българската война. Това поставя училището пред първото голямо изпитание. Някои от по-големите ученици заминават като доброволци, а част от учителите също са мобилизирани. С тях тръгват и по-големите ученици от V и VI клас. Учебният процес е прекъснат, но именно в тези дни в гимназията се утвърждава духът на патриотизъм.

Когато новините за победата при Сливница достигат до Разград, ученици и граждани организират тържествено честване. В залите на гимназията се провеждат речи, а учителите говорят за единството на нацията и значението на знанието в изграждането на силна държава. Така още в първата си година училището се превръща в не само просветен, но и обществен център.

Разрастване и първи зрелостници

През следващите години броят на учениците постепенно се увеличава. Класовете се множат, а учебните програми стават по-богати. В края на XIX век гимназията вече е пълна и дава своите първи зрелостници. За Разград това е повод за гордост – младежи от града и региона заминават да учат в Софийския университет, във Виена, Прага, Букурещ, а някои дори в Петербург.

Зрелостниците от първите випуски често стават учители в селата и градчетата на Лудогорието. Те носят със себе си знания и духа на гимназията, като по този начин разширяват нейното влияние далеч извън стените ѝ.

Дисциплина и ежедневие

Ежедневието в гимназията е строго организирано. Учениците носят униформи – тъмни костюми и шапки с монограм „Р.О.П.“ (Разградски окръжен пансион). Дисциплината е желязна: закъсненията се наказват, отсъствията се следят внимателно, а поведението се оценява наред с успеха.

Учебният ден започва рано сутрин, с молитва и национален химн. Следват часовете – български език и литература, история, география, математика, природни науки, чужди езици. Особено внимание се отделя на класическите езици – латински и гръцки, които по онова време са смятани за основа на всяко сериозно образование.

Въпреки строгия ред, учениците намират време и за развлечения. В междучасията дворът на гимназията кънти от смях и игри. Младите хора организират и свои клубове – литературни кръжоци, театрални групи, спортни отбори.

Културен живот и връзка с града

Гимназията бързо се превръща в културно средище на Разград. Учителите и учениците поставят пиеси на Вазов, Добри Войников, Шекспир, Молиер. Публиката е жадна за изкуство и всяка постановка се посреща с ентусиазъм.

Музиката също заема важно място – гимназиалният хор изпълнява патриотични и народни песни по празници и чествания. Учениците участват в празниците на читалище „Развитие“, а самите учители често изнасят сказки и лекции.

Така гимназията не е изолирана институция – тя е органична част от обществения живот на града. Всеки културен празник, всяка важна инициатива има нейното участие.

Учителите – водачи и будители

Учителският колектив през тези години включва личности, оставили траен отпечатък.

Анание Явашов – инспектор и по-късно директор, е не само педагог, но и изследовател. Той събира материали за историята и археологията на Разград, издава книги и оставя ценни сведения за развитието на града.

Алексей Шулговски – руски емигрант, преподавател по езици, въвежда модерни методи на обучение и запознава учениците с руската и европейската литература.

Христо Сапов – учител по природни науки, организира първите лабораторни занятия. Той създава истински интерес към експериментите и науката сред учениците.

Йордан Рашев – литературовед и учител по български език, възпитава любов към националната литература и култура.

Тези учители са пример за поколения ученици и оставят трайна следа в историята на училището.

Изборът на патрон – Екзарх Йосиф I

В началото на XX век възниква идеята гимназията да носи името на патрон. Дълги дебати се водят в учителския и градския съвет – предлагат се имената на Левски, Ботев, Вазов. В крайна сметка, през 1902 г., училището е наречено „Разградска държавна мъжка гимназия Екзарх Йосиф I“.

Някогашните учители са били доста по-строги от сегашните. Пишели двойки на поразия, а изискванията са били толкова високи, че през учебната 1900/1901 година се е смятало за сериозен успех да изкараш тройка по алгебра, геометрия или български език /по геометрия например средният успех в гимназията е 2.89/. Така е години наред, докато учениците се приучат на системен труд. Резултатите малко по малко се повишават и през 1904/05 година успехът по алгебра и геометрия скача на 3.36. Тогава обаче парите не са следвали ученика и учителите въобще не са се интересували дали всичките им възпитаници ще завършат. По-важно е било да завършат само добре подготвените…

Този избор не е случаен. Екзарх Йосиф е символ на духовното и културното обединение на българите, покровител на училищното дело и защитник на националните интереси в Османската империя. За разградчани неговото име означава престиж и морална опора.

Първият патронен празник се превръща в истинско тържество. Ученици рецитират стихове, хорът пее, а учителите изнасят речи за значението на екзарха. Оттогава нататък този празник става традиция, която обединява поколения възпитаници.

Гимназията като престиж и социален център

До 1912 г. гимназията вече е утвърдена институция. Дипломата ѝ отваря път към университета, а завършилите се реализират като учители, юристи, лекари, инженери. Да бъдеш възпитаник на гимназията е престиж – знак, че си получил добро образование и можеш да се издигнеш в обществото.

За града училището е гордост. То събира ученици от целия регион, обединява общността и се превръща в символ на модерността. Във време, когато България още гради своята държавност, гимназията е доказателство, че Разград не изостава, а върви напред.

III. Гимназията в бурните години на войните (1912–1918)

Балканската война – еуфория и тревога

През октомври 1912 г. България влиза в Балканската война – събитие, което обхваща целия народ с ентусиазъм. В Разград духът е приповдигнат: в гимназията се четат патриотични речи, учениците организират събрания, учителите говорят за „освобождението на поробените братя“. Възпитаниците се чувстват част от националната мисия.

Не закъсняват обаче първите тежки новини. Някои от зрелостниците от випуск 1912 г. заминават като доброволци, а част от учителите са мобилизирани. Чиновете в класните стаи остават празни. Въпреки това занятията не спират напълно – по-младите учители и помощници поемат отговорност да продължат обучението.

Еуфорията от победите при Люлебургаз и Бунархисар се усеща и в Разград. В двора на гимназията се организират молебени, хорът изпълнява патриотични песни, а учениците пишат стихове, които се публикуват в местния печат.

Междусъюзническата война – първите големи жертви

Само година по-късно, през юни 1913 г., България влиза във война със своите бивши съюзници – Сърбия и Гърция. Тази война носи първите тежки загуби на гимназията. Сред мобилизираните ученици и бивши възпитаници има убити. Имената им се четат на възпоменателни събрания, съучениците им палят свещи в местната църква.

За първи път в историята си гимназията осъзнава колко висока може да бъде цената на родолюбието. Загубата на Южна Добруджа и други територии след Букурещкия договор е тежък удар и за Разград – регионът става граничен, несигурен, изложен на напрежение.

В училището цари тъга и разочарование, но и решимост да се продължи. Учителите убеждават учениците, че знанието и културата са също толкова важни оръжия, колкото и пушките.

Първата световна война – нови изпитания

През есента на 1915 г. България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили. За гимназията това означава нови мобилизации. Възрастните ученици от горните класове биват изпращани на фронта, а учители отново напускат катедрите си, за да облекат униформа.

Занятията са нарушени – учебната година често започва късно или завършва преждевременно. Програмите се съкращават. В някои предмети – като литература и история – съдържанието е наситено с патриотична пропаганда.

Оставащите ученици активно участват в благотворителни инициативи. Те събират помощи за войниците – дрехи, храна, дори книги. В училището се провеждат вечеринки, средствата от които се изпращат на фронта.

Жертвите на войната

Името на Разградската гимназия е вплетено в списъците на загиналите за България. Млади хора, които само преди година са решавали задачи и са рецитирали стихове, сега оставят костите си при Дойран, Добро поле или в Добруджа.

В архивите на гимназията се пазят списъци с имената на загиналите възпитаници. Всяка година на годишнините от войните те се четат пред учениците – за да не се забрави, че образованието и свободата са свързани с жертви.

Ежедневието в класните стаи

Въпреки войната, животът в училището не спира. Учениците продължават да носят униформи, часовете започват по график, макар често да липсват учители. Атмосферата е напрегната, но и особено сплотена – всички усещат, че са част от едно голямо изпитание.

Литературните кръжоци обсъждат не само стихове на Вазов, но и новини от фронта. В театралните постановки се включват военни теми. Хорът изпълнява маршове и патриотични песни. Училището става огледало на времето.

След края на войната – национална катастрофа и надежда

През 1918 г. България капитулира. Държавата е смазана от тежки репарации, армията е разпусната, хиляди семейства са в траур. В Разград също се усеща крахът – загубени животи, разочарование, бедност.

Гимназията обаче оцелява. Въпреки че е лишена от част от учителите и учениците си, тя остава духовна крепост. В първите следвоенни години учебният процес е труден – няма средства за учебници, сградата се нуждае от ремонти, децата често са сираци или бедни. Но именно тогава се усеща силата на традицията – учителите работят с още по-голяма отдаденост, а учениците са жадни за знание.

Гимназията започва да възстановява и културния си живот. Театралните постановки отново пълнят залите, литературните кръжоци издават ученически вестници, хорът възобновява репетициите си. Обществото търси опора в училището, защото вярва, че само просветата може да изведе България от кризата.

Заключение за периода 1912–1918

Тези шест години войни бележат дълбоко Разградската гимназия. Тя губи свои възпитаници, прекъсва занятия, преминава през разочарование и скръб. Но същевременно излиза от бурята още по-устойчива, още по-осъзната като обществена мисия.

Гимназията вече не е само училище – тя е символ на постоянството на българския дух. Възпитаниците, които се връщат от фронта, носят със себе си не само рани, но и увереност, че знанието е сила. А учениците, останали в класните стаи, продължават традицията на културен и духовен живот.

С настъпването на 20-те години Разградската гимназия се готви за ново време – време на възстановяване, но и на междувоенен разцвет.

IV. Междувоенният разцвет на Разградската гимназия (1919–1939)

Новото начало след войните

Когато през есента на 1919 г. учениците отново прекрачват прага на гимназията, атмосферата е различна. Мнозина от по-големите им братя са загинали на фронта, някои от учителите никога не се завръщат, а държавата е смазана от Ньойския договор. Въпреки това в класните стаи се усеща и надежда – знанието трябва да бъде пътят, по който България ще се изправи отново.

Учителите работят с още по-голяма отдаденост. Те са убедени, че просветата е най-сигурното средство за национално възстановяване. Въпреки бедността, учениците идват на училище – често с износени дрехи и стари учебници, но с жажда за знание.

Гимназията като духовен център на Разград

През 20-те години гимназията окончателно се утвърждава като най-престижното училище в региона. Тя събира младежи от целия окръг, а някои идват и от по-далечни места, за да учат в Разград.

Гимназията е и културно средище. В нейната актова зала се организират литературни вечери, театрални постановки, концерти. Често събитията са отворени за гражданството и се превръщат в празник за целия град. Ученици и учители участват активно в дейността на читалище „Развитие“, а читалището от своя страна подпомага училището с книги, инструменти и сцена за изяви.

Учителите – авторитет и вдъхновители

През този период в гимназията преподават личности с висок авторитет. Някои са възпитаници на Софийския университет, други – на Виена, Берлин или Париж. Те носят със себе си европейски дух и нови педагогически методи.

Учителят вече не е само предавач на знания – той е обществена фигура, морален водач, към когото учениците гледат с респект. В местния печат редовно се публикуват статии от разградски учители, а някои от тях участват и в национални научни дискусии.

Сред имената, които остават в паметта на поколения, са педагози по литература, история и природни науки, които създават традиция на високи изисквания и дълбока култура.

Ежедневието на учениците

Училищният живот през междувоенния период е строго организиран, но и много богат. Учениците продължават да носят униформи. Възпитанието е насочено не само към знания, но и към морал и дисциплина.

Часовете протичат в модернизиран вид – с използване на лаборатории по физика и химия, с карти и глобуси по география, с литературни дискусии и театрални упражнения по български език.

Извън часовете учениците участват в клубове: литературни кръжоци, театрални трупи, спортни отбори. Появяват се ученически вестници и ръкописни списания, които разпространяват нови идеи и вдъхновяват младежта.

Културен подем

През 20-те и 30-те години културният живот на гимназията е в разцвет. Театралните постановки събират публика от целия град. В тях участват не само ученици, но и учители. Играните пиеси са на Вазов, Шекспир, Молиер, Гогол.

Хорът и оркестърът на гимназията изпълняват патриотични песни, но и класически произведения. Концертите им се превръщат в събития за града.

Литературните кръжоци подготвят млади таланти – някои от тях по-късно стават известни писатели и журналисти.

Спорт и физическо възпитание

В този период спортът става неразделна част от училищния живот. В гимназията се създават отбори по лека атлетика, гимнастика, футбол. Организират се състезания между класовете, както и участия в окръжни първенства.

Физическото възпитание се възприема като средство за изграждане на здраво и дисциплинирано поколение. На училищния двор често могат да се видят ученици, които тренират след часовете.

Известни възпитаници

Междувоенният период ражда цяло поколение възпитаници, които по-късно оставят трайна следа в българската култура, наука и обществен живот. Сред тях има лекари, юристи, инженери, учители, журналисти. Някои от тях се издигат до национални позиции, други остават в региона, но във всички случаи носят духа на гимназията – стремеж към знание и чувство за обществен дълг.

Построяването на новото крило (1938–1939)

В края на 30-те години броят на учениците нараства дотолкова, че старата сграда вече не е достатъчна. Решава се да се построи ново крило, разположено на южната страна.

Строежът започва през учебната 1938–1939 г. Новата сграда е масивна, модерна, с южно изложение. Тя е електрифицирана и водоснабдена – нещо, което за онова време е белег на истинска модерност.

Откриването на новото крило е празник за целия град. То е символ, че Разград и неговата гимназия гледат смело към бъдещето, въпреки тревожните облаци, които вече се събират над Европа.

Междувоенният разцвет и предчувствието за буря

Две десетилетия – от 1919 до 1939 г. – са време на стабилизация, културен и образователен подем. Гимназията се превръща в символ на престиж и духовност, а нейните възпитаници носят знание и авторитет в целия регион.

Но в края на 30-те години се усеща напрежение. Европа върви към нова война, а България е въвлечена в сложни международни отношения. Учителите и учениците гледат с тревога към бъдещето, но в същото време продължават своя труд и учение – защото вярват, че образованието е най-сигурната опора в несигурни времена.

V. Гимназията във времето на Втората световна война (1939–1944)

Предчувствие за бурята

В края на 30-те години, след откриването на новото южно крило, гимназията изглежда по-силна от всякога. Сградата е модерна, учебният процес – стабилен, културният живот – богат. Но още тогава в атмосферата се усеща напрежение. Вестниците пишат за войната, която вече е започнала в Европа, за нахлуването на Германия в Полша, за съюза ѝ с Италия.

Учителите се стараят да запазят спокойствие, но учениците усещат, че идват тежки времена. В класовете се обсъждат международните новини, а в литературните кръжоци се появяват стихове за тревогата и надеждата.

България във войната и отражението върху гимназията

През март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. Това решение незабавно засяга и гимназията. Учители и ученици са мобилизирани, някои класове остават с половин състав.

Учебниците се променят – в часовете по история и литература се акцентира върху „героичната роля на Германия“ и „дружбата между народите от Оста“. По коридорите се поставят портрети на Хитлер и цар Борис III, наред с националните герои.

Въпреки това атмосферата не е само пропагандна. Учителите, особено тези с по-голям авторитет, се стараят да предпазят учениците от крайностите и да запазят високото ниво на образование.

Мобилизации и жертви

Най-тежко е за горните класове. Много от зрелостниците от 1941 и 1942 г. не успяват да завършат – изпратени са на фронта в Македония или Беломорието. Някои се връщат, но други остават завинаги по бойните полета.

Учителите също дават своите жертви. Сред мобилизираните има такива, които не се завръщат в класната стая. Загубата им се усеща дълбоко – учениците пазят спомените за любимите си преподаватели, които са паднали в името на родината.

Животът в класните стаи

Останалите ученици продължават занятията. Дисциплината е строга – войната изисква ред. Въпреки недостига на учебници и отопление, уроците се водят. В часовете често се говори за войната – учителите по литература четат Вазов и Йовков, за да вдъхновят учениците, а в историята се правят паралели между миналото и настоящето.

В междучасията обаче разговорите са съвсем други. Младежите обсъждат новините от фронта, питат се дали ще бъдат мобилизирани, споделят страхове и надежди. Мнозина пишат писма до бащите и братята си на фронта.

Културни прояви въпреки войната

Въпреки ограниченията, гимназията не спира културния си живот. Театралната трупа поставя пиеси, макар и с патриотичен или военен сюжет. Хорът изпълнява песни, посветени на войниците.

Организират се благотворителни вечери – средствата се изпращат за фронта. Учениците шият дрехи, събират пари и книги за войниците. Гимназията отново се превръща в център на общоградски инициативи.

Тежките години 1943–1944

След смъртта на цар Борис III през 1943 г. ситуацията става още по-напрегната. Бомбардировките над София и други градове предизвикват паника и в Разград. Учениците слушат по радиото новините и се питат дали войната няма да стигне и до техния град.

През 1944 г. вече е ясно, че Германия губи войната. Атмосферата е изпълнена с несигурност. Учителите се стараят да запазят учебния процес, но всички усещат, че предстоят големи промени.

9 септември 1944 – ново начало

На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт взема властта в София с помощта на Съветската армия. В Разград промяната се усеща незабавно. В гимназията се правят чистки – някои учители са отстранени заради „буржоазни прояви“ или политическа неблагонадеждност.

Учениците са включени в нови организации – Димитровски съюз на народната младеж. Постепенно съдържанието на учебниците започва да се променя – в тях навлизат комунистическите идеи.

Заключение за периода 1939–1944

Втората световна война е тежко изпитание за Разградската гимназия. Училището губи свои възпитаници и учители, учебният процес е многократно прекъсван, а атмосферата е напрегната и белязана от пропаганда.

И все пак гимназията оцелява. Тя запазва своя дух и своето значение като център на знанието и културата. Когато идва новата власт след 9 септември, училището е вече готово за поредната трансформация – този път в рамките на социалистическата система.

VI. Гимназията в епохата на социализма (1944–1990)

Промяната след 9 септември 1944 г.

След преврата на 9 септември и навлизането на Червената армия в България, животът в гимназията се променя драстично. Новата власт гледа на училището като на инструмент за „възпитание на социалистическа личност“. Само в рамките на няколко месеца започват проверки, чистки и реформи.

Някои учители са отстранени като „буржоазни елементи“. На тяхно място идват нови кадри, често с партийна препоръка. В класните стаи постепенно се въвеждат нови предмети: „История на КПСС“, „Научен комунизъм“, „Политическа икономия“. Литературата се пренаписва – Вазов и Ботев остават, но редица западни автори изчезват, заменени от Горки, Маяковски, Фадеев.

Учениците вече не са просто учащи се – те са членове на младежки организации. Димитровският съюз на народната младеж (ДСНМ) и по-късно Комсомолът стават задължителни. Всеки празник, всяка инициатива трябва да отразява „линията на партията“.

Празници, символи и идеология

Патронният празник на гимназията постепенно губи значението си. Вместо него идват нови дати – 9 септември, 7 ноември (годишнина от Октомврийската революция), 1 май. Учениците маршируват с транспаранти и портрети на Маркс, Енгелс, Ленин и Георги Димитров.

Стените на училището са украсени с лозунги: „Да живее дружбата със Съветския съюз!“, „Учете и работете за социализма!“. В коридорите висят портрети на съветски вождове. Във всяка класна стая има бюст на Ленин.

Но под пластовете идеология продължава да съществува и живата традиция – уважението към знанието и авторитета на учителите.

Учебният процес

Въпреки идеологизацията, училището запазва високо ниво в природните и точните науки. Математиката, физиката, химията и биологията се развиват с подкрепата на държавата, която има нужда от инженери, лекари и учени. Учениците от гимназията редовно участват в олимпиади и състезания, като печелят награди.

Чуждите езици също се преподават, но с особен акцент. Основен е руският, представян като „езикът на братския съветски народ“. Немски, английски и френски са сведени до второстепенни, но учителите, които ги обичат, намират начини да запалят интерес у учениците.

Връзка с обществото и „производствено обучение“

Гимназията е включена в системата на социалистическото образование. Учениците не само учат, но и работят. Всяка година те участват в бригади – на нивата, в заводи, на строежи. Това е част от възпитанието им като „трудещи се граждани“.

Производственото обучение включва и практика в предприятия – учениците отиват в заводи, работят няколко дни, след което се връщат в класните стаи.

Военната подготовка е друг елемент. В старшите класове има предмет „Гражданска отбрана“. Учениците учат да боравят с оръжие, да реагират при въздушни атаки, да строят укрития.

Културен и спортен живот

Идеологията не убива напълно културата – напротив, в някои направления я стимулира. Театралните постановки често са по пиеси на съветски автори или по „социалистически реализъм“, но учениците играят с ентусиазъм. Хоровете и оркестрите изпълняват революционни песни, но и класически произведения.

Спортът е особено развит. В гимназията има отбори по лека атлетика, борба, бокс, гимнастика. Ученици от Разградската гимназия стигат до националните отбори. Футболът и баскетболът са много популярни, а дворовете често са пълни с млади спортисти.

Архитектура и база

През 50-те и 60-те години сградата на гимназията е ремонтирана и разширена. Добавят се нови класни стаи, кабинети, физкултурен салон. Създават се лаборатории по химия, физика, биология. Езиковите кабинети получават оборудване за слушане и работа с грамофонни плочи.

Библиотеката се обогатява със стотици томове – много от тях са идеологически, но има и ценна класическа литература.

Възпитаници на социализма

Между 1944 и 1990 г. гимназията дава хиляди възпитаници. Някои стават партийни кадри, други – водещи учени, лекари, инженери. Сред тях има и писатели, художници, музиканти, които оставят следи в културата.

За много от тези хора гимназията е първият тласък към голямата наука или изкуство. Тя е и символ на престиж – завършилите в Разград се смятат за добре подготвени, с широк хоризонт.

Противоречия и скрита култура

Въпреки официалния облик, в гимназията съществува и друг живот – неформален, скрит от властта. Учениците тайно слушат западна музика, четат забранени книги, обсъждат идеи, различни от официалните. В това отношение гимназията е и място на свободния дух, макар и под постоянен надзор.

Последното десетилетие на социализма

През 80-те години кризата на режима се усеща и в училището. Недостигът на ресурси се задълбочава, идеологическите ритуали губят смисъл за младежите. В същото време започват да проникват нови идеи – за промяна, за „перестройка“.

В Разград особено силно се усеща напрежението от Възродителния процес. Гимназията, като многоетническо училище, преживява тежки години на конфликти и принудителни асимилации. Това оставя болезнени спомени, но и укрепва усещането, че образованието трябва да бъде над политиката.

Заключение за периода 1944–1990

Четири десетилетия социализъм променят гимназията из основи. Тя се превръща в идеологическа институция, но същевременно запазва и развива силни традиции в науката, спорта и културата. Учителите често са под натиск, но успяват да дадат качествено образование. Учениците понякога са принуждавани да маршируват с лозунги, но в класните стаи и кръжоците се заражда истинската любов към знанието.

Когато през 1990 г. идва демокрацията, гимназията е готова за ново начало. Тя носи тежестта на миналото, но и опита на едно време, в което въпреки ограниченията образованието остава ценност.

VII. От класическа към езикова гимназия – преходът след 1990 г.

Първите години на демокрацията

Падането на социалистическия режим през 1989–1990 г. бележи нова епоха за цялата страна и за Разградската гимназия. Идеологическите рамки рухват. Димитровският съюз на народната младеж и Комсомолът са закрити, портретите на Ленин и лозунгите „Да живее дружбата със СССР“ са свалени от стените.

Атмосферата в училището е странна смесица от хаос и надежда. Учениците и учителите усещат свободата, но и несигурността. Финансовите трудности са големи – заплатите са минимални, отоплението трудно се осигурява, учебници няма в достатъчно екземпляри. Въпреки това духът на гимназията не угасва.

Превръщането в езикова гимназия

С назначаването на Йорданка Господинова за директор училището започва и своето ново развитие като място, което отговаря на обществените потребности и осигурява знания и адекватни способности на всеки ученик. От 01.09.1991г. със заповед на Министерство на народното просвещение училището се разделя на ОУ „Н.Й.Вапцаров“ и ГПЧЕ „Екзарх Йосиф’. За патронен празник на гимназията се определя 5 май. Гимназията получава статут на Езикова гимназия „Екзарх Йосиф“. Това е в съзвучие с националната политика за създаване на специализирани езикови училища.

Вече не руският е водещ – на преден план излизат английският, немският и френският език. Руският остава, но като един от изборните. Учителите преминават през допълнителни квалификации, а някои нови преподаватели идват с образование от чужбина.

Обучението е интензивно – първите години са с много часове по избрания език, а се използват автентични учебници, внасяни от чужбина. Появяват се и първите „лектори“ – носители на езика, които провеждат уроци по разговорна практика.

Първият прием включва три паралелки: английски подготвителен клас – с класни ръководители Татяна Байчева и Марионела Божкова, френски подготвителен клас – с класни ръководители Мариям Мурадикян, Цонка Донева, Недка Милчева и немски подготвителен клас – с класни ръководители Пенка Нанева и Донка Донева. С работата си те издигат езиковото обучение в града до едно качествено ново ниво, отговарящо на европейските изисквания.

Следват години, в които Езиковата гимназия се превръща в най-доброто и най-желаното училище в региона. Успехите на ученици на регионални и национални състезания и конкурси, на международни надпревари и олимпиади вече не са изненада за никого. Гимназията има своите участници и медалисти от международната олимпиада по физика в Канада – Янко Петров Тодоров, от международната олимпиада по биология в Китай – Кирил Джуров, от международната олимпиада по биология – Страхил Пантев. Полина Кунчева с отличен резултат 6.00 се превръща в лауреат на XX юбилейна Национална олимпиада по български език и литература през 2001 г. Година по-късно, също с резултат 6.00, лауреат на Националната олимпиада по литература става и Венета Ханчева. Има множество успехи и в спорта в мъжките и женски отбори по баскетбол и лека атлетика.

Международни програми и отваряне към Европа

Още през 90-те години гимназията се включва в програмите „Сократ“ и по-късно „Еразъм“. Започват ученически обменни програми с гимназии в Германия, Франция, Испания и Обединеното кралство.

Учениците от Разград заминават на стажове и езикови курсове, а техни връстници от чужбина гостуват в Разград. Така гимназията се отваря към света и създава ново поколение възпитаници с международен поглед.

Културен и училищен живот след 2000 г.

След като финансовата криза от 90-те постепенно отшумява, училището навлиза в нов подем.

• Олимпиади и състезания: учениците печелят медали на национални олимпиади по английски, немски, френски, но и по математика, информатика, биология.
• Театрални постановки: възобновяват се пиеси – този път на Шекспир, Камю, Брехт, но и на съвременни автори.
• Клубове: журналистически, екологични, дебати, информатика. Учениците издават училищни вестници и списания.

Наред с научните постижения успехите в спорта също са повод за радост и заслужена гордост. През 2003 г. баскетболният отбор с преподавател Стефан Гатев участва на Световното ученическо първенство в Бразилия. Като баскетболните отбори на гимназията имат значими успехи и през 1990-те. Доказателство за поддържаните традиции в духа на качественото образование са учениците от всички випуски, продължили образованието си в реномирани висши учебни заведения, намерили реализация в различни области на науката, изкуството и културата. Все пак гимназистите имат преимуществото да упражняват английския си свободно с граждани на Америка, които стават част от гимназиалното семейство по своя професионален път.

Днес постиженията на възпитаниците на ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ не стихват в най-различни обекти на науката, изкуството и спорта. Първите места на олимпиади и конкурси се допълват от исторически успехи на игрищата. Място под покрива на гимназията има и за изкуството в най-различните му форми – било то театър или изобразително изкуство, поезия и белетристика. С артистична душа са както тийнейджърите, така и преподавателите, които с будителски плам не спират да вдъхновяват своите възпитаници.

Материална база и модернизация

През 1995 г. върху сградата на училището са извършени реставрационни работи. Усилени са каменните основи, както и част от предната фасада, където се е наблюдавал разпад на каменната зидария. Тогава изцяло е реставриран летият чугунен парапет на стълбището и е пристроен вторият ризалит на задната фасада, който е съществувал в оригиналния проект, но никога не е бил изпълнен. В този период с нова стоманобетонна плоча е подменен и дървеният гредоред над втория етаж. Подовата мозайка в коридорите е изцяло запазена до наши дни, но дограмата е подменена с копие на оригинала от 1885 г.

През първото десетилетие на XXI век сградата е ремонтирана – подменя се дограмата, изграждат се нови кабинети. През 2010-те години идват и технологиите – компютърни кабинети, интерактивни дъски, интернет във всяка стая. Учителите започват да използват презентации, онлайн платформи, а учениците работят по проекти.

Библиотеката е обновена с нови книги на чужди езици – съвременна литература, речници, специализирани издания.

Учителите – мост между традиция и модерност

Колективът е съставен от учители с дългогодишен опит и млади кадри, завършили университети в България и чужбина. Някои от тях са с международни специализации, други участват в европейски програми.

Те съчетават традиционната строгост и авторитет с нови методи – интерактивно обучение, проекти, дискусии. Това прави учебния процес по-близък до нуждите на съвременния свят.

Възпитаници на новото време

След 1990 г. гимназията дава на България и света ново поколение.

• Университети: завършилите продължават в Софийския университет, НБУ, но и в Оксфорд, Кеймбридж, Сорбоната, Виена, Берлин.
• Кариера: сред тях има дипломати, юристи, лекари, инженери, журналисти, бизнесмени.
• Международни успехи: някои работят в Европейската комисия, в ООН, в глобални компании.

Патронният празник и традициите

След демократичните промени е възстановен патронният празник на гимназията – в чест на Екзарх Йосиф I. Той се отбелязва с тържествени събрания, концерти, изложби. Учениците рецитират, пеят, представят проекти.

Дарителските инициативи също се възраждат – бивши възпитаници подпомагат училището с книги, техника, средства за ремонти.

Предизвикателствата на XXI век

• Демографска криза: броят на учениците в региона намалява, което поставя гимназията пред предизвикателството да запази своя престиж.
• Конкуренция: появяват се нови училища с модерни програми.
• Дигитализация: навлизането на онлайн обучението (особено по време на пандемията COVID-19) променя методите на преподаване.

Гимназията днес

Днес Езикова гимназия „Екзарх Йосиф“ в Разград (ПГПЧЕ “Екзарх Йосиф”) е сред най-престижните училища в Североизточна България. Тя предлага профилирано обучение по чужди езици, подготвя ученици за университети в цял свят и съхранява духа на традицията, съчетан с модерност.

Учениците ѝ са част от глобалния свят – участват в международни олимпиади, обменни програми, културни проекти. Но в същото време те остават свързани с родния град и с традицията на гимназията, която вече повече от 140 години е символ на знание и духовност. Днес тя е училище на бъдещето – с модерни методи, международни връзки и ученици, които се реализират навсякъде по света.

През 2020 г. е открита и новата спортна зала на ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ като едно модерно, многофункционално учебно-събитийно съоръжение, което значително подобрява условията за физическо възпитание и спорт. Тя е с разгъната застроена площ от 1 513 м² и се състои от три нива:

• Първо, полуподземно ниво: залa с игрално поле, съблекални, умивални, бани, помещения за преподаватели, санитарен възел, складове и оборудване.
• Второ, междинно ниво: включва зали за аеробика, фитнес, сауна, санитарни възли и складове.
• Трето ниво: отново зала с игрално поле, съблекални, умивални, бани, помещения за преподаватели, санитарен възел и два склада.

VIII. Знакови личности на Разградската гимназия

През своята над 140-годишна история Разградската гимназия е дала на България хиляди възпитаници. Някои остават в родния град като учители, лекари, инженери, други се реализират в София или чужбина. Сред тях има министри, професори, дипломати, писатели, спортисти, хора на културата и изкуството. Общността на преподавалите и завършилите гимназията е огромна.

За Разград и Лудогорието гимназията е символ на престиж: да си неин възпитаник означава да носиш със себе си авторитет и знания. Ето и кратрък преглед на биографиите на някои от най-значимите личности, свързани с това училище.

Академик Анание Явашов – историкът на Разград

Анание Явашов (1869–1931) е не само учител и директор в гимназията, но и един от най-изтъкнатите нейни възпитаници. Завършил образованието си в Софийския университет, той посвещава живота си на просветата и на историческите изследвания.

Явашов е автор на фундаменталната книга „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“ (1930), която и до днес е основен извор за историята на града и региона. В гимназията той преподава история с вдъхновение, превръщайки уроците в истински духовни преживявания. Учениците го помнят като строг, но справедлив човек, който винаги е поставял знанието над всичко.

Радко Радославов – първият директор след откриването

Радко Радославов, първият директор на гимназията след построяването на сградата през 1885 г., също е неин възпитаник. Той е пример за това как училището формира свои кадри, които после му се връщат като водачи.

Радославов е педагог с визия – настоява за висока дисциплина и модерни методи. При него гимназията се утвърждава като сериозна институция. Неговият принос е, че поставя основите на традицията, която продължава повече от век.

Йорданка Господинова

Йорданка Господинова е първият директор на ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ след възстановяването на новия статут на гимназията през 1991 г. Под нейно ръководство училището се утвърждава като важен образователен център в Разград, особено с фокус върху чуждоезиковия профил и високата реализация на учениците. Директорството ѝ се отличава с влияние върху развитието на кадри, приемственост и устойчиво професионално лидерство.

При честването на 140-годишнината на „Екзарх Йосиф“ през май 2025 г., Господинова се явява като почетен гост и отправя поздрав към учениците и учителите. Тя е представена и като първия директор на езиковата гимназия. Директорката Ивелина Христова, отбелязва, че Господинова я е назначила за учител по химия през 2002 г., което говори за прякото й влияние върху кадрите и приемствеността в учебния екип.

Пейчо Георгиев

Назначен на поста през 2010 г. Като директор на ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ Георгиев следва няколко основни принципа:

• Модернизация на учебния процес – въвеждане на съвременни методи на преподаване, базирани на дигитализацията и интерактивното обучение.
• Подкрепа на учениците – поставя акцент върху личностното развитие на гимназистите, като насърчава участието им в олимпиади, състезания, културни прояви и международни проекти.
• Работа с учителския колектив – умее да обединява екипа, като стимулира обмен на добри практики и професионално развитие на преподавателите.
• Международна отвореност – под негово ръководство гимназията засилва връзките си с европейски и световни образователни програми, участва активно в инициативи по „Еразъм+“ и различни ученически обмени.

Лекари и учени

Множество възпитаници на гимназията стават лекари и учени, оставили траен отпечатък в българската наука.

• д-р Иван Костов – лекар, работил в Разград и София, известен с приноса си в борбата с епидемиите през първата половина на ХХ век.
• проф. Георги Дойчинов – химик, преподавател в Софийския университет, автор на трудове по органична химия.
• д-р Мария Николова – една от първите жени лекари, завършили гимназията, специализира в Париж и става известен специалист по педиатрия.

Писатели, журналисти и хора на културата

Гимназията ражда и творци.

• Проф. Боян Пенев (1882 – 1927) – български литературен историк, критик и есеист. Един от най-значимите представители на българската литературна критика през първата половина на XX век. Автор е на фундаменталната четиритомна „История на новата българска литература“, в която систематизира развитието на литературата ни от Възраждането до началото на XX век. Преподавал е в Софийския университет. Известен е и с брака си с поетесата Дора Габе.
• Антон Страшимиров (1872 – 1937) – български писател, драматург, публицист и обществен деец. Един от ярките представители на българския модернизъм, автор на романи, драми и публицистика с изразена социална чувствителност. Пише за народопсихологията, селото, бунтовете и борбите на българина. Сред най-известните му творби са романът „Хоро“ и драмата „Вампир“. Бил е и активен политически деец, депутат, както и участник в обществения живот на България в началото на XX век.
• Борис Бърнев – журналист и публицист, един от активните деятели на българската журналистика през 20-те и 30-те години.
• Александър Узунов – писател, автор на разкази и романи, свързани с живота в Лудогорието.
• Катя Попова – поетеса, завършила гимназията през 60-те години, чиито стихове са публикувани в престижни издания.
• проф. дфн Иван Радев (1943–2020) – Избран за академик в Българската академия на науките – първият академик от извънстоличните среди. Автор е на около 40 книги и стотици статии, студии и рецензии. Сред най-ценните му трудове са изследвания върху Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Любен Каравелов, Христо Ботев, както и обобщаващи трудове за културната история на Възраждането.
• проф. Пламен Радев – е виден български педагог, академичен преподавател и краевед, основно свързан с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 2014 г. учредява академична стипендия „Проф. Пламен Радев“ за най-добрия ученик в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ (Разград) – жест от лична и гражданска инициатива.
• Деница Дилова (писателка),
• Величко Енев (поет)
• Дулинко Дулев (поет)
• Пламен Панчев (поет)
• Митко Ханчев (журналист)

Държавници и общественици

Сред възпитаниците на гимназията има и личности, заемащи важни обществени позиции.

• Никола Стоянов – юрист, народен представител през междувоенния период, активен в местното самоуправление.
• проф. Димитър Иванов – дипломат, работил в българските мисии в Париж и Женева.
• Иван Христов – общественик, кмет на Разград в края на 30-те години, завършил именно в тази гимназия.
• Георги Сапов – генерал-майор и министър на вътрешните работи на България (1935–1936)
• Кеазим Исинов – художник с множество изложби и международно признание

Спортисти и изявени таланти

Гимназията е люлка и на спортни таланти.

• Стефан Колев – лекоатлет, национален състезател през 50-те години, възпитаник на гимназията.
• Росица Петрова – баскетболистка, стигнала до националния отбор на България през 70-те.
• Николай Иванов – футболист, играл за „Лудогорец“ още в ранните му форми и завършил гимназията през 80-те.
• Ивайло Енчев – гросмайстор по шахмат, национален шампион и представител на шахматен клуб „Абритус“

Знаменити възпитаници след 1990 г. – новото поколение

След демократичните промени гимназията продължава да дава успешни хора. Ето някои от тях (в сбъдеще ще бъде допълнен до 100)

• Проф. Янко Янков – физик, професор в Сорбоната
• Проф. Милена Вълева – професор в немски университет
• Проф. Артур Ненов – професор в италиански университет
• Виктория Терзийска (Вики от група „Мастило) – певица, фронтдама на група „Мастило“
• Мария Георгиева – завършила в началото на XXI век, днес дипломат в Европейската комисия.
• Петър Димов – ИТ специалист, работещ в САЩ, завършил гимназията с профил английски.
• Елена Христова – журналистка, репортер в национална телевизия, възпитаничка на гимназията от края на 90-те години.

Различни по професии и съдби, всички тези хора носят общ белег – те са възпитаници на Разградската гимназия. Общото е дисциплината, любовта към знанието и чувството за обществен дълг, които училището винаги е внушавало.

Историята на гимназията е история на нейните възпитаници. Всеки от тях – академик, лекар, писател, дипломат, спортист – е частица от голямата мозайка, която прави това училище уникално.

Когато говорим за гимназията, не говорим само за сграда, а за общност, която е възпитала поколения и е дала на България личности, оставили ярка следа.

IX. Гимназията и градът – духовното сърце на Разград

Историята на Разградската гимназия не може да бъде разглеждана само като вътрешна история на едно училище. Тя е неразривно свързана с града – с неговата култура, обществен живот, празници и традиции. В продължение на повече от век и половина гимназията е не просто образователна институция, а истинско духовно средище, което определя ритъма на културното развитие в Разград.

Връзката с читалищата

Още от Освобождението гимназията работи ръка за ръка с читалище „Развитие“ и другите културни институции на града. Учителите са сред най-активните читалищни дейци, а учениците участват в театрални трупи, литературни кръжоци, музикални състави.

Читалището предоставя сцена, библиотека, културни връзки, а гимназията – младите хора, които да създават и възприемат култура. Тази симбиоза оформя Разград като културен център в Лудогорието.

Театърът – традиция, започнала от класните стаи

Гимназията е люлка на театралното изкуство в града. Още в края на XIX и началото на XX век ученици и учители поставят пиеси на български и чужди автори. Тези постановки се играят пред широка публика и често са първият досег на разградчани с театралната сцена.

През междувоенния период театралните изяви на гимназистите са истински културни събития. След 1944 г. те придобиват идеологически оттенък, но традицията не прекъсва. Дори в годините на социализма, когато всичко е подчинено на партията, в театралните постановки младежите намират пространство за творчество и изразяване.

Музиката и хоровото пеене

Друг стълб на културния живот е музиката. Гимназията поддържа хор и оркестър още от началото на XX век. Тези състави участват не само в училищни тържества, но и в общоградски празници, концерти и събори.

През социалистическия период хоровете и ансамблите на гимназията печелят отличия на национални прегледи на художествената самодейност. След 1990 г. те се модернизират и участват в международни фестивали.

Ученическата преса

Гимназията е и център на журналистиката в Разград. Още в началото на XX век учениците започват да издават ръкописни списания. По-късно, през междувоенния период, се появяват печатни ученически издания, в които младите публикуват свои разкази, стихове и статии.

По време на социализма училищните вестници са строго контролирани, но дори тогава те отразяват културния живот на гимназията. След 1990 г. ученическата преса се възражда с нова сила.

Празници и ритуали

Гимназията винаги е била център на празничния живот в града. Патронният празник събира поколения ученици и учители, но и много граждани. Освен това училището участва активно в националните празници – 24 май, 3 март, 2 юни.

През социализма към тези дати се прибавят и 9 септември, 1 май, 7 ноември. След 1990 г. идеологическите ритуали отпадат, но празничният календар остава богат.

Спортни събития

Разградската гимназия е двигател на спортния живот в града. Много от първите спортни клубове са създадени именно от нейни ученици и учители. Футболът, волейболът, леката атлетика – всичко започва в училищния двор.

През социалистическите години училището дава редица национални състезатели. След 1990 г. спортът остава важен елемент, макар и вече да се конкурира със специализираните клубове.

Гимназията и гражданското общество

През годините гимназията е люлка и на гражданска активност. Оттук излизат хора, които организират благотворителни акции, културни дружества, обществени инициативи.

Дарителството също е тясно свързано с училището. Много бивши възпитаници подпомагат сгради, кабинети, книги, техника. Тази традиция на връзка между възпитаници и училище укрепва гражданската тъкан на Разград.

След 1990 г. – нови измерения

В демократичните години гимназията се включва в европейски и международни инициативи, които обогатяват културния живот на града. Ученическите клубове организират дебати, изложби, концерти. Учениците участват в екологични и обществени кампании. Така гимназията отново е не само училище, но и културен и обществен фактор – връзка между младото поколение и целия град.

През всички свои периоди – от Освобождението до днес – Разградската гимназия е била и остава духовното сърце на града. Тя е дала сцена на театъра, хор на песента, трибуна на словото, дом на спорта. Разград не може да бъде мислен без своето училище, а училището – без своя град. Те са неразривно свързани в една история, в която знанието и културата вървят ръка за ръка.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК