СВЕТИ ИЛАРИОН МЪГЛЕНСКИ

В многовековната православна традиция почитта към светите мощи на Божиите угодници е широко разпространена. Православните християни вярват в присъствието на Божиите избраници в техните тленни останки, осветени от благочестивия им живот, и прибягват до тяхната непосредствена закрила пред Бога. Достатъчно е да се припомнят чудесата, които се описват след молитви пред мощите на най-прославения български светец и закрилник – св. Йоан Рилски, за да се добие представа за силата на тази традиция.

Светите мощи се отличават с благоухание и нетление, като степента на нетлението е различна според благодатта, с която светецът е бил дарен приживе. То може да бъде пълно запазване на тялото (както при мощите на св. Александър Свирски – XV в., св. Йоан Шанхайски и Санфранциски – † 1966 г., и др.) или пък оцветяване на костите в кехлибарено-жълт цвят. Такъв пример е благочестивият български монах от Атон – Антоний.

I. Светите мощи в средновековния православен свят

През средновековието най-богат на светини, включително и на мощи, бил столичният град на Византийската империя – Константинопол. Приемайки православната традиция от своята кръстница Византия, България също не остава встрани от нея.

Столицата на Второто българско царство – Търново – се прославила със своите църкви, околни манастири и съхраняваните в тях светини. По време на своите успешни походи българските владетели пренасяли в столицата мощите на светци, откривани в завладените градове. Българите виждали в това потвърждение за Божието благоволение и закрила над държавата. Присъствието на светите мощи утвърждавало името на Търново в православния свят и издигало авторитета на българското царство.

II. Пренасянето на мощите на св. Иларион Мъгленски

Сред пренесените в българската столица светини били и мощите на св. Иларион Мъгленски. Сведенията за него обаче са оскъдни. В българската книжовна традиция са запазени две произведения: „Разказ за пренасянето на мощите му в Търново” и „Житие”, съставено от св. патриарх Евтимий Търновски.

Първата творба е създадена през XIII в. и е запазена в две редакции, между които има малки разлики. Ръкописът с първата редакция е загубен, но преди това Любен Каравелов успява да се сдобие с препис и я публикува в своя сборник „Сокол” (1876 г.). Втората редакция се среща в ръкописи от XIV в. насетне и влиза в Стишния пролог – сборник с жития, четени в празничните дни на светиите. Стишният пролог се разпространява широко сред православните славяни именно в редакцията, осъществена в Търново.

„Житието” на св. Иларион, съставено от св. патриарх Евтимий през втората половина на XIV в., също получава широка популярност и се разпространява в сръбската, молдовската и руската книжнина.

III. Животът на св. Иларион

Сведенията за неговия произход са малобройни. Роден е в околностите на Охрид и живее през XII в. Според патриарх Евтимий е син на благочестиви родители. На осемнадесет години приема монашество и скоро придобива име на честен и всеотдаен монах. Избран е за игумен в своя манастир.

Св. патриарх Евтимий разказва, че св. Богородица се явила на охридския архиепископ Евстатий и го насочила да въздигне игумена Иларион. Евстатий се подчинил и ръкоположил Иларион за епископ на град Мъглен.

На новото си служение св. Иларион се прочул като ревностен борец против ересите. Той наставлявал почитането на иконите, кръста, св. Богородица, светите тайнства на Църквата, учел на благочестив живот и сам давал пример за това. В редакцията на „Разказа за пренасяне на мощите” (публикувана от Каравелов) той е наречен „воин против богомилите”. Според св. патриарх Евтимий светецът наставил в пътя на православното благочестие дори византийския император Мануил Комнин (1143–1180). Предполага се, че св. Иларион умира около 1164 г.

IV. Канонизация и народна почит

Неговият свят живот и наставления оставили дълбока следа у повереното му паство. В православието прославата на Божиите угодници произтича от народната почит, спомена за благочестивия им живот и чудесата при и след смъртта им – молитвени изцеления, благоухание и нетление на мощите. Тогава Църквата, проучвайки случая, включва светеца в празничния календар и изготвя Житие и Служба. Тази традиция се изпълнила и за св. Иларион. Мястото, където били положени мощите му, станало център на молитва и поклонение пред Бога, а почитта към него пуснала корени в околностите на Мъглен.

V. Пренасянето на мощите в Търново

След възстановяването на българското царство българските владетели предприели настъпления на юг от Стара планина с цел присъединяване на българите, останали под византийска власт. Вероятно през втората половина на 1205 г. град Мъглен бил превзет от войските на цар Калоян (1197–1207). Научавайки за поклонението пред светеца Иларион, царят пренесъл мощите му в столицата Търново.

Така култът към светеца придобил общобългарско и общоправославно значение. Св. Иларион се възвисил и като закрилник на българската столица и царство. Към неговия авторитет прибягвал и св. патриарх Евтимий в усилията си да защитава православната вяра от ереси и да укрепи духовно българския народ.

VI. Молитвата на св. патриарх Евтимий

Всички жития, които св. патриарх Евтимий пише за светците, чиито мощи били в Търново, завършват с молитва. Към св. Иларион тя гласи:

Св. патриарх Евтимий Търновски

„Но, о, утверждение на архиереите! (…) Понеже имаш дръзновение към Бога, погледни към нас свише, защото сега (…) виждаш ясно Светата Троица! Запази стадото си невредимо от всички дяволски козни, огради ни с благодатта дадена ти от пастироначалника, от спасителя Христос. С бича на мъдрите си думи разгони вълците на безчестието, с вятъра на твоята благодат разпилей дяволските клевети като плява, наставлявай ни в църковното послушание, съчувствай на нашите беди.

Знаеш добре, колко е тежка бремето на настоятелството! Познаваш грижата на архиерейството! Знаеш добре да ни направляваш и наставляваш, ако поискаш и да ни насочваш към пристанището на божиите желания!

Ти имаш опит във всичко това, всички тежести заради Христовата църква си поел!

Еретическите въстания си усмирил, противящите се на благочестието на догматите чрез духовно изкуство към благочестие си възвърнал!

(…) С добър подвиг си се подвизавал, живота си завършил, вярата си запазил!

Затова, макар и мъртъв, като жив след смъртта си живееш и ковчегът на твоите мощи излива непресъхващи струи на различни изцерения. Не само това, но и нашия престол украсяваш, а многото ти подвизи ни насърчават към ревност. (…) Амин!”

След падането на Търново под османска власт (1393–1394 г.) султан Баязид предал мощите на св. Иларион на своя васал Константин от Жиглово, който ги отнесъл в манастира „Св. Архангел Михаил” в Сарандопор (Македония).

Паметта на св. Иларион Мъгленски се чества на 21 октомври и до днес той остава в съзнанието на българите като един от небесните им закрилници.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК