АТАНАС ГОЛЕМЕЕВ
Атанас Голомеев е един от най-великите баскетболисти в историята на България и Европа. С впечатляващата си физика, невероятната техника и забележителна резултатност той се превръща в символ на златната епоха на българския баскетбол през 70-те години на XX век. Неговото име е вплетено както в историята на българския спорт, така и в европейската баскетболна традиция.
I. Ранни години и първи стъпки в спорта
Атанас Голомеев е роден на 5 юли 1947 г. в София. Израства в семейство с културен и обществен капитал – баща му е дългогодишен генерален директор на „Хранекспорт“, а по-късно дипломат. Това му дава достъп до различни среди и формира широк кръгозор.
Още като ученик Голомеев проявява спортна дарба. Занимава се с редица дисциплини:
- футбол (като вратар),
- лека атлетика (висок скок, хвърляне на диск),
- плуване,
- волейбол.
Случайността обаче го насочва към баскетбола. В 10 клас, докато играе в двора на 20 СОУ, е забелязан от Венци Янев, треньор на „Септември“. Янев веднага вижда потенциала му и го кани в юношеския отбор. Така започва историята на „Змея“.
II. Първи успехи и пробив в националния отбор
Само няколко месеца след началото на тренировките Голомеев е забелязан от Петър Симанов, селекционер на юношеския национален отбор. Включен е в състава за Балканиадата в Атина. Това е първата му международна изява, но скоро следва и още по-голям пробив – участие на Европейското първенство за юноши в Италия.
Там Голомеев става топреализатор на турнира, изпреварвайки бъдещата легенда Крешимир Чосич. Това постижение го изстрелва директно в мъжкия национален отбор – нещо рядко срещано за толкова млад състезател.
III. Кариера в България
„Спартак“ (София) и ЦСКА
Първите му стъпки на клубно ниво са в „Спартак“ (София). Съвсем скоро обаче съдбата го праща в ЦСКА – по време на футболен мач той и приятелят му Темелаки Димитров са „повикани“ от военни и буквално задължени да се присъединят към армейския клуб.
В ЦСКА Голомеев показва таланта си още в дебюта за Купата на европейските шампиони – отбелязва 38 точки срещу „Спора“ (Люксембург). В онзи период ЦСКА разполага с изключително силен състав, воден от Цвятко Барчовски и с гард Георги Малеев – бащата на бъдещите тенисистки Малееви.
„Академик“ (София)
Истинският разцвет на кариерата му идва с „Академик“ (София), където играе между 1970 и 1976 г. Клубът е сред водещите в страната, а Голомеев се превръща в неговия безспорен лидер.
„Левски-Спартак“
През 1976 г. преминава в „Левски-Спартак“, където печели редица титли и утвърждава авторитета си. Това е периодът, в който българският клубен баскетбол се опитва да съперничи на водещите европейски школи.
Турция – първият българин зад граница
През 1981 г. Голомеев става първият български баскетболист, официално пуснат да играе в чужбина – в турския „Гюней Санай“ (Адана). Това става след лична намеса на зам.-министъра на вътрешните работи Ангел Карлов.
IV. Престой в Канада – университет „Макгил“
През 1968 г., заради дипломатическото назначение на баща си, Голомеев заминава за Канада. Записва архитектура в престижния университет Макгил в Монреал. Успоредно с това играе в баскетболния отбор и поставя рекорди, които и до днес не са подобрени:
- най-много точки средно на мач за сезон – 37,5
- най-много точки в гостуване – 57
Голомеев става първият спортист в историята на Макгил, получил стипендия за спорт. Неговите изяви в Канада се превръщат в легенда, а през 2020 г. университетът решава да го включи в собствената си Зала на славата.
V. Национален отбор – златното десетилетие
През 70-те години Голомеев е моторът на националния отбор. България редовно участва на европейски първенства, като най-доброто класиране е 5-то място на Евробаскет 1975 в Белград.
- Участия: Евробаскет 1969, 1971, 1973, 1975, 1977
- Отличия:
- два пъти реализатор на турнира – 1973 (22,3 т.) и 1975 (22,9 т.)
- четири пъти в идеалния отбор – 1971, 1973, 1975, 1977
България се състезава с най-силните отбори в Европа – Югославия с Чосич и Делипагич, СССР със Сергей Белов. Въпреки че често не достига малко за медали, българският тим печели респект и признание.
Прякорът „Змея“ Голомеев получава заради невероятната си енергия на терена, агресивната си игра в подкошието и способността си да доминира над противниците. Висок и силен, той съчетава физика с техника и интелект – рядко срещана комбинация за онези години.
Голомеев е бил близо до трансфер в NBA – скаути на „Ню Йорк Никс“ проявяват интерес още докато е студент в Канада. Политическата ситуация в България и фактът, че баща му е дипломат, обаче правят невъзможно заминаването му.
През 1973 г. „Барселона“ му предлага заплата от 200 000 долара годишно, което по онова време е колосална сума. И този шанс остава нереализиран.
Титли и отличия
- 9 пъти шампион на България като играч – 1967, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1978, 1979, 1981
- 1 път шампион като треньор – 1986
- 50-те най-велики играчи на ФИБА – 1991
- FIBA Hall of Fame – 2019

На 21 юли 1987 г. в зала „Универсиада“ Голомеев официално слага край на активната си кариера с бенефисен мач между отбора на ФИБА и националния тим на България. Сред гостите са звезди като Никос Галис, Дражен Петрович и Антонело Рива – доказателство за огромния му авторитет в Европа.
След спортната кариера
- 1985–1986 – треньор на „Левски-Спартак“
- 1991–1993 – председател на Българската федерация по баскетбол
По-късно се отдръпва от активното участие в баскетбола, но остава уважавана фигура.
Хронология на живота и кариерата на Атанас Голомеев
Година | Възраст | Събитие | Пояснения |
---|---|---|---|
1947 | 0 | Роден на 5 юли в София | Семейство с обществено положение; баща му е генерален директор на „Хранекспорт“, по-късно дипломат. |
1961 | 14 | Първо наблюдение на баскетбол на Универсиадата в София | С безплатни билети гледа мачове; първи досег със спорта. |
1962–1963 | 15–16 | Играе за „Спартак“ (София) | Първи клуб в кариерата му. |
1964 | 17 | Започва системни тренировки по баскетбол | Забелязан от треньора Венци Янев в двора на 20 СОУ. |
1964–1965 | 17–18 | Привлечен в юношеския национален отбор | Забелязан от Петър Симанов; участие в Балканиада в Атина. |
1965 | 18 | Дебют в мъжкия национален отбор | След успеха на Европейското за юноши в Италия – става голмайстор на турнира. |
1965–1967 | 18–20 | Играе за ЦСКА | Привлечен в армейския клуб; в дебюта си за КЕШ вкарва 38 т. срещу „Спора“ (Люксембург). |
1967 | 20 | Първа шампионска титла с ЦСКА | Национален шампион на България. |
1968 | 21 | Заминава за Канада | Баща му е назначен като дипломат. |
1968–1970 | 21–23 | Студент по архитектура в Университет Макгил (Монреал) | Става лидер на университетския отбор; рекорд – 37,5 т. средно на мач за сезон и 57 т. в гостуване (рекорди непобедени над 50 години). Първият спортист с предоставена спортна стипендия. |
1969 | 22 | Евробаскет в Италия | Дебют на европейско първенство за мъже. |
1970–1976 | 23–29 | Играе за „Академик“ (София) | Води отбора до редица титли; звезда на българския баскетбол. |
1971 | 24 | Евробаскет в Западна Германия | Включен в Идеалния отбор на първенството. |
1971–1972 | 24–25 | Национални титли с „Академик“ | Утвърждава се като най-силния център в България. |
1973 | 26 | Евробаскет в Испания | Голмайстор на турнира – 22,3 т. средно; включен в Идеалния отбор; „Барселона“ предлага 200 000 долара заплата, но не получава разрешение да замине. |
1975 | 28 | Евробаскет в Югославия | Отново голмайстор на турнира – 22,9 т. средно; включен в Идеалния отбор; България завършва 5-та – най-доброто класиране. |
1976 | 29 | Преминава в „Левски-Спартак“ | Носител на титли и лидер на отбора. |
1977 | 30 | Евробаскет в Белгия | За четвърти път включен в Идеалния отбор. |
1978–1979 | 31–32 | Шампион на България с „Левски-Спартак“ | Отборът е доминант в страната. |
1981 | 34 | Шампион на България; заминава за Турция | За първи път българин е пуснат да играе официално в чужбина – „Гюней Санай“ (Адана). |
1981–1983 | 34–36 | Играе в Турция | Исторически трансфер – пионер сред българските баскетболисти. |
1983–1985 | 36–38 | Завръща се в „Левски-Спартак“ | Последни години като активен състезател в България. |
1985–1986 | 38–39 | Треньор на „Левски-Спартак“ | Печели шампионска титла (1986). |
1987 | 40 | Бенефис в зала „Универсиада“ | 21 юли – край на кариерата; участие на отбор на ФИБА и националния отбор на България; присъстват легенди като Дражен Петрович и Никос Галис. |
1991 | 44 | Включен сред 50-те най-велики баскетболисти на ФИБА | Международно признание за заслугите му. |
1991–1993 | 44–46 | Председател на Българската федерация по баскетбол | Опит да помогне за развитието на спорта у нас. |
2019 | 72 | Включен в Залата на славата на ФИБА | Четвърти българин в историята, удостоен с тази чест. |
2020 | 73 | Награда от Университет Макгил | Поканен да бъде въведен в университетската Зала на славата (церемонията е отложена заради COVID-19). |
Атанас Голомеев е не само велик спортист, но и символ на едно поколение, което постави България на картата на европейския баскетбол. Признанието му от ФИБА е доказателство, че приносът му е международно оценен.
Днес името му често се споменава редом до други спортни легенди на България – Христо Стоичков, Стефка Костадинова, Йордан Йовчев.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК