БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ОТБОР ПО ФУТБОЛ НА МОНДИАЛ 1994 Г. В САЩ

Българският спорт през годините има своите знаменателни мигове – олимпийски победи, световни титли и европейски триумфи. Но нито едно събитие не е успяло да разтърси цялата нация и да предизвика толкова масов обществен отзвук, колкото четвъртото място на националния отбор по футбол на Световното първенство в САЩ през 1994 година.

Този успех идва в момент на икономическа нищета, политическа поляризация и социална несигурност в България. И именно тогава играчите на Димитър Пенев пишат може би най-красивата приказка в историята на световните първенства. България се превръща в „Пепеляшката на първенството“, както я нарича журналистът от New York Times Лоури Мъфлин.

I. Формирането на „Пеневата чета“

С прозвището „Пеневата чета“ българските футболисти остават в историята като символ на воля, талант и колективен дух. Успехът на отбора не е случаен – той е резултат от специфичен модел, характерен за държавите от бившия Източен блок.

Играчите започват кариерите си в периода на социалистическа България, когато спортът е държавна политика, а системата от спортни училища работи на пълни обороти. Така се изгражда здрава основа – дисциплина, подготовка и високо ниво на колективна игра.

За разлика от своите предшественици обаче, това поколение футболисти има възможността да излезе в чужбина още в началото на кариерите си и да трупа опит в силни европейски първенства.

Легионерите на България

• Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов – нападателното трио на ЦСКА от края на 80-те години – заминават съответно за Барселона, Валенсия и Порто.
• Красимир Балъков и Ивайло Йорданов – преминават директно от Етър и Локомотив Горна Оряховица в португалския Спортинг, без да използват „трамплина“ на софийските грандове.

Най-големи успехи вече е постигнал Христо Стоичков – Камата печели 4 титли на Испания и Купата на европейските шампиони с Барселона.

Към легионерите се добавят и футболистите от доминиращия в българското първенство Левски, сред които ключови роли играят Емил Кременлиев, Цанко Цвеанов, Златко Янков и Наско Сираков.

II. Пътят към САЩ: квалификациите за Мондиал’94

Квалификационната кампания на България е пълна с драматизъм. Националите показват отлична форма на собствен терен, но често са неузнаваеми при гостуванията. Така, два мача преди края, съдбата на отбора вече не е в негови ръце.

Франция се нуждае от само една точка в домакинствата си срещу Израел и България, за да придружи Швеция до американския Мондиал. Но съдбата решава друго – Израел шокира французите с победа 3:2 в Париж. Това отваря врата за българите.

На 17 ноември 1993 г., в решителния мач на „Парк де Пренс“, резултатът е 1:1 до последните секунди – резултат, който означава край на българските надежди. В последната атака Емил Кременлиев подава на Красимир Балъков, а той на Пенев – последва гениална комбинация между Любослав Пенев и Емил Костадинов, завършила с безпощаден удар в мрежата на Бернар Лама. България побеждава с 2:1, а страната избухва в еуфория – „Господ е българин!“ ще отекне в ефир от устата на Мичмана … останалото е история…

III. Американското лято: Мондиал’94

Групова фаза

• Начало с махмурлук: България губи с 0:3 от Нигерия.
• Възраждане: Под напора на критиките медиите „събуждат“ отбора. С 4:0 срещу Гърция националите постигат първа победа на световни финали след 17 мача без успех.
• Историческа победа: В последния мач от групата, отсъствието на наказания Диего Марадона от Аржентина се оказва решаващо. България побеждава с 2:0 и се класира за осминафинал.

Осминафинал: България – Мексико

Историята се повтаря от Мондиал’86 – мач с Мексико. След 1:1 в редовното време и продължения, всичко се решава с дузпи. Вратарят Борислав Михайлов прави чудеса, а Йордан Лечков бележи победния удар. България е на четвъртфинал.

Четвъртфинал: подвигът срещу Германия

Срещу действащия световен шампион Германия националите правят истински подвиг. След като изостават с 0:1, Христо Стоичков изравнява с безпощаден удар от фаул, а Йордан Лечков вкарва с глава за 2:1. България елиминира Бундестима и мечтите за финал оживяват.

Полуфинал: България – Италия

Съперникът е Италия с Роберто Баджо. Два негови гола и неотсъдена втора дузпа срещу България водят до загуба с 1:2. Така „Пеневата чета“ остава извън големия финал.

Малък финал: България – Швеция

Изтощени и психически пречупени, българите губят с 0:4 от Швеция. Но дори и четвъртото място е исторически успех. При завръщането си в България играчите са посрещнати като герои. Народното събрание ги награждава с орден „Стара планина“ – отличие, което дотогава се е давало само на чуждестранни граждани.

Личните триумфи

• Христо Стоичков става голмайстор на турнира с 6 гола (заедно с руснака Олег Саленко).
• Заедно с Красимир Балъков е включен в идеалния отбор на първенството.
• В края на 1994 г. Стоичков печели „Златната топка“ – единственият футболист от Балканите с подобно отличие.

България на Мондиал’94 – мач по мач

Дата	Етап	Съперник	Резултат	Голмайстори на България	Голмайстори на съперника
21 юни 1994	Група D, мач 1	Нигерия	0:3	–	Яекини (21’), Амокачи (43’), Амунеке (55’)
26 юни 1994	Група D, мач 2	Гърция	4:0	Стоичков (5’, дузпа), Лечков (55’), Балъков (56’), Боримиров (90’)	–
30 юни 1994	Група D, мач 3	Аржентина	2:0	Стоичков (61’, дузпа), Сираков (90’+1)	–
5 юли 1994	Осминафинал	Мексико	1:1 (след продължения) 3:1 дузпи	Стоичков (6’)	Гарсия Аспе (18’, дузпа)
10 юли 1994	Четвъртфинал	Германия	2:1	Стоичков (75’), Лечков (78’)	Матхаус (47’, дузпа)
13 юли 1994	Полуфинал	Италия	1:2	Стоичков (44’, дузпа)	Баджо (21’, 25’)
16 юли 1994	Мач за 3-то място	Швеция	0:4	–	Бролин (8’), Милд (30’), Ларшон (40’), Кенет Андерсон (89’)

Успехът от САЩ дава инерция за класирането на Евро’96 в Англия. Там обаче България отпада още в групите след победа, равен и загуба. Това води до смяна на селекционера – Димитър Пенев е заменен от Христо Бонев.

Въпреки конфликти с играчи от „златното поколение“, Зума класира отбора и за Мондиал’98 във Франция. Но с едва 1 точка от 3 мача приказката официално приключва.

И до днес „Пеневата чета“ и нейният успех остават визитната картичка на България пред света. За милиони българи споменът от „американското лято“ е по-ярък от всички трудности на първите години на Прехода.

Мондиал’94 се превърна не просто в спортен подвиг, а в символ на национална гордост, доказвайки, че една малка държава може да изненада целия свят.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК